четвъртък, 1 септември 2011 г.

Килифаревски манастир и Килифарево

Последна дестинация. :)
Въпреки че това за мен е най-неприятният от всичките ни търновски манастири, а пък след това посещение триж, май тук са се получили най-хубавите снимки.

Влизаме. :)





И аз съм дотук. Защото измежду цветенцата изскача баба калугерка, може да я видите като кликнете снимката за увеличение, аз усмихнато и казвам "Добър ден!", а тя си насочва костеливия пръст към деколтето ми и назидателно ме информира, че не мога да вляза "така" в църквата. Да ида при сестрата да ми даде шал да се завия. При което можете да се сетите как ми увисва ченето. :D



Естествено че не се увивам в никакъв шал, а цялото ми семейство по хайдутски се изнася през долната порта към моста над реката. И всичкото това при положение, че умишлено не съм си обула къси панталони, защото ще влизам в църква, с рокля под коляно съм, тя пък била с деколте ... И в главата ми се завърта порой от мисли. ...Връщат те от църквата, при положение, че в Килифарево едва третият човек, когото попитахме можа да ни каже откъде е пътя за манастира. ... "Господ е благ и милостив"..., пък служителите му формалисти.
Преди да влезем през портата една лъчезарна 50-60 годишна жена ни пита разбрали ли сме каква е цената на нощувката вътре. Ние, освен че още не бяхме влизали, не се и интересувахме. Тя влезе да пита, срещнахме я като се връщаше. Нещо беше сменила фасона. Явно и нея я бяха насмели. А веднага след като влязохме детето изтича напред, с което си спечели лошия поглед на друга прастара баба калугерка, седнала морно под асмата. ... "Оставете децата да дойдат при мен"..., "но невиждани и нечути" допълваше нейния поглед. Въобще в този двор жизнерадостта не е на почит. И с прискърбие заключавам, че персоналът на Църквата се амортизира, като всички човешки същества единствено, и нещо ми се струва неуместно да служат доживот или поне след определена възраст да им преосмислят функциите ..., знам ли!
Това че не съм влязла в църквата не е проблем разбира се. Първо, била съм в нея достатъчно много пъти, второ - за три дни съм била в три манастира и най-вече, не ми е нужна специална сграда за да си приказвам с Бог.
Но това е вратата, през която не влязох.



Така или иначе в църкви не снимам. Попълваме загубите от стария соц справочник.





И така, през долната порта през мостчето минаваме отвъд реката.









Пухчето на леля! :D



От другата страна е манастирската градина. Доста обширна и съдейки по шума, вътре кипи усилен труд. Май имат арендатори.






Сериозна охранителна техника. :)





После бяхме на пикник край реката.
На тръгване пихме кафенце в старата кръчма преди манастира, ..."Шумите","Буките", "Яворът", тъй и не и запомних името. :D



И хващаме пътя обратно към Търново, но се отбиваме в Килифарево, където сутринта разбрахме, че ще имат събор.
Сергиите не съм ги снимала. :D
Имат приятен и чист център.









Сладурка се сдоби с нова руса кукла, която получи името Хари Потър, независимо от опитите ни за влияние, че не е подходящо име за момиченце. :D



Чао! :)

5 коментара:

Анонимен каза...

dy6teria mi e kry6tavana tam.i roda mi e ot Kilifarevo.Znaete li istori9ta tozi grad,da se b9xte porazxodili i da nau4ite malko po ve4e za balkandjiite i xorata s borben dux.

Gloxy-Floxy каза...

А знаете ли в момента каква рядкост е да срещнеш етнически българин в този град? Балканският ви дух нейде другаде се е пренесъл. Не мога да кажа същото за Елена, например, откъдето е родът на майка ми.
Имайте уважение към околните, освен това! Пишете грамотно и на кирилица!

Анонимен каза...

Е, добре де. Защо не метнахте един шал. Какво толкова щеше да ви стане?
Отишли сте до манастира и без да се докоснете до светинята, неговата църква.
Знаете ли как ходят на църква рускините?

Анонимен каза...

Къде в Биллията пише как да си облечен за да влезеш в черква,може би с беневреци и цървули?

Gloxy-Floxy каза...

В тоя манастир нищо свято не е останало, смея да твърдя. Посещавала съм го многократно. Както и църквата. В един Петропавловски, например, от въздуха в двора струи екзалтация и хората неволно снишават глас ...
Открай време смятам, че Господ ме харесва такава каквато съм. Увита в шал, току-виж не ме познал!

Публикуване на коментар