сряда, 7 септември 2011 г.

Почивна база "Горска фея"

Понеже нямам кой знае колко интригуващ снимков материал от последното пътуване до село, реших да кача няколко снимки от хижата, които направих, докато си ядях там сладоледа.
Приятно, не особено претенциозно местенце или по-право не за особено претенциозни посетители, според мен. :)
Що се отнася до туристическата страна на нещата, повече инфо - тук.

четвъртък, 1 септември 2011 г.

Килифаревски манастир и Килифарево

Последна дестинация. :)
Въпреки че това за мен е най-неприятният от всичките ни търновски манастири, а пък след това посещение триж, май тук са се получили най-хубавите снимки.

Влизаме. :)





И аз съм дотук. Защото измежду цветенцата изскача баба калугерка, може да я видите като кликнете снимката за увеличение, аз усмихнато и казвам "Добър ден!", а тя си насочва костеливия пръст към деколтето ми и назидателно ме информира, че не мога да вляза "така" в църквата. Да ида при сестрата да ми даде шал да се завия. При което можете да се сетите как ми увисва ченето. :D



Естествено че не се увивам в никакъв шал, а цялото ми семейство по хайдутски се изнася през долната порта към моста над реката. И всичкото това при положение, че умишлено не съм си обула къси панталони, защото ще влизам в църква, с рокля под коляно съм, тя пък била с деколте ... И в главата ми се завърта порой от мисли. ...Връщат те от църквата, при положение, че в Килифарево едва третият човек, когото попитахме можа да ни каже откъде е пътя за манастира. ... "Господ е благ и милостив"..., пък служителите му формалисти.
Преди да влезем през портата една лъчезарна 50-60 годишна жена ни пита разбрали ли сме каква е цената на нощувката вътре. Ние, освен че още не бяхме влизали, не се и интересувахме. Тя влезе да пита, срещнахме я като се връщаше. Нещо беше сменила фасона. Явно и нея я бяха насмели. А веднага след като влязохме детето изтича напред, с което си спечели лошия поглед на друга прастара баба калугерка, седнала морно под асмата. ... "Оставете децата да дойдат при мен"..., "но невиждани и нечути" допълваше нейния поглед. Въобще в този двор жизнерадостта не е на почит. И с прискърбие заключавам, че персоналът на Църквата се амортизира, като всички човешки същества единствено, и нещо ми се струва неуместно да служат доживот или поне след определена възраст да им преосмислят функциите ..., знам ли!
Това че не съм влязла в църквата не е проблем разбира се. Първо, била съм в нея достатъчно много пъти, второ - за три дни съм била в три манастира и най-вече, не ми е нужна специална сграда за да си приказвам с Бог.
Но това е вратата, през която не влязох.



Така или иначе в църкви не снимам. Попълваме загубите от стария соц справочник.





И така, през долната порта през мостчето минаваме отвъд реката.









Пухчето на леля! :D



От другата страна е манастирската градина. Доста обширна и съдейки по шума, вътре кипи усилен труд. Май имат арендатори.






Сериозна охранителна техника. :)





После бяхме на пикник край реката.
На тръгване пихме кафенце в старата кръчма преди манастира, ..."Шумите","Буките", "Яворът", тъй и не и запомних името. :D



И хващаме пътя обратно към Търново, но се отбиваме в Килифарево, където сутринта разбрахме, че ще имат събор.
Сергиите не съм ги снимала. :D
Имат приятен и чист център.









Сладурка се сдоби с нова руса кукла, която получи името Хари Потър, независимо от опитите ни за влияние, че не е подходящо име за момиченце. :D



Чао! :)

Хотнишки водопад

На прибиране от "селския туризъм" решихме да направим кратка забежка до водопада. И без това ни беше на път.

Първото, което виждаме - малка рекичка с две мостчета.



На другия бряг палатки.



И като минем по мостчето - водопада.



Много, много зелено във всякакви нюанси. :)





На полянката пред водопада има хубава каменна беседка с барбекю.
Вярно, мръсничко оставили последните, но да не придиряме. :)




Връщаме се обратно през мостчето, за да изкатерим стръмната екопътека, която се качва над водопада.







Горе сме. Пред нас се вижда реката по-широка и още по-зелена. :)



Пътеката продължава край нея, но ние сме дотук.



И се наслаждаваме на тия респектиращи гледки. :)



Тук съм седнала точно до мястото, откъдето пада водата.



Което става ето така.







И хващаме пътечката наобратно. Тя се провира през такива каменни проломи. Мъжа ми го потискали. На мен пък ми харесват. :)



Прощален поглед отгоре към полята.



И към водопада.



В следващия епизод - Килифаревски манастир и Килифарево.