Сукуб

За серията "Метлата" на Савлена.

Сукубите (в Кабала-Лилит) са духове-жени, обладаващи мъжете и смущаващи техните сънища. Заедно с инкубите , те се явяват изкусители и бесове, упоменати в Свещеното Писание, но силата им не се равнява на тази на честните и праведни духове и те не могат да навредят на човек, който е неподвластен на пороци.
Думата "сукуб" произлиза от латинското "succubare", което означава " да лежиш под (някого/нещо)".
Сукубите досаждали на светци и отшелници, но най-вече на млади монаси.
Разбира се, днес можем да предположим, че презрението към плътта, осъждането на земното не са били рожба на съзнанието на шепа фанатици, подчинили на волята си голяма част от човечеството. Презрението към плътта и плътските удоволствия са се родили не от фанатизма, а от лишенията, утвърждавани като норма за хиляди ощетени и неприемането, отхвърлянето на света на удоволствията и развлеченията и "чудовищното сладострастие", където разюздаността и разврата вървели ръка за ръка с произвола и незачитане на човешкото достойнство на света, чиито крехки основи се градели с кръв и страдания. Пикантните скици на нравите по времето на Тиберий, Калигула и Нерон, завещани ни от древноримския писател Светоний, красноречиво говорят за това, какъв точно "плътски, какъв земен живот" са отхвърлили ранните християни.
През Средновековието осъждането на плътта продължило с нова сила. Свещенниците от амвона заклеймявали плътските страсти с такава ярост, че предизвиквали отвръщане от Бога и чувства, доста далечни от кротостта и смирението.
Колкото повече светите отци се опитвали да не мислят за това, което им е забранено, толкова по-натрапчиви сексуални видения получавали. И отговорността, разбира се, приписвали на Дявола.
Така се утвърдило особено отношение към плътска любов, същността на което саркастично е описана от Фридрих Ницше: "Християнството отровило Ерос: вярно,той не умрял, но се превърнал в порок." Порокът е съблазнителен, още повече като пазена, мистериозна тайна.
Така плътските желания били поставени от другата страна на официалния морал. Ето защо толкова яростно били преследвани Сатаната и неговите сподвижници - вещиците.
Безчинствата на Сатаната и очарователните вещици съкрушавали и най-непристъпните мъжки сърца, затвърждавали у представителите на силния пол мисълта, че привличането на жената е дело на Нечестивия. А безспорно най-прелъстителните и желани същества от женски пол били чаровниците-вещици. Силата на мъжете е в способността да устоят на коварството на техния чар. Силата е една мисъл, която приятно ласкае самолюбието.
Вещици ли са нужни или обикновени човешки дъщери са достатъчни за да бъдат провокирани страстите на мъжете? Нима не ни ласкае мисълта, че в нещо можем да бъдем повече от ангелите, пък били те и паднали :) ?

Източник: http://myfhology.narod.ru/

Инкуб

За серията "Метлата" на Савлена.

Инкубите (според Парацелс) са нечисти духове от мъжки пол. Те насилват жените по време на сън. В Кабала се наричат Рухим. Според терминологията на средните векове инкубите са демони на пиянството, ненаситността, сладострастието и користолюбието, много хитри, коварни, принуждаващи жертвите си към извършване на злодеяния и ликуващи при тяхното изпълнение.
Думата "инкуб" произлиза от латинското"incubare", което в буквален превод означава "лягам върху". Според старинните книги инкубите са паднали ангели, които се увличат по спящи жени. Предмет на ожесточени богословски спорове през Средновековието, проблемът достига дотам, че папа Инокентий VІІІ през 1484 г. издава специална була за инкубите. Спешни мерки били наложителни, тъй като богоомразните създания използвали всяка възможна минута да обезчестяват невинни и добропорядъчни жени, проявявайки особено нахалство към монахините. Нямало спасение от нечистите сили. Налагало се непрекъснато да прогонват неканените видения с кръстен знак и молитви. Пълна победа над силите на злото извоювала единствено св. Клара. Явил и се ангел, който и известил, че за да прокуди демона, тя трябва да извърши богослужение в църквата. Някои от монахините, неустояли на изкушението, зачевали от инкубите. Твърди се, че магьосникът Мерлин е плод на такова сношение. Най-общо, децата, родени от "похитени" жени, били или с физически недъзи, или просто странни, напр. близнаци.
Дарени с мъдростта на вековете, ние сме наясно, че борбата с такива сили не е шега. Булите (папски укази) разбира се са нещо необходимо. Но кой знае защо на инкубите те действали слабо. Затова се наложило да търсят и други способи за решение на проблема. Знанието е сила, способна да се противопостави дори на нечестивостта. Знатните англо-саксонски медици от онези времена препоръчвали на добропорядъчните матрони надеждно средство за прогонване на инкуби, под формата на балсам.
Рецептата не била много сложна:
Взимат се пелин, лупина, блян, чесън, дива вишна и копър. След това-овчи хмел и език от усойница. Добавят се "заешки" и "епископски" елексир. Всичко се смесва в съд, поставя се под олтар и над него се отслужват девет меси. Съдържанието се кипва в масло и овча лой. Добавят се осветени соли. Прецежда се.
Поставяйки балсама на тоалетката, можете да спите спокойно. Ако въпреки това, някой инкуб се осмели да пристъпи прага на спалнята Ви, потопете пръсти в балсама и намажете челото, очите на изкусителя и обезателно интимните му части. След това Ви остава единствено да го прекадите с тамян и да го прекръстите неколкократно.

Източник: http://myfhology.narod.ru/