Облизвайте се!

Вкусссният ми гювеч! :D



И месенца! :D



Е, ако се намери такъв, който да приплаче, че не знае как се готви, ще споделя тая сакрална тайна. :D

"Селски туризъм"

Нещо се уморих да приказвам. Нали може безсловесно. :D
В следващия епизод - Хотнишки водопад.

Плаковският манастир "Свети Пророк Илия" - късче от Рая

Истинските неща в този живот винаги остават встрани и незабелязани. Така е и с това чудесно място. Само на два километра преди Капиновския манастир, към който тече поток от хора, а тук - никой. Ако тръгнете натам, не го пропускайте. Преди мостчето вдясно.
Докато правех подборката от снимки, си дадох сметка, че не разполагам с достатъчно и подходящи за да предам усещанията си ... Вероятно защото, както вече споделих вчера в един коментар, така се прехласнах, че забравих да снимам. Всъщност връчих апарата на мъжа ми. Той е направил доста снимки, но фокусирани върху едни и същи обекти. :)
Така или иначе, снимките едва ли биха могли да предадат приглушения шепот на планината и придрънкването на чановете, чистотата, покоя и безвремието. Един просторен двор, ограден с броеничка от планиски върхове, в който е останал да живее Бог. :)

Да влезем.







Първото, което грабва окото, като влезеш в двора е тази ярка цветна градина пред църквата, окъпана в слънце.



А сред цветята весело наднича по някой зеленчук. :D





Стенописът над входа на църквата.



В църквата влязохме само аз и племенницата ми. Клисарката ни придружи. Добра и търпелива жена. Детето настояваше да си запали само свещта от моята, което продължи толкова дълго, че тя се огъна. :) Малката е много любознателна и наблюдателна. Видяла е стотинките, оставени на иконите и ми поиска и тя да сложи. Само че бях взела съвсем малко дребни и понеже свещите се оказаха по-скъпи, всичките стотинки ги дадох за тях. Клисарката я чу и и обясни, че там не се оставят пари. "Това е грях, - каза тя - не можеш да купиш Бог и светиите с пари, на тях не им трябват. В църквата се влиза с вяра." Събра монетите от иконите и ги даде на племенницата ми да ги пуска в касичката на църквата.
Какво да кажа ... Така се възпитава отношение и църковна култура, каквато ни липсва в голяма степен, честно да си признаем. :)





Мястото е и исторически обект.
Следващите две изображения ги кликнете за увеличение, за да се чете текста.





В двора на манастира, освен цветна и в дясно от нея зеленчукова градина, имат и доста животинки.



Като се влезе от портата вляво е стопанския двор, в който дружно си живеят козички и овчици, птици, а ми се стори, че в една от постройките мернах и едно прасенце. :)



Толкова чист стопански двор през живота си не съм виждала.
Ето и някои обитатели. :)





:) Това е репортажа оттук. В следващия епизод - "селският туризъм" :D

Капиновски манастир - природа

След като в предишния пост ви запознах с културно-историческите и религиозни забележителности, този го посвещавам на природните. Околността е невероятно красива.

Сигурна съм ще споделите възхищението на племенницата ми от "ГУдУпада". :D
Той се нарича тъй, защото от него тече "ГУда", естествено.



Скалата вляво е ей-толкова висока.



Гледката надолу от вира.



А над ГУдУпада е така. :)





Природата не се е променила особено, откакто я помня, за сметка на което инфраструктурата всеки път е чисто нова. Слава Богу, там много сгради никога не е имало, но от тези, които помня от ученическите си години е останала само тая на механата и споменът за вкусните пържолки, дето ги правеха вътре. :D



По-късно направиха това заведение, дострояваха се, оградиха се. Към днешна дата са се оключили и препречили пътя към площадката, от която най-добре се вижда водопада.



Сега има ново бистро. Не го снимах, но около него са направили ей тези приятни беседчици и детска площадка.



Отсреща има по-непретенциозни и също толкова приятни места за почивка.



Мястото е известно и с рокерските събори, които се провеждаха тук. Не съм сигурна дали още.

Из гората - палатки.



Ние плажувахме по-нагоре по реката на едно любимо местенце. Но тъй като водата беше възстуденичка, през по-голямата част от плажуването освен себе си хранихме ей тия рибки



с филийка



Е, не само! :)



В горичката има такива романтични гледки,



самотни нежни цветенца



и малки феички, които чакат да ги извозят. :)



В следващия епизод: Плаковския манастир - късче от Рая. :)

Поредната ваканция в снимки: Капиновски манастир

Привет!Ето ме отново. :)
Фоторепортажът е доста дългичък. Започвам да го качвам на части още с пристигането, за да мога да се вместя във времето до следващия уикенд.:D
Някои от снимките, на които има надписи, оставих в оригиналния размер, за да може да се четат, с клик на снимката и после с лупичката.

И така, тръгваме към манастира.

Езерце с водни лилии в двора. Понеже по-рано качих тая снимка във Фейсбук, имаше въпрос, защо така грозно е оградено. Допреди няколко години не беше и откровено казано не знам. Първоначално си помислих, че е за да не късат цветовете, когато има, но по-късно се сетих, че по-вероятно е за да не хвърлят стотинки вътре.

"Страшният съд" - стенопис над входа на църквата.



Следващите две снимки също са пред входа на църквата.






Стенопис над малка портичка от дясната страна на църквата.



Пак от същата страна е това параклисче



с красиви стенописи








Но най-уникалната гледка вътре беше тази на тавана с лястовичето гнездо. :)


Историческа справка и две професионални фотографии от един стар справочник от времето на соца.







А с природните забележителности в околността ще продължа в следващия пост утре.

P.S. Забравих да кажа, че в сградата със спалните посещения има едно отделение със стари стенописи и една спалня, в която са посрещали цар Борис ІІІ, ако се не лъжа, специално мебелирана за посещението му и запазена в автентичния си вид. Преди години ги показваха срещу заплащане. Сега не съм била на такова обстойно посещение и не знам дали още е така. Но да разполагате с тая информация, в случай че идвате да го посетите отдалеч, не всички забележителности са в двора. :)