Легенда за ... кекса

В стари времена, живял в едно село беден момък. Стара къщурка и късче земя, това било всичко, което притежавал. Трудел се от зори до здрач на полето, за да може да се изхрани. Но реколтата била оскъдна. Един ден намерил на нивата си мъничка птичка. Тя лежала на земята със счупено крилце и загивала.Момъкът я взел вкъщи, стоплил я, нахранил я и започнал да лекува счупеното и крилце. Птичката оздравяла и дошло време да я пусне на свобода. На прощаване тя казала на момъка:
-Виждам колко бедно живееш. Но ти имаш добро сърце и аз ще ти помогна. Ето ти това вълшебно зрънце. Зарови го в земята и кажи вълшебните думи:"Крекс!Пекс!Фекс!" Сутринта ще видиш какво е станало.
С тези думи птичката размахала крила и отлетяла, а на перваза останало да лежи малко пшеничено зрънце. Момъкът го взел внимателно и грижливо го посял в земята.
-Крекс!Пекс!Фекс!-произнесъл магическите слова и се прибрал вкъщи.
На сутринта се събудил, погледнал през прозореца и прошепнал:
-Не може да бъде!
На мястото, където вчера посадил зрънцето, се извисявало огромно дърво, а на клоните му висяли някакви невиждани плодове. Момъкът се приближил и видял, че плодовете са малки кръгли питки, които вдигат пара и излъчват просто възхитителен аромат. Изумен той погледнал надолу и видял под дървото голяма маса, сервирана за чай.
-Как апетитно мирише!-възкликнал младежът.-Ще опитам една питка, трябва да са вкусни!
И той откъснал една питка от най-близкия клон. Едва го направил и на нейно място се появила друга.Момъкът отхапал едно парченце и възкликнал отново:
-Нищо по-вкусно не съм ял през живота си! Сега ще поканя цялото село и ще си направиме пир!
Не минал и час и всички жители на селото седяли около голямата маса, угощавали се с вкусните питки и пиели чай. И колкото и питки да берели, на тяхно място израствали нови, още по-сладки и по-вкусни от предишните.
Когато се заситили, под сянката на разлистеното дърво, момъкът им разказал удивителната история за птичката, зрънцето и вълшебните думи.
-И какви бяха тези думи?-попитал един от старейшините.
-Крекс!Пекс!Фекс!
-Хм!Крекс!Пекс!Фекс!-замислил се старецът.-Нека да не "крекс", да не е "фекс", ... нека да е просто КЕКС! Така от днес ще наричаме тая малка питка, която може да нахрани цялото село.
Всички се съгласили и от тоя ден жителите на селото никога повече не разбрали какво е глад. А на света се появил кексът, който и досега обичат и малки, и големи.

Легенда за тъкачката Рагнел

Тя тъче платно от мечти и е пазителка на върховенството на жените ...

Веднъж младият крал Артур попаднал в засада, бил заловен от вражески воини и хвърлен в тъмница. Владетелят на кралството, в което бил попаднал, можел да го убие, но се трогнал от младостта му. Обещал му свобода, ако в срок от една година даде верен отговор на един много труден въпрос. Ако не успеел да намери решение в уречения срок, щял да бъде екзекутиран. А въпросът бил: "Какво в крайна сметка искат жените?".
Подобна задача може да постави в шах и най-умния човек, а на младия Артур изглеждала съвсем неразрешима. Но тъй като търсенето на отговор било за предпочитане пред екзекуцията, той се върнал в своето кралство и започнал да разпитва всички обитатели на Камелот. Никой не знаел решението на загадката, но много от поданиците му го посъветвали да помоли за помощ старата вещица Рагнел, която без съмнение била много мъдра, но искала скъпа отплата за услугите си.
До изтичането на срока оставал един ден. Артур се отправил при вещицата. Тя охотно се съгласила да му помогне, но първо поискала да и бъде платено. Цената се оказала невероятно висока. Тя пожелала за нея да се ожени сър Говейн, най-благородния рицар на Кръглата маса и близък приятел на краля. Нейните думи довели Артур до ужас, тя била стара, гърбава и уродлива. От устата и стърчал само един зъб, а от тялото и се разнасяло страшно зловоние. Тъй като не бил срещал по-отвратително създадие, кралят отказал да обременява другиго с подобен брак. Но сър Говейн, за когото нямало по-скъпо от живота на неговия владетел и приел условието на старата вещица. Решението на загадката кралят щял да получи на сутринта, след първата брачна нощ на младоженците.
Когато сър Говейн влязъл в спалнята, бил силно изненадан. В брачното ложе лежала най-красивата жена, която някога бил виждал. Попитал я как е настъпила тази промяна и тя му отговорила, че благодарение на доброто му отношение към нея, половината денонощие ще бъде в образа на уродлива вещица, а другата половина - в образа на красива млада жена. Той трябвало да направи избора в кой образ да я вижда денем и в кой - нощем. Такъв жесток въпрос! Рицарят дълго се двоумил, но не успял да вземе решение. Казал и, че предоставя избора на нея. Чувайки това, девойката засияла. Сър Говейн успял да разплете възела, младата му жена щяла да остане красива през цялото време, защото той проявил уважение към нея и и позволил сама да се разпорежда със собствения си живот. Това бил и отговорът, който спасил живота на краля.
А каква е скритата поука от тази история? Поуката е, че няма значение дали една жена е красива или уродлива, в нея при всички случаи се крие една вещица.