продължение оттук
Хайде, скок! :)
И пред нас са блеснали ... платата. :D
Горе са пораснали дребнички, но вкусни малинки.
Отиваме натам.
Минаваме покрай заслона, където е погром.
Но погромът е бледа сянка на нещо смътно на фона на този, който заварваме тук. Ще покажа в отделен пост в какво се е превърнало това място. Може би ще го кръстя "Ние сме свине!", не че лично имам нещо общо със сегашното състояние на базата.
Устремяваме се да обядваме върху тези морени, камънаци или каквото там се явяват, но навлизаме в много заблатен участък и след като обувките на първия, т.е. моите, се пълнят с вода, даваме кръгом към масичките пред бившата станция на ски-влека.
Там на високото се срещат изумителни за тая част от годината растения като тепърва цъфнали ягоди и горски теменужки.
Стигаме до масичката. Разстиламе трапезата. И ... "що не съм взела сирене"?! Ами ей-сега ще се върна да взема. :D
Хапваме и тръгваме наобратно.
неделя, 14 август 2011 г.
На Витоша днес в снимки (ІІ)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
5 коментара:
Свежо зареждане!:)
:) И още как!
Любимият ми маршрут, но през зимата...
Но сега чух, че няма конярник, няма писти, няма нищо... :(
ех,някои хора не се спряха...но добре,че снимат,та да видим и ние природа...
И аз бях ходила само през зимата досега. Хубаво е и през лятото. :)
Но как са могли да разсипят читавата база, акълът не ми го побира. Сигурно утре ще кача снимките, да несе ядосвам днес, че е празник.
Ами това е идеята, Кет. Знаеш, има периоди, дето и аз не мърдам много, а човек трябва да си зарежда душата. Е, виртуалните гледки не са като реалното присъствие и все пак ... :)
Публикуване на коментар