Има научни открития, които за относително кратко време променят значително света, в който живеем.
През 1938 г. химиците от компанията DuPont изобретили тефлона, който днес можем да намерим във всяка кухня. Химикът Рой Планкет открил тефлона случайно - за някакви свои цели, той трябвало да охлади газ в някакъв съд. Немарливият му помощник забравил съда в студения склад, където престоял цялата нощ. На сутринта газът, събран в съда, се бил превърнал твърд бял прах-тефлон. Уникалността на тефлон е в това, че е устойчив на киселини и основи, а също и на ниски и високи температури . Но основното качество, което му донесло популярност в производството на домакински съдове (тенджери и тигани) е неговата хлъзгавост - мазнината не се задържа по него.
Както винаги, първи приложение на тефлона намерили военните. Мирното използване на тефлона започнало през 50-те години, когато идеята за покриването на прибори с флоропласти дошла едновременно на французите и американците. Френският физик Марк Грегоар бил запален рибар. Имал сгъваема въдица, която много трудно се сглобявала и разглобявала. Тогава той покрил частите със специалния полимер и проблемът бил решен. Сглобяването и разглобяването вече ставали гладко като по вода. На съпругата му Колет се налагало да пържи улова, а рибата често загаряла в тигана и тя го помолила да сложи същото покритие и на нейния тиган. Полученият продукт бил с отлично качество и то веднага получило патент. През 1956 г. предприемчивият физик създал фирмата "Тефал", която започнала производството на тигани с незагарящо покритие.
вторник, 6 октомври 2009 г.
Как се е появил тефлонът
петък, 2 октомври 2009 г.
Как са се появили римите
Римувани стихове няма нито в древната близкоизточна, нито в античната (древногръцка и римска) поезия. Римата се е появила през VI век във Византия, в благочестивите стихове на учения монах и поет Роман, когото нарекли Сладкопевец. Прозвището си, разбира се, получил за това, че стиховете му рязко се отличавали от останалите, благодарение на необичайната иновация - римата.
Любимият на всички, св. Роман станал учител по пеене в Константинопол и допринесъл много за православните благослужения. За своя поетичен подарък, той заел достойно място сред църковните песнописци. Създал е повече от хиляда молитви и химни за различни празници. Особено известен е акатиста на Благовещение на Пресветата Богородица, който се пее в пета събота на Великия пост.
четвъртък, 24 септември 2009 г.
Матрьошките
Кога и къде за първи път са се появили матрьошките, кой ги е изобретил? Защо дървените кукли-играчки са наречена "матрьошки"? Какво символизират?
Според най-популярната версия матрьошката се е появила в Русия в края на 19-ти век. Измислена е от художника Малютин. Първите матрьошки са изработени от стругаря Звездочкин в работилницата"Детско възпитание" на Мамонтов. Като прототип на играчката е послужила фигурката на едно от седемте японски божества на успеха Фукурума.
Японската кукла Фукурума
Според друга версия матрьошката има индийски корени и за неин прототип е послужила японската дървена кукла-ниваляшка Дарума. Тя е изображение на древния индийски мъдрец Дарума (Bodhidharma на санскрит) . Учението му през Средновековието е било широко разпространено в Япония. Дарума призовавал за разбиране на истината чрез безшумно съзерцание и според легендите като отшелник в пещера, краката му били отнети заради неподвижността. Затова той е изобразяван по този начин.
Дарума
Първите руски матрьошки са изглеждали така.
Защо оригиналната дървена играчка- кукла е била наречена "матрьошка"?
Почти единодушно е прието мнението, че "матрьошка" произлиза от разпространеното по това време в Русия женско име Матрёна. От своя страна Матрёна произлиза от латинското Matrona, което означава "знатна жена".
На световното изложение в Париж през 1900 г. Мамонтов, притежателят на работилницата за играчки, в която са произведени първите матрьошки, получил бронзов медал.
Съществува поверие, че ако вътре в матрьошка сложите бележка с желание, то със сигурност ще се изпълни и колкото повече труд е вложен при изработването и, толкова по-скоро ще стане това. Матрьошката е символ на топлотата и уюта в дома.
Класически руски матрьошки:
И някои алтернативи:
четвъртък, 17 септември 2009 г.
История на дамските хигиенни средства
Богатият асортимент от материали за интимна женска хигиена е нещо естествено днес. Нашите предшественички не са били така облагодетелствани, но нуждата от комфорт и защита в "критични" дни е съществувала и преди хилядолетия. Жените се опитвали да я задоволят с подръчни средства, с каквито са разполагали в зависимост от времето, в което са живели, региона, който са обитавали и материалното си положение.
Богатите жителки на Египет, Сирия и Вавилон отдавали предпочитание на първите тампони-рулца от мек папирус. По-бедните трябвало да се задоволят с далеч по-твърдата и неудобна тръстика. В египетски ръкописи от второто хилядолетие пр.н.е. се съдържат сведения за тампони от по-близки до съвременните материали, ленени влакна, които "се въвеждали в плътта" по време на менструация.
В древна Гърция също отдавали предпочитание на вътрешната форма на защита. Използвали или навитити на руло тъкани, или дървени тампони, обвити в абсорбиращ материал. Подобни средства, разбира се, трудно биха могли да осигурят нужния комфорт и често предизвиквали увреждания на вътрешните стени на влагалището.
Древните римлянки използвали по-щадящи, от гледна точка на тактилните усещания, тампони, изработени от мека вълна и леко намазани с масло. Византийските аристократки избирали за тази цел най-качествената вълна, специално доставяна от Кавказ.
Японките правели топчета с големината на орех от тънки листи хартия.
Европейските жени отдавали предпочитание на прототипа на съвременната превръзка-парчета плат, прегънати неколкократно и закрепени към колана на полата. Но това средство освен ненадеждно, било и отлична среда за размножаване на бактерии, което водело до лоша миризма и инфекции. Превръзките били за многократна употреба. Макар и несъвършени, те били привилегия на богатите жени. Бедните и селските жени в някои европейски държави използвали ... сено.
Ескимоските използвали животински кожи и лишеи. А тези, които живеели по морското крайбрежие-водорасли.
В началото на ХХ в. били изобретени нови материали, с уникални за времето си свойства. От тях били създадени нови продукти.
Първите промишлено произведени превръзки имали обвивка от мека тъкан с добра попиваемост или тънка хартия. Пълнежът бил от раздробена целулоза, под която бил поставен целофан, за да се предотврати протичането. По-късно долните слоеве били слепени, за по-голяма сигурност при работа и движение.
Пионер в промишлено производство на дамски превръзки станала американската фирма "Кимбърли-Кларк" през 1920 г. В началото жените изпитвали голямо неудобство да купуват новия продукт. Затова в магазините били отворени специални стаи от рода на пробните, където те взимали стоката и пускали парите в специална кутия. Никой не проверявал дали са заплатили, всичко било на доверие.
Първите съвременни тампони били създадени малко по-късно, през 30-те години на ХХв.
Съпругата на американския хирург Ърл Хаас обичала да язди и "критичните" дни я откъсвали принудително от нейното хоби. Изход от положението намерил грижовният и съпруг, който създал тампон от хирургична вата. По цялата дължина на тампона било прокарано щнурче и той бил поставен в картонена тръбичка(апликатор). Своето произведение Хаас нарекъл "Tampax", от английските думи "tampon"(тампон) и "pack"(опаковка). Три години по-късно тампаксът бил признат за откритие в областта на хигиената. В резултат на това, днес около 100 милиона жени използват тампони като най-удобното и сигурно средство за хигиена на менструацията.
събота, 22 август 2009 г.
Създадено насън
От древни времена съновиденията се считат за източник на вдъхновение във всички сфери на човешката дейност – литература, наука, техника, музика, изобразително изкуство.
Месроп Мащоц създал арменската азбука, след като ангел му я показал в насън.
На Данте Алигиери се присънили картини от ада, рая и чистилището на Велики Петък,1300 г. Своето видение той претворява в „Божествена комедия”.
Следващата история се отнася към края на ХVІ в. Адмирал Йи Суншин командвал корейския военноморски флот по време на японското нашествие през 1592 г. Било възможно японците да унищожат множество корейски кораби. На генерала се присънило чудовище: огромна костенурка с глава на дракон, изригваща огън от отворената си паст. Нищо не можело да пробие черупката и. Когато се събудил, той заповядал да направят кораб от борови трупи, обшити с желязна броня. Носът на кораба бил изработен във формата на глава на дракон, а от устата му стреляло оръдие. Малък флот от първите в света броненосци отблъснал нападението на вражеската армия.
Сонатата „Трелите на дявола” Джузепе Тартини, по негово собствено признание, чул насън в изпълнение на самия дявол.
Мери Шели видяла в съня си идеята за Франкенщайн.
Легендата разказва, че знаменитата Периодична система на химичните елементи на Менделеев се е присънила на великия учен. Когато се събудил веднага записал подредбата на елементите от съня си. Наложила се само една поправка.
Когато през 1842 г. американският механик Елиас Хоув разработвал шевна машина, имал големи затруднения с местоположението на игленото ухо. С този проблем се сблъскали и други изобретатели. През 1942 г. била патентована машинна игла, чието ухо се намирало в нейната среда. Машината, за която била предвидена, работела, но по-бавно от човека, което опорочавало идеята на нейното създаване. Хората трудно се откъсват от стереотипите, а в случая, че ухото на иглата е в задния и край. Хоув сънувал кошмар. Бил заловен от канибали, които го заплашили, че ще го сготвят, ако за едно денонощие не довърши изобретението си. Въпреки че се събудил облян в студена пот, той не забравил най-важното от съня си. Човекоядците размахвали копия с продупчени върхове.
Робърт Луис Стивънсън е сънувал сюжетите на повечето си произведения, в това число и „Странната история на доктор Джекил и мистър Хайд”.
Фридрих Кекуле дълго се мъчил да установи структурната формула на бензена, докато не му се присънила змия, хапеща опашката си.
Нилс Бор видял строежа на атома в съня си като Слънчевата система.
В Индия използването на сънища за решаването на различни проблеми е широко разпространено. Много фирми обучават служителите си да използват сънищата за подобряване ефективността на работата. Химик се опитвал да създаде ензими, подходящи за обработка на суров нефт. Присънил му се камион, пълен с гнило зеле. На сутринта, възобновявайки изследванията си, той проумял, че бактериите, предизвикващи гниенето на зелето, могат да изработят нужния ензим.
Как се е появил кламерът
Кламерите са се появили едва преди около век. До тогава, започвайки от ХІІІ в., в продължение на около 600 години чиновниците закрепяли листите един за друг с къси отрязъци лента, прокарана през прорез в горния ляв ъгъл на хартията. Краищата на лентата слепяли с восък или запечатвали с личен печат, за да изглежда по-ефектно. Методът създавал редица неудобства, като се започне от прокъсването на хартията около прореза и се стигне до трудността да бъде добавен нов лист.
През 1835 г. ню-йоркският лекар Джон Айрланд Хоув създал първата машина за шивашки карфици. Карфиците, разбира се, били създадени за закрепване на парчета плат, но скоро започнали да забождат с тях един за друг и листи хартия. Изобретателят не бил и помислял, че неговото творение ще се превърне в слуга на бюрокрацията, но точно така се получило. Скоро всеки себеуважаващ се писар, нотариус или секретар разполагал със запас от поне половин фунт карфици, в каквато разфасофка се продавали по това време в Америка.
Документите забодени с карфици се късали и разпилявали. През 1895 г. Ф.Хасенбрух създал пластинка, която закрепвала листите за ъгъла, но това изобретение не добило популярност. Бурното развитие на икономиката през ХІХ в., довело до необходимостта от по-мащабно деловодство, което от своя страна провокирало създаването на голям брой бюрократични учреждения. Спешно трябвало да бъде създаден безопасен и удобен закрепващ елемент, за да се улесни подреждането и архивирането на документи.
През 1887 г. във Филаделфия Етелберт Мидълтон изобретил стоманената жица. Това бил идеален материал, който прилепвал и скрепял добре. Независимо, че изобретението било създадено с далеч по-мащабни цели, то намерило своето място и в канцеларията. До създаването на кламера оставали 12 години.
Мисълта, жицата да бъде прегъната неколкократно и с полученото приспособление да бъдат закрепени един за друг няколко листа, осенила едновременно трима души. Но само един от тях влязъл в историята като изобретател на кламера. Това бил норвежкия математик Йохан Валер. От младостта си той бил известен с новаторските си идеи. През 1899 г. на 33-годишна възраст той направил ескизи на изобретението си, което нарекъл „палео кламер” и през 1901 г. получил патент. За целта се наложило да пътува до Германия, тъй като по това време в Норвегия нямало съответния закон. До този момент били регистрирани няколко подобни приспособления. Уилям Мидълбрук от Кънектикът запатентовал свой дизайн на кламер през 1899 г. Корнелиус Броснан от Масачусетс запатентовал своя Konaclip през 1900 г. Но конструкцията на кламера на Валер се оказала най-удачна. Почти веднага ученият продал патента на търговец на канцеларски материали. А през 1900 г. английската компания Gem Manufacturing започнала масово производство на кламери.
Кламери от 1877 г.
Галерия на първите кламери
Кламер на Фей.
Патентован - 1867 г. В продажба - от 1899 г. до 1959 г.
Патентован - 1877 г. Продаван - 1877 г.
Патентован - 1894 г. Продаван - от 1899 г. до 1912 г.
Патентът не е открит. В продажба от 1899 г.
Патентован през 1900 г. в Германия и през 1901 г. в САЩ.
Патентован през 1901 г.
В продажба - от 1913г. до 1910 г.
Патентован - 1903 г. В продажба - от 1910 до 1941 г.
В продажба - от 1908 до 1950 г.
Пуснат в продажба през 1908 г.
Паметник на кламера в Осло.По време на Втората световна война Норвегия е била окупирана от Германия. Норвежците започнали да носят забоден кламер на дрехите си като символ на съпротива и независимост.
сряда, 5 август 2009 г.
Как са се появили балоните
Балонче хвърковато,
Червено като мак,
Приятелче крилато,
Защо побегна пак?
Всеки човек асоциира пъстроцветните балони с детството, празника, радостта. Но замисляли ли сте се кога и как са се появили балоните? Миналия век?! Или по-миналия?! Не, далеч по-рано ... И разбира се пра-пра-родителите на съвременните балони са имали съвсем различен вид и предназначение.
Има сведения, че още ацтеките и древните римляни са използвали надути с въздух животински вътрешности като част от жертвоприношенията си.
В карелски ръкописи от ХІІ в. се споменава за балони от кожи на кит и бик, напълнени с дим и блатен газ и използвани за ... придвижване.
През Средновековието на много места в Европа, балони от боядисани животински черва стават част от карнавалите и празненствата.
Първите балони от съвременен тип са създадени от известния английски учен Майкъл Фарадей. Той експериментирал с водород и в хода на работата отбелязал забележителните свойства на каучука. В своя статия Фарадей пише:”Каучукът е необичайно еластичен ... Торбички, изработени от него, напълнени с газ, стават прозрачни и придобиват подемна сила.”
Идеята на Фарадей била разработена от пионера в областта на каучуковата промишленост Томас Ханкок. Неговите балони се продавали в комплект „Направи си сам”, който съдържал бутилка с течна гума и шприц.
През 1847 г. вулканизирани балони били представени в Лондон от Дж. Г. Инграм, но към масово производство се пристъпва едва през 1930 г.
В началото на ХХ в. започнали да ги използват масово за забавление, напълнени с водород, който както е известно е взривоопасен. След инцидент през 1922 г. в САЩ на градска забава, водородът бил заменен с хелий.
През 1931 г. Нейл Тайлотсон пуска на пазара първите балони от латекс, на които вече можела да се придава форма,различна от кръглата – продълговати, животни-балони и други смешни фигурки. Компанията на Тайлотсон продала по пощата милиони балони.
След това на технолозите останало единствено да подобрят качествата на една от най-популярните детски занимавки.
