Инкуб

За серията "Метлата" на Савлена.

Инкубите (според Парацелс) са нечисти духове от мъжки пол. Те насилват жените по време на сън. В Кабала се наричат Рухим. Според терминологията на средните векове инкубите са демони на пиянството, ненаситността, сладострастието и користолюбието, много хитри, коварни, принуждаващи жертвите си към извършване на злодеяния и ликуващи при тяхното изпълнение.
Думата "инкуб" произлиза от латинското"incubare", което в буквален превод означава "лягам върху". Според старинните книги инкубите са паднали ангели, които се увличат по спящи жени. Предмет на ожесточени богословски спорове през Средновековието, проблемът достига дотам, че папа Инокентий VІІІ през 1484 г. издава специална була за инкубите. Спешни мерки били наложителни, тъй като богоомразните създания използвали всяка възможна минута да обезчестяват невинни и добропорядъчни жени, проявявайки особено нахалство към монахините. Нямало спасение от нечистите сили. Налагало се непрекъснато да прогонват неканените видения с кръстен знак и молитви. Пълна победа над силите на злото извоювала единствено св. Клара. Явил и се ангел, който и известил, че за да прокуди демона, тя трябва да извърши богослужение в църквата. Някои от монахините, неустояли на изкушението, зачевали от инкубите. Твърди се, че магьосникът Мерлин е плод на такова сношение. Най-общо, децата, родени от "похитени" жени, били или с физически недъзи, или просто странни, напр. близнаци.
Дарени с мъдростта на вековете, ние сме наясно, че борбата с такива сили не е шега. Булите (папски укази) разбира се са нещо необходимо. Но кой знае защо на инкубите те действали слабо. Затова се наложило да търсят и други способи за решение на проблема. Знанието е сила, способна да се противопостави дори на нечестивостта. Знатните англо-саксонски медици от онези времена препоръчвали на добропорядъчните матрони надеждно средство за прогонване на инкуби, под формата на балсам.
Рецептата не била много сложна:
Взимат се пелин, лупина, блян, чесън, дива вишна и копър. След това-овчи хмел и език от усойница. Добавят се "заешки" и "епископски" елексир. Всичко се смесва в съд, поставя се под олтар и над него се отслужват девет меси. Съдържанието се кипва в масло и овча лой. Добавят се осветени соли. Прецежда се.
Поставяйки балсама на тоалетката, можете да спите спокойно. Ако въпреки това, някой инкуб се осмели да пристъпи прага на спалнята Ви, потопете пръсти в балсама и намажете челото, очите на изкусителя и обезателно интимните му части. След това Ви остава единствено да го прекадите с тамян и да го прекръстите неколкократно.

Източник: http://myfhology.narod.ru/

Как се е появил тефлонът

Има научни открития, които за относително кратко време променят значително света, в който живеем.
През 1938 г. химиците от компанията DuPont изобретили тефлона, който днес можем да намерим във всяка кухня. Химикът Рой Планкет открил тефлона случайно - за някакви свои цели, той трябвало да охлади газ в някакъв съд. Немарливият му помощник забравил съда в студения склад, където престоял цялата нощ. На сутринта газът, събран в съда, се бил превърнал твърд бял прах-тефлон. Уникалността на тефлон е в това, че е устойчив на киселини и основи, а също и на ниски и високи температури . Но основното качество, което му донесло популярност в производството на домакински съдове (тенджери и тигани) е неговата хлъзгавост - мазнината не се задържа по него.

Както винаги, първи приложение на тефлона намерили военните. Мирното използване на тефлона започнало през 50-те години, когато идеята за покриването на прибори с флоропласти дошла едновременно на французите и американците. Френският физик Марк Грегоар бил запален рибар. Имал сгъваема въдица, която много трудно се сглобявала и разглобявала. Тогава той покрил частите със специалния полимер и проблемът бил решен. Сглобяването и разглобяването вече ставали гладко като по вода. На съпругата му Колет се налагало да пържи улова, а рибата често загаряла в тигана и тя го помолила да сложи същото покритие и на нейния тиган. Полученият продукт бил с отлично качество и то веднага получило патент. През 1956 г. предприемчивият физик създал фирмата "Тефал", която започнала производството на тигани с незагарящо покритие.

Дамски дуели

Дуелите се считат за прерогатив на мъжете, но това е погрешно мнение. Жените също са влизали в схватки помежду си и въпреки че дамските дуели са били много по-редки, обикновено протичали много по-кърваво и жестоко.













Пикът в модата на дамските дуели бил през средата на ХVІІ в. Във Франция, Италия, Англия и Германия жените са кръстосвали шпаги или вдигали пистолети по всевъзможни поводи-еднакви рокли, любовници или един лош поглед. От десет дуела между жени, осем са били със смъртен изход. За сравнение, при мъжките дуели четири от десет са завършвали със летален изход. Женските дуели са били без правила. В хода на битката често към сражаващите се съперници се присъединявали и техните секундантки. Често мажели остриетата на шпагите със съставки, които да причиняват жестоки болки, дори при леко убождане. Когато дуелите били с пистолети, стреляли дотогава, докато едната не падне мъртва.
За най-известен женски дуел по някаква причина се счита този между маркиза дьо Несл и графиня де Полиняк през есента на 1624 година. Тъй като не успели да разделят благосклонността на херцог де Ришельо, който по-късно станал кардинал, дамите се въоръжили със шпаги, поканили секундантки и се отправили към Булонския лес. Двубоят завършил с победа за графинята, които ранила своята съперница в ухото. Тази победа не била особено значителна, но благодарение на Ришельо, който я описал в спомените си, влязла в историята.
Дуел с нокти.
Приятелството на известната френска писателка Жорж Санд с великия композитор Лист довело до жесток двубой. Мария д'Аге, любимата на композитора, проявила ревност към него и призовала Санд на дуел, избирайки за оръжие остри нокти. Съперниците се срещнали в дома на Лист, който се заключил в кабинета си и излязъл едва когато жените се умирили. Победа в тази битка не спечелила нито една от тях, но Жорж Санд решила да се оттегли от пътя на темпераментната графиня.
Дуел с джобни ножчета.
Пролетта на 1894-та, Санкт Петербург. Две млади продавачка реши да изяснят своите отношения чрез дуел. Въоръжени с джобни ножчета, те се отправили към градския парк. Боят завършил за едната с три рани в гръдния кош, а за противничката и с рани в областта на врата и рамото. И двете оцелели, но предметът на спора им, млад франт, изчезнал от града в неизвестна посока.

Матрьошките

Кога и къде за първи път са се появили матрьошките, кой ги е изобретил? Защо дървените кукли-играчки са наречена "матрьошки"? Какво символизират?
Според най-популярната версия матрьошката се е появила в Русия в края на 19-ти век. Измислена е от художника Малютин. Първите матрьошки са изработени от стругаря Звездочкин в работилницата"Детско възпитание" на Мамонтов. Като прототип на играчката е послужила фигурката на едно от седемте японски божества на успеха Фукурума.














Японската кукла Фукурума


Според друга версия матрьошката има индийски корени и за неин прототип е послужила японската дървена кукла-ниваляшка Дарума. Тя е изображение на древния индийски мъдрец Дарума (Bodhidharma на санскрит) . Учението му през Средновековието е било широко разпространено в Япония. Дарума призовавал за разбиране на истината чрез безшумно съзерцание и според легендите като отшелник в пещера, краката му били отнети заради неподвижността. Затова той е изобразяван по този начин.



















Дарума



















Първите руски матрьошки са изглеждали така.

Защо оригиналната дървена играчка- кукла е била наречена "матрьошка"?
Почти единодушно е прието мнението, че "матрьошка" произлиза от разпространеното по това време в Русия женско име Матрёна. От своя страна Матрёна произлиза от латинското Matrona, което означава "знатна жена".

На световното изложение в Париж през 1900 г. Мамонтов, притежателят на работилницата за играчки, в която са произведени първите матрьошки, получил бронзов медал.

Съществува поверие, че ако вътре в матрьошка сложите бележка с желание, то със сигурност ще се изпълни и колкото повече труд е вложен при изработването и, толкова по-скоро ще стане това. Матрьошката е символ на топлотата и уюта в дома.

Класически руски матрьошки:































































































































И някои алтернативи:

Сказка о сисадмине и его сыне (по А.С.Пушкин)

Секретарши за компом
Заигрались вечерком.
"Каб мне быть женой Админа, -
Говорит одна фемина, -
Я б сидела в интернете
Круглый год, как на диете".
- "Каб мне выйти за Админа, -
Говорит друга фемина, -
Я б узнала все пассворды
И запомнила б их твёрдо".
- "Кабы вышла за Админа, -
Третья молвила фемина, -
Я б ему за все дела
Программиста родила".

Только вымолвить успела,
Дверь коряво заскрипела -
Поедая мандарин,
В дверь вломился Сисадмин.
Во всё время разговора
Он таился хуже вора.
Речь последней по всему
Полюбилася ему.
"Ну, здорово, ламерица, -
Говорит, - давай жениться!
И роди программаря
Мне к исходу сентября.
Остальным хочу сказать:
С солитёром завязать!
Раскатили вы губень -
интернет, пассворды - лень.
Поезжайте вслед за мной
И герлой моей крутой.
Будь одна из вас ткачиха,
А другая - повариха".

Их оставил Сисадмин -
И за пивом в магазин.
Он не долго собирался,
В тот же вечер накачался.
Накачался и проспался,
И назавтра обвенчался.
Сисадмин за пир честной
Сел с Админшей молодой,
А потом бухие гости,
Побросав в Админа кости,
Поразъехались домой,
В DООМ пинаться сетевой.
На DXе повариха,
На DXе-2 ткачиха,
И завидуют оне
Сисадминовой жене.
Сисадминша молодая,
Дела вдаль не отлагая,
С первой ночи понесла.

В те поры Cimdex была,
Сисадмин с женой простился,
Взял ноутбук, поел, побрился
И сказал жене любя:
Intel пусть хранит тебя!
Между тем, как он далёко
Юзеров лечил жестоко,
Из случайных величин
Сына бог им дал в аршин.
Сисадминша над сынишкой,
Как Билл Гейтс над золотишком;
Шлёт по IRC гонца,
Чтоб обрадовать отца.
А ткачиха с поварихой,
С сватьей бабой Флопарихой
Прокси-сервер тормозят
И нахально лезут в чат,
Шлют они гонца другого
Содержания такого:
"Родила Админша в ночь
Не то сына, не то дочь;
Не тулзу и не игрушку,
А неведому монструшку".

Как прочёл сие Админ,
Не доев свой мандарин,
В гневе начал хулиганить
И успел гонца забанить;
Но, смягчившись на сей раз,
Дал гонцу такой указ:
"Знать, у нас судьба такая -
На Ресет не нажимая,
Ждать Админа возвращенья
До законного решенья".

Прочитать хотел гонец -
Да коннекшену конец.
То ткачиха с поварихой
С сватьей бабой Флопарихой
Все модемы отрубили,
Ложный месседж запустили:
"Сисадмин вменяет "крыше",
Не тяня за хвостик мыши,
Сисадминшу и приплод
Тайно бросить в бездну вод".
Делать нечего, и "крыша",
Поразмыслив о бакшише
И о жизни молодой,
Вдруг наехала толпой,
Объявив Админа волю -
Ей и сыну злую долю,
Распечатали приказ
И Админшу в тот же час
В VAXа с сыном погрузили,
КрАЗом VAX тот оттащили,
Бросив в глубь морских стремнин -
Так велел-де Сисадмин.

Звёзды как скринсейвер блещут,
Волны словно шотган хлещут,
Туча как в Виндах идёт,
VAX наш по морю плывёт.
В нём Админша бьётся, плачет,
Словно имп по лужам скачет,
И растёт программер там
Не по дням, а по часам.
День прошёл, Админша вопит,
А дитя волну торопит:
Ты, волна моя, волна!
Ты как C++ мощна;
Неужель ты нас замочишь?
Форматни мой винт, коль хочешь,
Иль забей мои Винды,
Только выкинь из воды.
Зухель свой тебе отдам,
Только помоги ты нам!
И купилася волна,
Тут же на берег она
VAXa вынесла легонько
И свалила потихоньку.
Мать с младенцем спасена,
Землю чувствует она.
Но из VAXa кто их вынет?
Хелп им кто теперь подкинет?
Тут программер поднялся,
В дно ноутбуком уперся,
Поднатужился немножко:
"Здесь бы как в Виндах окошко
Нам проделать..." - молвил он,
Вышиб дно и вышел вон.

Мать и сын теперь на воле;
Видят холм в широком поле;
Хлам компьютерный кругом,
Тара, семечки - разгром.
Сын подумал: ящик пива
Щас мне нужен особливо.
Глядь - уже 16 RAMa
Достаёт пацан из хлама:
Вот продам я этот RAM,
И на пиво хватит нам!
Глядь - и хард нашёл на гиг:
Оторвут с руками, в миг.
И пошёл на край долины
У моря искать купчины.

К морю лишь подходит он,
Слышит, будто монстра стон...
Чувствует - на море стрёмно,
Смотрит - и совсем обломно:
Бьётся лебедь средь зыбей,
Коршун носится над ней;
Та бедняжка так и плещет,
Напоследок водку хлещет...
Тот уж когти распустил,
Шестистволку навострил...
Свистнул SIMM и полетел,
В шею коршуна задел,
Взвизгнул хард, взмывая ввысь -
Только перья разнеслись.
SIMM и хард - буль-буль, хоть плачь,
Да, программер наш меткач!
Смотрит: коршун в море тонет,
По-английски что-то стонет.
Лебедь около плывёт,
В злого коршуна плюёт,
Гибель близкую торопит,
Мазербордом в море топит -
И программеру потом
Молвит русским языком:
"Ты программер, мой спаситель,
Мой Дюк Нюкем распылитель,
Не тужи, что за меня,
Пить не будешь ты три дня,
Что хардваре на дне моря;
Это горе - всё не горе.
Отплачу тебе добром,
Окажу суппорт потом:
Ты не лебедь ведь избавил,
Девицу в живых оставил;
Ты не ламера убил,
Билла Гейтса замочил.
Ввек тебя я не забуду:
Слать е-мэйлы часто буду,
А теперь ты воротись,
Жми шатдаун и спать ложись".

"Мама, я позорный ламер! -
Так, придя, сказал программер, -
Я же трезвый как стекло,
А уж время спать пришло!"
Вот продрал программер очи,
Будто в DOOM играл три ночи,
И дивясь, перед собой
Видит он ВЦ большой,
ММХ стоят рядами
С золотыми тауэрами,
DVD сверкают в них.
Зал так светел и так тих!
Он скорей Админшу будит.
Та как ахнет!.. "То ли будет!
Рулез! Рулез! Вижу я,
Лебедь тешится моя!"
Мать и сын к компам подходят,
Логин с пассвордом заводят.
Угадали! Тут трезвон
Поднялся со всех сторон:
Юзеры навстречу валят,
Программисты Unix хвалят,
С блюдом яблок золотых
Сам Стив Джобс встречает их,
Главным гуру величает
Он программера, вручает
Банку пива и бычок,
И ещё для мух сачок.
Для MacOSa улучшенья,
С Сисадминши разрешенья,
Тут же стал программить он
И нарёкся: Монстр Глюкон.

Вирус по хардам гуляет
И программы расчленяет,
И весь остров на ушах.
Глядь - корабль бежит в волнах.
Корабельщики дивятся,
На кораблике толпятся,
Думают - поймали глюк,
И теперь им всем каюк:
Раньше остров юзан не был -
Вдруг возник ВЦ под небо!
С брега DOOMеры палят
Кораблю пристать велят.
Пристают к заставе гости;
Монстр Глюкон зовёт их в гости,
BFG наверх задрал
И тихонько зашептал:
"Вируса убить смогёте -
Значит, целы уплывёте".
Корабельщики в ответ:
"Мы объехали весь свет,
Торговали Доктор Вебом,
Вирус - мёртв, клянёмся небом!
А теперь нам вышел срок,
Едем прямо на восток,
И на то одна причина:
Навестить хотим Админа".
Монстр им вымолвил тогда:
"Сенкс эа Веб вам, господа,
Я ещё вам таск подкину -
Передайте Сисадмину
От меня тройной бурбон".
Гости в путь, а Монстр Глюкон
У моря заквасил сильно
И расплакался обильно.
Глядь - согнувшись кнопкой "Ввод",
Лебедь белая плывёт.
"Здравствуй, Глюк ты мой прекрасный!
Что ж как Windows ты несчастный?
Подвисаешь почему?" -
Говорит она ему.
Монстр с тоской ей отвечает:
"Баги софт мой разъедают,
Погубили молодца!
Нужен мне совет отца".
Лебедь Монстру: "Вот в чём горе!
Хочешь, словно кулер, в море
Полететь за кораблём?
Будь же, Монстр, комаром".
И крылами замахала,
Новый картридж разломала
И обсыпала его
Чёрным тонером всего.
Тут он в пиксель уменьшился,
Комаром оборотился,
Словно бипер запищал,
Судно на море догнал,
На корабль опустился,
В боцманский флопарь забился.

Капитан в Starcraft'a бьётся,
Судно по волнам несётся
Мимо острова Байтина,
К фирме славного Админа,
Виден сервер из окна,
А за ним и сеть видна.
Скинули на берег кости;
Сисадмин зовёт их в гости,
А за ними внутрь проник
И наш Монстр-озорник.
Видит: на системной плате
Сисадмин сидит в халате.
На лице застыло горе,
Duke3D на мониторе;
А ткачиха с поварихой,
С сватьей бабой Флопарихой
Сзади, ламеры, сидят,
В монитор ему глядят.
Сисадмин гостей сажает
В Quake сыграть и вопрошает:
"Ой вы, гости-господа,
Что логинились сюда?
Как ваш Виндовс? Так же худо?
И какое в свете чудо?"
Корабельщики в ответ:
"В день 15 раз Reset
Нажимаем - это худо!
В свете ж вот какое чудо:
В море остров был тупой,
Неюзабельный такой,
Жили ламеры-дубины,
Был на нём БК единый;
А теперь лежит на нём
Нетворк с новым серверьём,
С золотыми тауэрами
И вторыми пеньтюхами.
А сидит там Монстр Глюкон,
Он прислал тебе бурбон".
Сисадмин дивится чуду,
Говорит: "Коль трезвым буду,
Ламеров тех навещу,
У Глюкона погощу".
А ткачиха с поварихой,
С сватьей бабой Флопарихой
Не хотят его пустить
Сабджект чата навестить.
"Будто чайники вы, право, -
Броузер открыв, лукаво
Повариха говорит, -
У моря ВЦ стоит!
Знаю сайт, там не безделка,
Фотка: ель, под елью белка,
Белка шишки собирает
И харды из них клепает,
А харды-то не простые,
Все дорожки золотые,
Все головки - изумруд;
Вот что чудом-то зовут".
Чуду Сисадмин дивится,
Монстр злобой аж дымится -
Зашвырнул Глюкон как раз
Тётке UPSoм прямо в глаз.
UPS сотряс разрядом тело,
Повариха окривела.
Сватья, жертва, юзера -
Все плюсуют комара.
"Однобитовая мошка!
Мы тебя!.." А он в окошко
И терзать HTML
На homepage свой полетел.

Монстр Глюкон у моря ходит
И с ноутбука глаз не сводит.
Глядь - шурша, как дисковод,
Лебедь Белая плывёт.
"Здравствуй, Монстр мой прекрасный.
Что ж ты как NT несчастный,
Тормозишь ты почему?" -
Говорит она ему.
Монстр Нетскейп тут запускает,
Сайт заветный открывает.
"Фичер рулезный завесть
Мне б хотелось. Видишь, есть
Ель в лесу, под елью белка -
Рулз форева, не безделка!
Белка шишки собирает
И харды из них лабает,
А харды-то не простые,
Все дорожки золотые,
Все головки - изумруд,
Но, быть может, это флуд".
Монстру лебедь так реплаит:
"Сеть про белку правду бает,
Эту фичу знаю я,
Ладно, Монстр, душа моя,
Без базаров, рада службу
Оказать тебе я в дружбу".
Добрый, будто из пивной,
Монстр потёк к себе домой;
Лишь вошёл в ВЦ родимый,
Глядь - на сервере любимом
Белка толстая сидит,
Шишки злобно теребит
И винчестеры клепает,
Сразу в корпус закрывает,
Штабелями их кладёт
И про Microsoft поёт,
Да при всём честном народе:
Windows - дьявол на свободе.
"Кул! - промолвил Монстр Глюкон. -
Мне в оттяг, - добавил он. -
Ай да лебедь, дай ей Боже
Кайф поймать неслабый тоже".
Монстр белочке взамен
Сбацал Primary Domain.
10 юзеров приставил,
С белки пыль сдувать заставил
И учёт девайсам весть:
Монстру прибыль, белке честь.

Мэйлы по Сети гуляют
И все диски забивают;
И сервак повергло в прах.
Глядь - корабль бежит в волнах
Мимо острова крутого,
Мимо сервера больного.
С брега DOOМеры палят,
Кораблю пристать велят.
Пристают к заставе гости;
Монстр Глюкон зовёт их в гости,
Чрез прицел на них глядит
И с угрозой говорит:
"Сервер мой поднять смогёте,
Значит, целы уплывёте".
Корабельщики в ответ:
"Мы объехали весь свет,
Торговали серваками,
Sun'ами да Compaq'ами.
Нам понятен твой намёк,
Мы слабаем серверок.
Плыть позволь - на то причина -
Навестить хотим Админа..."
Говорит им Монстр тогда:
"Сенкс за хелп вам, господа!
Я ещё вам таск подкину:
Передайте Сисадмину
От меня "Наполеон" -
Пусть напьётся, охламон".

Гости часик поDООМились,
Вышли вон и в путь пустились.
К морю Монстр, а лебедь там
Спирт пьёт с чаем пополам.
Монстр заныл: душа-де просит,
Так и тянет, и уносит...
И чернилами всего
Облила она его:
В муху монстр оборотился,
На корабль опустился,
В цикле повторя процесс,
К боцману во флоп залез.

Боцман с коком в Mortal бьётся,
Судно чёрт-те как несётся
Мимо острова Дубина,
К фирме славного Админа.
Виден Desktop из окна,
А на нём бачок вина.
Заоблизывались гости,
Тут Админ зовёт их в гости.
А за ними по пятам
И наш Монстр - пить "Агдам".
Глядь - на груде жёстких дисков
Сисадмин - кривой в сосиску.
На лице застыло горе,
Heretic на мониторе.
А ткачиха с поварихой,
С сватьей бабой Флопарихой
Сзади трезвые сидят,
На бачок вина глядят.
Сисадмин гостей сажает
У бачка и вопрошает:
"Ой вы, гости-господа,
Что коннектились сюда?
Как ваш Windows? Так же худо?
И какое в свете чудо?"
Корабельщики в ответ:
"В день по 20 раз Reset
Нажимаем - это худо!
В свете ж вот какое чудо:
Остров на море лежит,
А на нём ВЦ стоит,
С золотыми тауэрами
И вторыми пеньтюхами.
Есть там комп размером с дом,
Белка обитает в нём,
Шишки где-то собирает
И харды из них клепает.
А харды те не простые,
Все пластины золотые,
Все головки - изумруд.
Белку юзеры стригут
Под фасон своеобразный,
И поставлен кент отвязный
Чтоб не смели к белке лезть,
А иначе можно сесть.
А харды - надёжней нету!
Хвалят их по всему свету.
Даже IBM, и тот,
Их в бранднейм свои суёт.
Все на острове поддаты
Коньяком, не суррогатом!
А сидит там Монстр Глюкон,
Он прислал "Наполеон".

Сисадмин дивится чуду:
"Если не с похмелья буду,
Алкашей тех навещу,
Пива с ними похлещу".
А ткачиха с поварихой,
С сватьей бабой Флопарихой
Не хотят его пустить
Рай наземный навестить.
По Сети порыскав тихо,
Сайт нашарила ткачиха:
"Чем вас это удивляет?
Белка шишки собирает
И хардов лабает груды -
Это ламерство, не чудо!
Нас таким не зафлудишь,
Правду, нет ли говоришь.
В свете есть иное диво:
Море вспенится, как пиво,
Зашипит, подымет вой,
Как живот давно пустой,
Вдруг зависнет в шумном беге,
И очутятся на бреге,
От похмелья все горя,
33 программаря,
Алконавты удалые,
Психопаты молодые,
Все страшны, как на подбор,
Смолят дружно "Беломор".
Это диво так уж диво,
Так сказать, потянет с пивом!"
Гости умные молчат,
Не хотят вступать с ней в чат.
Чуду Сисадмин дивится,
Монстр от ярости искрится.
Бипнул злобно пару раз
И винчестером ей а глаз.
И ткачиха окривела,
Кибердемоном взревела.
Все кричат: "Летит, смотри!
Да чмари её, чмари!
Баг! Мастдаевская блошка!
Погоди..." А Монстр в окошко
И, настроивши прицел,
В Quake играться полетел.

Монстр у моря трезвый ходит,
Но с бутылки глаз не сводит.
Глядь, моргая как диод,
Лебедь белая плывёт.
"Здравствуй, Монстр мой прекрасный,
Что ж как Unix ты несчастный?
Весь зелёный почему?" -
Говорит она ему.
Монстр Глюкон ей отвечает:
"Ламерство меня съедает,
Диво б дивное хотел
Заинсталлить в мой удел".
- "Что ж за ламерское диво?"
- "Где-то вздуется как пиво
Окиян, подымет вой,
Словно CD-ROM плохой,
Вдруг зависнет в шумном беге,
И очутятся на бреге,
С похмелюги все горя,
33 программаря,
Пивоглоты удалые,
Обормоты молодые,
Все страшны, как на подбор,
Смолят дружно "Беломор".
Монстру лебедь так реплаит:
"Всякая фигня бывает.
Не жужжи, душа моя,
Этих кадров знаю я.
Эти чудища лесные -
Братья все мои родные.
Так не висни тут, ступай,
С пивом братцев поджидай".

Монстр пришёл, заливши горе,
Сел за комп свой, но на море
Стал глядеть он. Море вдруг
Вздулось как свап-файл вокруг,
Вдруг зависло в шумном беге,
И оставило на бреге
33 программаря;
От похмелья все горя,
Гуру шествуют четами,
Все плешивы и с горбами.
Запах пива из ворот
В гости к Монстру их ведёт.
Бочку Монстр Глюкон вскрывает,
"Гиннесом" гостей встречает;
Отовсюду пипл бежит,
Юзать сей ресурс спешит.
Банда гуру так вещала:
"Лебедь нас к тебе послала
Славный твой ВЦ хранить,
Злобно вирусы глушить.
Мы отныне ежеденно
"Гиннес" будем непременно
Из загашников твоих
Пить ходить из вод морских.
Так что снова пьянка вскоре,
А теперь мы лучше в море
Помаленьку поползли;
Тяжек воздух нам земли".

Байты в памяти гуляют,
Злобно стэк переполняют,
У системы Монстра - крах.
Глядь - корабль бежит в волнах
Мимо острова крутого,
Мимо стэка озорного.
С брега DOOMеры палят,
Кораблю пристать велят.
Пристают к заставе гости,
Монстр Глюкон зовёт их в гости,
Сам двустволкой шевелит
И ответ держать велит:
"Баг пофиксить мой смогёте -
Значит, целы уплывете".
Корабельщики в ответ:
"Мы объехали весь свет,
Продавали мы дебаггер,
Нас хвалил заморский хакер.
Так что баги все - мастдай!
Уж пофиксили, считай".
Говорит им Монстр тогда:
"Сенкс за хелп вам, господа!
Я ещё вам таск подкину:
Передайте Сисадмину
Сей тройной одеколон,
Для приёма внутрь он".

Гости хорошо залились,
Вышли вон и в путь пустились.
К морю Монстр, а лебедь там
Спирт пьёт с пивом пополам.
Монстр опять: душа-де просит...
К Сисадмину всё уносит...
Облила она его
Кровью юзеров всего.
Вмиг он кабелем скрутился
И шмелём оборотился,
Судно быстренько догнал,
К боцману в флопарь упал.

Штурман с юнгой в Tetris бьётся,
Судно абы как несётся
Мимо воблы и сардины,
К фирме славного Админа.
Бочку видно из окна,
Бочка "Гиннеса" полна.
В предвкушеньи мнутся гости.
Вот Админ зовёт их в гости,
Монстр за ними по пятам,
Раз уж наливают там.
Видит: на модемов куче
Сисадмин сидит как туча,
На лице застыло горе,
Гнусный Blood на мониторе.
А ткачиха с поварихой,
С сватьей бабой Флопарихой
За спиной его сидят,
Хищно в монитор глядят.
Сисадмин гостей сажает
"Гиннес" пить и вопрошает:
"Ой вы, гости-господа,
Что за рут вас вёл сюда?
Как ваш Windows? Так же худо?
И какое в свете чудо?"
Корабельщики в ответ:
"В день по 30 раз Reset
Нажимаем - это худо!
В свете ж вот какое чудо:
Остров на море лежит,
А на нём ВЦ стоит.
Проинсталлили там диво:
Море вздуется как пиво,
Забурчит, подымет вой,
Что студент голодный твой,
Вдруг зависнет в скором беге -
И останутся на бреге
33 программаря,
От поллитры все горя,
Все мутанты молодые,
Инвалиды удалые,
Все грязны как на подбор,
Смолят дружно "Беломор".
С кружками они выходят,
"Гиннес" бочками изводят.
Всё б им досуха слизать!
После сил нет уползать.
Нету пиплов безмятежней,
Нету в мире брюх безбрежней.
А сидит там Монстр Глюкон,
Он прислал одеколон".
Сисадмин дивится чуду:
"Если не в офлайне буду,
Пиплов этих навещу,
У Глюкона погощу".

Повариха и ткачиха
Ни гу-гу - но Флопариха,
Кликнув броузер, говорит:
"Кто ж нас этим зафлудит?
Программисты ходят-бродят,
Спьяну места не находят!
Правду ль бают или лгут,
Рулезов не вижу тут.
В Web'е есть такие ль дива?
Вот, идёт молва правдива:
За морем Чикага есть,
Что не можно глаз отвесть:
Днём свет божий затмевает,
Ночью юзеров пугает,
Весь волпейпер аж блестит,
Ничего не тормозит.
Не какая-то халява,
Не глумлива, не корява;
Через спикер говорит,
Словно бластер там стоит.
Флэймы ходят справедливо -
Это диво так уж диво".
Гости умные молчат:
С ламерами вреден чат.
Чуду Сисадмин дивится,
Монстр от злобы гоношится,
Но жалеет он дисплей
Старой бабушки своей:
Он над ней кружит, глумится -
Прямо на нос к ней садится,
Нос заюзал наш упырь:
На носу вскочил волдырь.
- "Варнинг! Это баг! Тревога!
Что-то развелось их много!
Контрол-Це его! Лови,
Да дебаггером дави!
Мы Ассемблер знаем, мошка,
Погоди!.." А шмель в окошко,
И играться в NHL
С 3DFx'ом полетел.

Снова Монстр у моря бродит
Злой и даже трезвый вроде.
Глядь - прекрасна, как соурс-код,
Лебедь белая плывёт.
"Здравствуй, Монстр мой прекрасный,
Что как полуось несчастный?
Полумёртвый почему?" -
Говорит она ему.
Монстр Глюкон ей отвечает:
"Зависть глупая съедает:
ОСи новые; гляжу,
Я со старой лишь сижу".
- "А какую ж на примете
Ты имеешь?" - "Да на свете,
Говорят, Чикага есть,
Что не можно глаз отвесть.
Днём свет божий затмевает,
Ночью юзверей пугает,
Багов нет - всё аж блестит,
Ничего не тормозит.
Не как раньше, не халява,
Не глумлива, не корява;
Через спикер говорит,
Словно бластер там стоит.
Только, IMHO, враки это,
Байки, сплетни Интернета".

Лебедь белая молчит
И, подумав, говорит:
"Да! Такая есть система.
Проинсталлить - не проблема,
Но всю жизнь, хоть будешь выть,
Верность должен ей хранить.
Ты задумайся над риском,
Ведь её же и FDISK'ом
Ты с винта не уберёшь,
Вот така едрёна вошь!"
Монстр модемом стал божиться,
Что готов он инсталлиться
Хоть с дискеток, хоть с винта,
Раз система так крута!
Мой workstation жаждет страстно
За Виндузою прекрасной
Хоть пешком пилить отсель
Аж до Гейтсовских земель.
Лебедь, отсвапив немного,
Молвила: "Зачем далёко?
Та система уж твоя,
Ведь Чикага эта - я!"
Тут она, взмахнув крылами,
Стала небом с облаками,
И на юзеров винты
Опустилась с высоты.
Встрепенулась, отряхнулась
И Мастдаем обернулась:
Весь волпейпер аж блестит,
Ничего не тормозит;
Не какая-то халява,
Не глумлива, не корява;
Через спикер говорит,
Словно бластер там стоит.
Монстр восторг не унимает,
Все иконки нажимает
И мессагу шлёт скорей
В офис матери своей.
Плачет Монстр, умоляя:
"Сисадминша дорогая,
Выбрал ОС я по себе
И советую тебе.
И прошу я позволенья
Эры Виндовс объявленья.
Сервер наш благослови,
Чтоб с Чикагой жил в любви".
С инсталляшкой чудотворной
Над главой его покорной
Сисадминша говорит:
"Microsoft вас наградит!"
Монстр недолго собирался
И с Виндузой побратался.
Стали жить да поживать,
Новых тулзов поджидать.

По ВЦ кошмар гуляет -
Вновь Виндуза зависает.
И наводит жуть в умах.
Глядь - корабль бежит в волнах.
Мимо города большого,
Мимо Виндовса чумного;
С брега DOOMеры палят,
Кораблю пристать велят.
Пристают к заставе гости.
Монстр Глюкон зовёт их в гости.
В них дискетами кидает
И серьёзно заявляет:
"Windows мой вернуть смогёте -
Значит, целы уплывёте".
Корабельщики в ответ:
"Мы объехали весь свет,
Торговали мы недаром
Добрым верным DOS'ом старым.
Windows твой уж не ходок...
Реинсталь его, браток!
Отпусти нас, есть причина:
Навестить хотим Админа".
Монстр вымолвил тогда:
"Сенкс за хинт вам, господа.
Так плывите вы, купчины,
К фирме славного Админа,
Да напомните ему,
Сисадмину своему:
К нам он квасить обещался,
А доселе не собрался.
Шлю ему "Дом Периньон".
Гости в путь, а Монстр Глюкон
Дома на сей раз остался
И с Виндузой не расстался.

Крыса в трюме в Wolf'a бьётся,
Судно словно бес несётся
Мимо острова Слотина,
К фирме славного Админа.
Он свисает из окна,
Видно, перепил вина.
Вот зашли в контору гости.
Сисадмин зовёт их в гости,
Те дивятся: на полу
Сисадмин сидит в углу.
Он гостей своих сажает
Тоже на пол. Вопрошает:
Ой вы, гости-господа,
Зачастили вы сюда!
Как ваш Виндовс? Так же худо?
И какое в свете чудо?"
Корабельщики в ответ:
"В день по 40 раз Reset
Нажимаем - это худо!
В свете ж вот какое чудо:
Остров на море лежит,
А на нём ВЦ стоит
С золотыми тауэрами
И вторыми пеньтюхами.
Есть там комп размером с дом,
Белка обитает в нём,
Шишки где-то собирает
И харды из них клепает.
А харды-то непростые,
Все пластины золотые,
Все головки - изумруд;
Белку юзеры стригут.
Там ещё другое диво:
Море вздуется как пиво,
Закипит, подымет вой,
Словно чайник за стеной,
Вдруг зависнет в скором беге,
И останутся на бреге,
От перцовки все горя,
33 программаря,
Все пропойцы удалые,
Дебоширы молодые,
Все лохматы на подбор,
Смолят дружно "Беломор".
Нету пиплов безмятежней,
Нету в мире брюх безбрежней.
А у Монстра Windows есть,
Что не можно глаз отвесть:
Днём свет божий затмевает,
Ночью юзеров пугает.
Весь волпейпер аж блестит,
Ничего не тормозит.
Монстр Глюкон в ВЦ том ставит,
Всяк его усердно славит.
Он прислал "Дом Периньон",
Да тебя плюсует он:
К нам бухать-де собирался,
А доселе не собрался".

Тут Админ не утерпел,
Яхту снарядить велел.
А ткачиха с поварихой,
C сватьей бабой Флопарихой
Не хотят его пустить
Рульный остров навестить.
Но Админ их всех деопит:
"Ламеры! Мастдаи! - вопит. -
Я Админ? Или дитя? -
Говорит он, не шутя. -
Нынче ж еду!" - Тут он топнул
И мышой о сервер грохнул.

В кабаке Глюкон сидит,
Сквозь стакан в окно глядит.
Море не шумит, не плещет,
Словно винт едва трепещет.
В кружке пива вдруг вдали
Появились корабли:
Это Сисадмин по пьяни
Рассекает в Окияне.
Монстр Глюкон тогда вскочил,
Побежал, компы включил.
"Сисадминша дорогая!
Ты, Виндозушка родная!
Ты, со скрипом кейборда:
Едет фазер мой сюда!"
Яхта к острову подходит,
Видео Глюкон наводит:
Вот Админ как сыч сидит,
В виртуальный шлем глядит;
С ним ткачиха с поварихой,
С сватьей бабой Флопарихой;
Минимайзнулись оне
В незнакомой стороне.
Разом все колонки взвыли,
Megadeath вдруг зарядили;
К морю сам идёт Глюкон;
Там Админа видит он
С поварихой и ткачихой,
C сватьей бабой Флопарихой;
"Хай! - сказал им Монстр Глюкон, -
Это типа мой притон".

Все гуртом в ВЦшку чешут,
У ворот блистают плеши -
33 программаря,
От похмелья все горя,
Все ленивцы молодые,
Тунеядцы удалые,
С животом - как на подбор,
Смолят дружно "Беломор".
Вот Админ в ВЦ заходит:
Комп там с дом размером вроде,
Белка в нём орехи жрёт
И хардами выдаёт,
Сразу в корпус закрывает,
Мелким оптом отпускает,
И засеян пол простой
Дисками, как скорлупой.
Гости дальше - торопливо
Смотрят - что ж? Виндуза - диво,
Весь волпейпер аж блестит,
Ничего не тормозит,
Не какая-то халява,
Не глумлива, не корява,
Тут Админша в зал идёт,
И Админ вдруг узнаёт...
"Зависанье сетевое!
Что я вижу? Что такое?
Как?" - портвейн в нём занялся...
Он слезами залился
И Админшу обнимает,
И стаканы наполняет...
Все попадали под стол;
Так неслабо пир прошёл.
А ткачиха с поварихой,
С сватьей бабой Флопарихой
Воровать ходили RAM,
Вот их и поймали там.
Тут они во всём признались,
И со всеми накирялись;
Но Админ, хоть и кривой,
Разогнал всех трёх домой.
День прошёл - про Сисадмина
Так закончилась былина.
Я там был; В DOOM-Quake рубил -
Фрагов триста получил.

Необичайни паметници: Паметник на клизмата

:) По заявка на Док

Паметник на клизмата в Ставропол

Необичайни завещания (Част1)

Нека тя пуши

Самуел Брат използвал последната си воля за отмъщение. Приживе съпругата му не разрешавала да пуши. Затова в завещанието си, което било изпълнено през 1960 година, той разпоредил жена му да получи 330 000 фунта, но при едно условие-да пуши по пет пури на ден.

Ожени се отново
























През 1841 г. немският поет Хайнрих Хайне сключил брак с Евгения Мират, груба и необразована продавачка в магазин за обувки. Социалната и интелектуална разлика между тях била толкова голяма, че съжителството им било нещастие и за двамата. В завещанието си Хайне оставил цялото си имущество на съпругата си, при условие, че се омъжи отново.Последните думи в документа били:"Искам да съм уверен, че поне един мъж ще съжалява за смъртта ми".

Парадоксът на изчезналото чорапче

Хората носят чорапи. Повечето чорапи са за многократна употреба. За да се употребяват многократно, те трябва да бъдат изпрани. Тук възниква парадоксът, който не веднъж е вадил не една домакиня от равновесие-слагате в пералнята чифт, а вадите овдовял чорап.
Къде изчезват чорапите?
Това е въпрос, който съм си задавала многократно. Понеже не успях да намеря собствено логично обяснение, проучих обстойно информацията, която намерих в Интернет.
Ето някои от любимите ми хипотези:
1.Еволюция.
Ако сред изпраните си дрехи намирате чорапи, които никога до момента не сте виждали, това не са нечии чужди чорапи. Това са Вашите собствени чорапи, които под въздействие на инстинкта за самосъхранение, са придобили свойството мимикрия и просто се опитват да Ви заблудят, че не са тези,които са в действителност. Ако те продължават да изглеждат като чорапите, които Вие искате да носите, рискуват да получат големи дупки в петите и да бъдат изхвърлени.
Отбранителна тактика: Перете ги на ръка и ги сушете на видно място. Те не биха се променили, докато са под наблюдение. Това би било противоестествено.
2.Тунели във времето.
Добре известно е, че тези тунели свързват различни места в пространството и времето. По-малко известно е, че много от тях водят началото си от перални и сушилни. Едноминутна флуктуация на енталпията може да доведе до отваряне на тунела и захвърляне на чорапите 600 години назад във времето.
Отбранителна тактика: Няма добра отбранителна тактика за този случай!
Можете да потърсите в магазините за техника устройство за предотвратяване отварянето на тунели, но много малко магазини зареждат такива по простата причина, че преди употреба подлежат на специфична настройка от лица,които едновременно са квалифицирани парамедици и имат магистратура по квантова физика.
3.Шрьодингер.
За тези, които не са запознати с историята за котката на Шрьодингер, идеята накратко се свежда до следното: Когато оставите колата си на паркинга пред магазина и влезете да пазарувате, Вие няма откъде да знаете какво е състоянието на Вашата кола в момента. Тя може да е все още на паркинга; може вече да е частично разфасована в заключен гараж на автоморга и точно в този момент да заличават серийните номера от уязвимите нейни части или пък да е отнесена от паяка на КАТ.
Специалната теория на Шрьодингер за чорапите гласи, че пуснати в пералнята, те биха могли да съществуват не само във всички възможни за чорапи състояния, но и в състояния възможни за други обекти.
Тази теория е доста полезна, защото може да обясни частни случаи, в които чорапите са изчезнали, но от пералнята изваждате предмети, които не сте поставяли там.
Отбранителна тактика: Съществуват няколко. Най-уместното предложение според мен е с машина на времето да се върнете няколко десетилетия назад и да убиете Шрьодингер, като по този начин го лишите от възможността да създаде куп шантави теории.

Съществуват и хипотези, които се базират на митологията(гноми) и езотериката (черна магия). Изложих горните три ,защото имам по-голям афинитет към точните науки.

Необичайни паметници: Книги

Берлин



















Оман
















ОАЕ























Полша




















Ангарск



















Санкт Петербург

Защо туарегите покриват лицата си

По религия туарегите са мюсюлмани-сунити. Но те са съхранили и много доислямски традиции,например матрилинейната родова организация и матрилокално брачно заселване.
Причината за културното своеобразие на туарегите е в особения статут на жените. Родството се води по майчина линия, независимо че наследяването е по бащина. Това е ярко проявление на древните традиции на матриархата. Към тази традиция се отнася и обичаят, младите съпрузи да се заселват в близост до роднините на майката на съпругата. В първобитния свят са вярвали, че духът на непознатия и неговите роднини може да им навреди. Силата на духа е съсредоточена в главата на човека и може да излезе навън през устата, носа или ушите. Затова при туарегите до ден днешен мъжете, явявайки се пришълци от друг род, са длъжни да покриват лицата си. При болшинството мюсюлмани покривала носят жените, които отиват да живеят при роднините на мъжа си. При туарегите е точно обратното, жените са в привилегировано положение. Това е еднствения народ в света, в който мъжете, а не жените покриват лицата си. Длъжни са да остават покрити, даже в домашен кръг. И досега юноша, достигнал зрелост, получава традиционно две неща-лицево покривало и остър меч. Да се покажат непокрити се смята за крайно неприлично, като покривалата не се свалят даже по време на хранене и на сън.

Приказка за русалката (Римейк)

Живеела някъде в гълбините русалка. Приискало и се да стане поп звезда и отишла при вещицата.
-Може да се уреди,-казала вещицата-но ще трябва да ми дадеш гласа си.
-Няма проблем,-отговорила русалката-за какво ми е! Само ми направи краката по-дълги.
-Но не забравяй,-допълнила вещицата-че ако се разколебаеш, ще се превърнеш във пяна.
И какво си мислите, че е станала на пяна?! Как ли пък не! Вече втори месец стои по върховете на топ листите. И това вече не е приказка, а сурова житейска правда.

Медицинска приказка за Кашчей и здравословния начин на живот

Оженил се Иван Царевич за глупава жаба ... не, не така! Оженил се Иван Глупака за царевна-жаба.А тя избягала от него при Кашчей. Решил Иван да отмъсти и тръгнал Кашчей да търси. Дълго ли, кратко ли скитал Иван по света, стигнал при баба Яга.
-Накъде си тръгнал, юначе?-попитала баба Яга.
-Ти какво, бабке, нахрани ме, дай ми да пийна нещо, пък тогава разпитвай!-отговаря Иван.
-Как да те нахраня,-възмутила се баба Яга-като не си си измил ръцете?!
Измил си Иван ръцете, похапнал и след това разказал на баба Яга за своята беда.
-Ще ти помогна-казала тя.-Смъртта на Кашчей е в игла, иглата е в яйце, яйцето е в патица, а патицата в болницата под креват №8.
Отишъл Иван в болницата, намерил патицата, счупил яйцето и дал иглата на Кашчей. Това бил и неговия край,защото наркоманията никого до нищо добро не е довела.

Легенда за ... кекса

В стари времена, живял в едно село беден момък. Стара къщурка и късче земя, това било всичко, което притежавал. Трудел се от зори до здрач на полето, за да може да се изхрани. Но реколтата била оскъдна. Един ден намерил на нивата си мъничка птичка. Тя лежала на земята със счупено крилце и загивала.Момъкът я взел вкъщи, стоплил я, нахранил я и започнал да лекува счупеното и крилце. Птичката оздравяла и дошло време да я пусне на свобода. На прощаване тя казала на момъка:
-Виждам колко бедно живееш. Но ти имаш добро сърце и аз ще ти помогна. Ето ти това вълшебно зрънце. Зарови го в земята и кажи вълшебните думи:"Крекс!Пекс!Фекс!" Сутринта ще видиш какво е станало.
С тези думи птичката размахала крила и отлетяла, а на перваза останало да лежи малко пшеничено зрънце. Момъкът го взел внимателно и грижливо го посял в земята.
-Крекс!Пекс!Фекс!-произнесъл магическите слова и се прибрал вкъщи.
На сутринта се събудил, погледнал през прозореца и прошепнал:
-Не може да бъде!
На мястото, където вчера посадил зрънцето, се извисявало огромно дърво, а на клоните му висяли някакви невиждани плодове. Момъкът се приближил и видял, че плодовете са малки кръгли питки, които вдигат пара и излъчват просто възхитителен аромат. Изумен той погледнал надолу и видял под дървото голяма маса, сервирана за чай.
-Как апетитно мирише!-възкликнал младежът.-Ще опитам една питка, трябва да са вкусни!
И той откъснал една питка от най-близкия клон. Едва го направил и на нейно място се появила друга.Момъкът отхапал едно парченце и възкликнал отново:
-Нищо по-вкусно не съм ял през живота си! Сега ще поканя цялото село и ще си направиме пир!
Не минал и час и всички жители на селото седяли около голямата маса, угощавали се с вкусните питки и пиели чай. И колкото и питки да берели, на тяхно място израствали нови, още по-сладки и по-вкусни от предишните.
Когато се заситили, под сянката на разлистеното дърво, момъкът им разказал удивителната история за птичката, зрънцето и вълшебните думи.
-И какви бяха тези думи?-попитал един от старейшините.
-Крекс!Пекс!Фекс!
-Хм!Крекс!Пекс!Фекс!-замислил се старецът.-Нека да не "крекс", да не е "фекс", ... нека да е просто КЕКС! Така от днес ще наричаме тая малка питка, която може да нахрани цялото село.
Всички се съгласили и от тоя ден жителите на селото никога повече не разбрали какво е глад. А на света се появил кексът, който и досега обичат и малки, и големи.

Защо е по-добре да си жена

1.Безплатни напитки.
2.Безплатна вечеря.
3.Безплатно кино.
4.Можете да прегърнете приятелката си, без да си задавате въпроса, няма ли тя да си помисли че сте гей.
5.Можете да прегърнете приятелката си, без да си задавате въпроса, дали не сте гей.
6.Вие знаете има ли размера значение.
7.Новият грим Ви дава нов живот.
8.Ако правите секс с някого и не му позвъните на следващия ден, не се превръщате в чудовище.
9.Презервативите не внасят съществена разлика в сексуалните Ви усещания.
10.Можете да предявите към президента обвинение в сексуален тормоз.
11.Ако изневерявате на мъжа си, хората си мислят, че го правите, защото той Ви пренебрегва емоционално.
12.Никога не Ви се налага да си задавате въпроса, дали той е получил оргазъм.
13.Никой няма да излезе от стаята, ако си събуете обувките.
14.Можете да поздравите колегата си в службата, без да го шляпате по задника.
15.Можете да разговаряте с представител на другия пол, без да си го представяте гол.
16.Възможно е никога да не видите най-добрата си приятелка да препикава дърво в парка.
17.Можете бързо да приключите всяка кавга с плач.
18.Понякога шоколадът наистина може да реши всичките Ви проблеми.

Но ... както добре ни е известно от телевизионните реклами, "традициите не са това, което бяха" и много от тези постулати, фундамент на съвременната цивилизация, се рушат. Да спасим цивилизацията!

А кръчма със стенописи виждали ли сте ...

... или 100-те национални туристически обекта +

Механа "Тихият кът", гр. Велико Търново

Заветът на бащата (Адигейска притча)

Богат адигеец имал само един син. Преди смъртта си бащата повикал сина при себе си и му казал:
-Ще ти дам три съвета, които си длъжен да спазваш през целия си живот: никога не се здрависвай първи, всяка вечер яж сладко и всяка сутрин обувай нови обувки.
След като бащата починал, синът му стриктно следвал неговите заръки. Но резултатът бил много лош, хората престанали да разговарят с него, парите свършили за лакомства и нови обувки.
Отчаян, той отишъл при майка си за помощ:
- Мамо, мразеше ли ме татко? Защо така ме наказа?
Майката отговорила:
-Баща ти ми забрани да се меся в живота ти, докато сам не ме попиташ. Първият му съвет, никога да не се здрависваш пръв, означава рано да ставаш и да започваш работа на полето и хората, преминаващи наблизо сами ще те поздравяват. Втората заръка означава, че след като цял ден си работил на полето, вечер всякаква храна ще ти се услади. А третата, всяка сутрин да обуваш нови обувки, означава, че мъжът сам се грижи за облеклото си. Никога да не лягаш преди да си го почистил така, че на сутринта то да прилича на ново.
От следващата сутрин младежът започнал да изпълнява съветите, които получил от майка си. Забогатял, оженил се за красива девойка, а бащиният завет предал на внуците си.

Легенда за тъкачката Рагнел

Тя тъче платно от мечти и е пазителка на върховенството на жените ...

Веднъж младият крал Артур попаднал в засада, бил заловен от вражески воини и хвърлен в тъмница. Владетелят на кралството, в което бил попаднал, можел да го убие, но се трогнал от младостта му. Обещал му свобода, ако в срок от една година даде верен отговор на един много труден въпрос. Ако не успеел да намери решение в уречения срок, щял да бъде екзекутиран. А въпросът бил: "Какво в крайна сметка искат жените?".
Подобна задача може да постави в шах и най-умния човек, а на младия Артур изглеждала съвсем неразрешима. Но тъй като търсенето на отговор било за предпочитане пред екзекуцията, той се върнал в своето кралство и започнал да разпитва всички обитатели на Камелот. Никой не знаел решението на загадката, но много от поданиците му го посъветвали да помоли за помощ старата вещица Рагнел, която без съмнение била много мъдра, но искала скъпа отплата за услугите си.
До изтичането на срока оставал един ден. Артур се отправил при вещицата. Тя охотно се съгласила да му помогне, но първо поискала да и бъде платено. Цената се оказала невероятно висока. Тя пожелала за нея да се ожени сър Говейн, най-благородния рицар на Кръглата маса и близък приятел на краля. Нейните думи довели Артур до ужас, тя била стара, гърбава и уродлива. От устата и стърчал само един зъб, а от тялото и се разнасяло страшно зловоние. Тъй като не бил срещал по-отвратително създадие, кралят отказал да обременява другиго с подобен брак. Но сър Говейн, за когото нямало по-скъпо от живота на неговия владетел и приел условието на старата вещица. Решението на загадката кралят щял да получи на сутринта, след първата брачна нощ на младоженците.
Когато сър Говейн влязъл в спалнята, бил силно изненадан. В брачното ложе лежала най-красивата жена, която някога бил виждал. Попитал я как е настъпила тази промяна и тя му отговорила, че благодарение на доброто му отношение към нея, половината денонощие ще бъде в образа на уродлива вещица, а другата половина - в образа на красива млада жена. Той трябвало да направи избора в кой образ да я вижда денем и в кой - нощем. Такъв жесток въпрос! Рицарят дълго се двоумил, но не успял да вземе решение. Казал и, че предоставя избора на нея. Чувайки това, девойката засияла. Сър Говейн успял да разплете възела, младата му жена щяла да остане красива през цялото време, защото той проявил уважение към нея и и позволил сама да се разпорежда със собствения си живот. Това бил и отговорът, който спасил живота на краля.
А каква е скритата поука от тази история? Поуката е, че няма значение дали една жена е красива или уродлива, в нея при всички случаи се крие една вещица.

Приказка за питката ( Римейк )

Функционирали Баба и Дядо – субекти на интензивната пауперизация. Толкова интензивна, че веднъж се наложило Дядото да реквизира екстремалния минимум Брашно – ултимативен фактор за старческа екзистенция. От него с Бабата продуцирали Питка – сферата на техните гастрономически интереси. Но когато я експонирали на Прозореца – локализиран натурален рефрижератор, Питката моментално се дисоциирала.

Ролира Питката акселеративно, а в опозиция срещу нея – Заекът – минимален индивид в неурбанизираните територии.

-Накъде ролираш ? – екзаминира Заека.

Питката риплейва: „ Аз съм продуцирана от екстремален минимум Брашно, като сфера на гастрономически интереси. От Баба се дисоциирах, от Дядо се дисоциирах, а от теб, Зайо, регресирам.”

Ролира питката по-натам. В опозиция се явява Сивият Вълк – ординарен индивид в неурбанизираните територии: „Накъде ролираш?” Риплей: „Аз съм продуцирана от екстремален минимум Брашно, като сфера на гастрономически интереси. От Баба се дисоциирах, от Дядо се дисоциирах, от Зайо се дисоциирах, а от теб Сиви Вълчо по-далеч регресирам.”

Ролира питката по-натам. В опозиция – Мечката – есктраординарен индивид от неурбанизираните територии.

-Какъв курс държиш?

А Питката реагира в привичния си модус: „Аз съм продуцирана от екстремален минимум Брашно, като сфера на гастрономически интереси. От Баба се дисоциирах, от Дядо се дисоциирах, от Зайо се дисоциирах, от Вълчо се дисоциирах и от теб, Мецо, регресирам на максимална дистанция.”

Ролира Питката по-натам, но възниква казус – в опозиция Лиса – неординарен абсорбент на гастрономически кълбенца.

-Накъде ролираш, най-оптимална от всички оптимални питки ?

А Питката реагира натурално: „Аз съм продуцирана от екстремален минимум Брашно, като сфера на гастрономически интереси. От Баба се дисоциирах, от Дядо се дисоциирах, от Зайо се дисоциирах, от Вълчо се дисоциирах, от Меца се дисоциирах. Идентично и от теб, Лисо, регресирам.”

А Лиса постулира: „ Дислоцирай се, Питке, в апроксимация, аудиопотенциите ми не са оптимализирани.”

Дислоцира се Питката в апроксимация и декламира итеративно. А Лиса итеративно постулира: „ Дислоцирай се, Питке, в интимна апроксимация, явно всякаква оптималност на аудиопотенциите си съм загубила.”

Дислоцирала се Питката в интимна апроксимация, а Лиса – неординарният абсорбент на гастрономически кълбенца – я абсорбирала и ликвидирала напълно, без всякакви фрагментарни реликви.

Създадено насън

От древни времена съновиденията се считат за източник на вдъхновение във всички сфери на човешката дейност – литература, наука, техника, музика, изобразително изкуство.

Месроп Мащоц създал арменската азбука, след като ангел му я показал в насън.

На Данте Алигиери се присънили картини от ада, рая и чистилището на Велики Петък,1300 г. Своето видение той претворява в „Божествена комедия”.

Следващата история се отнася към края на ХVІ в. Адмирал Йи Суншин командвал корейския военноморски флот по време на японското нашествие през 1592 г. Било възможно японците да унищожат множество корейски кораби. На генерала се присънило чудовище: огромна костенурка с глава на дракон, изригваща огън от отворената си паст. Нищо не можело да пробие черупката и. Когато се събудил, той заповядал да направят кораб от борови трупи, обшити с желязна броня. Носът на кораба бил изработен във формата на глава на дракон, а от устата му стреляло оръдие. Малък флот от първите в света броненосци отблъснал нападението на вражеската армия.

Сонатата „Трелите на дявола” Джузепе Тартини, по негово собствено признание, чул насън в изпълнение на самия дявол.

Мери Шели видяла в съня си идеята за Франкенщайн.

Легендата разказва, че знаменитата Периодична система на химичните елементи на Менделеев се е присънила на великия учен. Когато се събудил веднага записал подредбата на елементите от съня си. Наложила се само една поправка.

Когато през 1842 г. американският механик Елиас Хоув разработвал шевна машина, имал големи затруднения с местоположението на игленото ухо. С този проблем се сблъскали и други изобретатели. През 1942 г. била патентована машинна игла, чието ухо се намирало в нейната среда. Машината, за която била предвидена, работела, но по-бавно от човека, което опорочавало идеята на нейното създаване. Хората трудно се откъсват от стереотипите, а в случая, че ухото на иглата е в задния и край. Хоув сънувал кошмар. Бил заловен от канибали, които го заплашили, че ще го сготвят, ако за едно денонощие не довърши изобретението си. Въпреки че се събудил облян в студена пот, той не забравил най-важното от съня си. Човекоядците размахвали копия с продупчени върхове.

Робърт Луис Стивънсън е сънувал сюжетите на повечето си произведения, в това число и „Странната история на доктор Джекил и мистър Хайд”.

Фридрих Кекуле дълго се мъчил да установи структурната формула на бензена, докато не му се присънила змия, хапеща опашката си.

Нилс Бор видял строежа на атома в съня си като Слънчевата система.

В Индия използването на сънища за решаването на различни проблеми е широко разпространено. Много фирми обучават служителите си да използват сънищата за подобряване ефективността на работата. Химик се опитвал да създаде ензими, подходящи за обработка на суров нефт. Присънил му се камион, пълен с гнило зеле. На сутринта, възобновявайки изследванията си, той проумял, че бактериите, предизвикващи гниенето на зелето, могат да изработят нужния ензим.

Как се е появил кламерът

Кламерите са се появили едва преди около век. До тогава, започвайки от ХІІІ в., в продължение на около 600 години чиновниците закрепяли листите един за друг с къси отрязъци лента, прокарана през прорез в горния ляв ъгъл на хартията. Краищата на лентата слепяли с восък или запечатвали с личен печат, за да изглежда по-ефектно. Методът създавал редица неудобства, като се започне от прокъсването на хартията около прореза и се стигне до трудността да бъде добавен нов лист.

През 1835 г. ню-йоркският лекар Джон Айрланд Хоув създал първата машина за шивашки карфици. Карфиците, разбира се, били създадени за закрепване на парчета плат, но скоро започнали да забождат с тях един за друг и листи хартия. Изобретателят не бил и помислял, че неговото творение ще се превърне в слуга на бюрокрацията, но точно така се получило. Скоро всеки себеуважаващ се писар, нотариус или секретар разполагал със запас от поне половин фунт карфици, в каквато разфасофка се продавали по това време в Америка.

Документите забодени с карфици се късали и разпилявали. През 1895 г. Ф.Хасенбрух създал пластинка, която закрепвала листите за ъгъла, но това изобретение не добило популярност. Бурното развитие на икономиката през ХІХ в., довело до необходимостта от по-мащабно деловодство, което от своя страна провокирало създаването на голям брой бюрократични учреждения. Спешно трябвало да бъде създаден безопасен и удобен закрепващ елемент, за да се улесни подреждането и архивирането на документи.

През 1887 г. във Филаделфия Етелберт Мидълтон изобретил стоманената жица. Това бил идеален материал, който прилепвал и скрепял добре. Независимо, че изобретението било създадено с далеч по-мащабни цели, то намерило своето място и в канцеларията. До създаването на кламера оставали 12 години.

Мисълта, жицата да бъде прегъната неколкократно и с полученото приспособление да бъдат закрепени един за друг няколко листа, осенила едновременно трима души. Но само един от тях влязъл в историята като изобретател на кламера. Това бил норвежкия математик Йохан Валер. От младостта си той бил известен с новаторските си идеи. През 1899 г. на 33-годишна възраст той направил ескизи на изобретението си, което нарекъл „палео кламер” и през 1901 г. получил патент. За целта се наложило да пътува до Германия, тъй като по това време в Норвегия нямало съответния закон. До този момент били регистрирани няколко подобни приспособления. Уилям Мидълбрук от Кънектикът запатентовал свой дизайн на кламер през 1899 г. Корнелиус Броснан от Масачусетс запатентовал своя Konaclip през 1900 г. Но конструкцията на кламера на Валер се оказала най-удачна. Почти веднага ученият продал патента на търговец на канцеларски материали. А през 1900 г. английската компания Gem Manufacturing започнала масово производство на кламери.

Кламери от 1877 г.

Галерия на първите кламери

Кламер на Фей.

Патентован - 1867 г. В продажба - от 1899 г. до 1959 г.

Кламер на Райт.
Патентован - 1877 г. Продаван - 1877 г.

Кламер "Еврика".
Патентован - 1894 г. Продаван - от 1899 г. до 1912 г.

Кламер "Gem".
Патентът не е открит. В продажба от 1899 г.

Кламер на Валер.
Патентован през 1900 г. в Германия и през 1901 г. в САЩ.

Кламер на Райт.
Патентован през 1901 г.

Кламер "Окто".
В продажба - от 1913г. до 1910 г.

Кламер "Банджо".
Патентован - 1903 г. В продажба - от 1910 до 1941 г.

Кламер "Ниагара".
В продажба - от 1908 до 1950 г.

Кламер "Сова".
Пуснат в продажба през 1908 г.



Паметник на кламера в Осло.
По време на Втората световна война Норвегия е била окупирана от Германия. Норвежците започнали да носят забоден кламер на дрехите си като символ на съпротива и независимост.

Надгробната плоча на Йохан Валер.