петък, 29 октомври 2010 г.
вторник, 26 октомври 2010 г.
четвъртък, 21 октомври 2010 г.
Българските символисти за есента: Христо Ясенов
:) Стори ми се, че моята есенна серия за символистите адекватно би се вписала в серията "Българщина", посветена на Деня на народните будители, в която вече ви поканих да участвате тук.
Есенен сън
3
Погасна слънцето на запад в море от пурпур и позлата,
и вятър есенен понесе плача на горестно сираче;
надвисна облак над полето и болна скръб приспа цветята.
Аз искам радости и слънце, а колко много ми се плаче!
Мъгла и болка безначална препълни всички небосклони
и аз - неволник безприютен - помъкнах свойто тежко бреме...
Притисна морен сън земята и мокра есен заромони...
Аз искам буден да живея, а колко много ми се дреме!
4
Над безкрайното поле
дъжд подранил завале...
Дъжд подранил завале
над безкрайното поле.
Бог въздъхна уморен
и безтрепетно разкри,
и безтрепетно разкри
ден безбрежен и студен.
Ден безбрежен и лъчист
грейна в сънните гори
и в нерадост озари
всеки клон и всеки лист.
Всеки клон и всеки лист
свойто щастие прокле-
че над родното поле
есен багри разпиле.
вторник, 19 октомври 2010 г.
"Криворазбраната цивилизация" в серия "Българщина"
Миналата година по това време създадохме блог-серия "Метлата", благодарение инициативата на Савлена. Беше забавно, ако си спомняте. :)
Сега пак тя предложи да почетем със серия публикации наближаващия Ден на народните будители. Всъщност двамата с Роб от вчера са подхванали инициативата да ни припомнят забравени български песни в Свежо. Освен позабравените български песни, съдържанието може да е "позабравена приказка или пък легенда,традиция или обичай,рядко срещан,но да е българско!"
Включете се и вие! :)
А аз от позабравено и българско родих това :D
неделя, 17 октомври 2010 г.
четвъртък, 14 октомври 2010 г.
Българските символисти за есента: Николай Лилиев
КРЪГОЗОРИ надвесени
и сплътени тъми.
Ръми,
есен е.
В глухи жалби унесени,
ние бродим сами.
Ръми,
есен е.
***
РИДАЯТ скръбни ветрове,
и от потайни долини
вълшебна тайна не звъни,
изгубен друмник не зове,
не мамят призрачни ръце,
забравени полята спят.
На всеки тъмен кръстопът
едно разпънато сърце.
И ти напразно спираш там,
под тези есенни звезди
шумят заключени води,
и сред тъмите, странно сам,
напразно морен ти зовеш
утехата на глъхнал звън
и несънувания сън
на своя нероден копнеж!
сряда, 13 октомври 2010 г.
вторник, 12 октомври 2010 г.
Ей това е народна музика!
:) Надухте ми главата: "Мразя чалгата, обичам народни песни!"
Като обичате, що не пуснахте поне една ... българска? Стига с тоя Яне, стига с тая Биляна, стига с тия кръчмарски аранжименти!
А като обичате народна музика, знаете ли текста на поне една българска народна песен? Знаете ли поне втория куплет на "Седнало е Джоре, дос" или на "Боряно, Борянке", за четвъртия да не говорим?
Ей това е българска народна музика, ... ако можете да я изслушате! :D
Боряно, Борянке
Купила ми мама шарени чорапи
Загубила Веселинка коланче
Мари бабо гърбава
Лаленце се люлее
Чичовите коне
Ерген деда, червен деда