Легенда за ... кекса

В стари времена, живял в едно село беден момък. Стара къщурка и късче земя, това било всичко, което притежавал. Трудел се от зори до здрач на полето, за да може да се изхрани. Но реколтата била оскъдна. Един ден намерил на нивата си мъничка птичка. Тя лежала на земята със счупено крилце и загивала.Момъкът я взел вкъщи, стоплил я, нахранил я и започнал да лекува счупеното и крилце. Птичката оздравяла и дошло време да я пусне на свобода. На прощаване тя казала на момъка:
-Виждам колко бедно живееш. Но ти имаш добро сърце и аз ще ти помогна. Ето ти това вълшебно зрънце. Зарови го в земята и кажи вълшебните думи:"Крекс!Пекс!Фекс!" Сутринта ще видиш какво е станало.
С тези думи птичката размахала крила и отлетяла, а на перваза останало да лежи малко пшеничено зрънце. Момъкът го взел внимателно и грижливо го посял в земята.
-Крекс!Пекс!Фекс!-произнесъл магическите слова и се прибрал вкъщи.
На сутринта се събудил, погледнал през прозореца и прошепнал:
-Не може да бъде!
На мястото, където вчера посадил зрънцето, се извисявало огромно дърво, а на клоните му висяли някакви невиждани плодове. Момъкът се приближил и видял, че плодовете са малки кръгли питки, които вдигат пара и излъчват просто възхитителен аромат. Изумен той погледнал надолу и видял под дървото голяма маса, сервирана за чай.
-Как апетитно мирише!-възкликнал младежът.-Ще опитам една питка, трябва да са вкусни!
И той откъснал една питка от най-близкия клон. Едва го направил и на нейно място се появила друга.Момъкът отхапал едно парченце и възкликнал отново:
-Нищо по-вкусно не съм ял през живота си! Сега ще поканя цялото село и ще си направиме пир!
Не минал и час и всички жители на селото седяли около голямата маса, угощавали се с вкусните питки и пиели чай. И колкото и питки да берели, на тяхно място израствали нови, още по-сладки и по-вкусни от предишните.
Когато се заситили, под сянката на разлистеното дърво, момъкът им разказал удивителната история за птичката, зрънцето и вълшебните думи.
-И какви бяха тези думи?-попитал един от старейшините.
-Крекс!Пекс!Фекс!
-Хм!Крекс!Пекс!Фекс!-замислил се старецът.-Нека да не "крекс", да не е "фекс", ... нека да е просто КЕКС! Така от днес ще наричаме тая малка питка, която може да нахрани цялото село.
Всички се съгласили и от тоя ден жителите на селото никога повече не разбрали какво е глад. А на света се появил кексът, който и досега обичат и малки, и големи.