В моята е задължителна, както практиката е доказала, даже и когато съм откровено отровна, като тоя следобед. Не ме питайте защо, идея си нямам, просто отровата се лее от мен на талази.
Сутринта се помамих по печените кюфтета от тиквички на Нанита. Не че не готвих друго междувременно, но съм луда по кюфтетата от тиквички, пък и като мога да спестя врътнята от пърженето ... Та измъкнах от камерата един пакет настъргани, на които им беше крайно време да бъдат оползотворени. Хубаво, обаче замръзнали ми изглеждаха като да се вписват точно в дозата, но като се размразиха - наполовина. Та оттам нататък карах на око. И като стигнах до царевичното брашно, си-и-ипвах, си-и-ипвах с една лъжица, то се не сгъстява. И нали съм "в кондиция", грабнах плика с безглутеновата смес иззад гърба си и направо от него - то е основно оризово, ама поне има вътре някакъв пектин да слепне, щото с царевичното загубих всякаква надежда.
После, нали някой ми е стъпил на опашката сладоледената лъжица ми изглеждаше малка, след като сипах пък голяма ... Но в крайна сметка пъхнах във фурната кюфтета, както може да се види ...
Инак са си ароматни-преароматни! Това че не са мазни е допълнителна екстра. Само че тая царевица ми горчи. Следващия път без нея.
Сега ви зарязвам преди кулата от Пиза да се е срутила в мивката ми. Бай!
