Първоюнското ягодово пЕрфе

Първоюнското ми тортотворение е компилация от три рецепти - различни за всеки пласт.

Пандишпанът е от Грамофона, парфето от рецептата на Йоли, желето отгоре - от друг блог, който за срамотите не запомних. Но толкова много рецепти изчетох, че нищо чудно няма в това. :)

В крайна сметка го изкомбинирах така:

Продукти

- за блата

2 яйца

6 с.л. кристална захар

8 с.л. брашно

- за парфето

3 белтъка

400 г заквасена сметана

1 кутийка сладкарска сметана 200 мл

1/2 ч.ч. кристална захар

1/2 ч.ч. пудра захар

1/2 кг ягоди

2 п. желатин на д-р Йоткер

- за глазурата

плодове по избор

100  г вода

80 г захар

1 п. желатин на д-р Йоткер

Приготвяне

- на блата

Тази рецепта за пандишпан, която взех от турския блог, излезе много успешна. Да я похваля пак, защото не всички са.

Разбиваме белтъците на сняг със захарта, като тя се прибавя на 2-3 пъти. Добавяме жълтъците един по един. И накрая брашното на лъжици, чрез наръсване, все едно солим.

Намазваме формата (ясно е, че ни трябва такава с отварящ се обръч) с мазнина, наръсваме с брашно и сипваме тестото. Печем в предварително загрята до 170°С фурна. Понеже блатът е тъничък, аз го сложих по средата. Изпича се изключително бързо, за не повече от 10 мин - наблюдавайте го. Когато стане готов, го оставяме да изстива. Не отваряме формата, защото тепърва ще я пълним. И започва голямото бъркане

- на парфето

Разбиваме белтъците с кристалната захар на сняг. В друг голям съд разбиваме първо течната сметана от кутийката и към нея добавяме на части заквасената сметана и пудрата захар. След като сме избили сметаните до пухкавост, прибавяме към тях с бъркане белтъците, лъжица по лъжица. После ги оставяме настрани и започваме да мачкаме/пасираме ягодите на пюре. За целта е добре да имаме добре узрели ягоди. Не е проблем и да са презрели, но недозрели - да.

Подготвяме желатина. Накисваме го за няколко минути в хладка вода да набъбне. След това го разтапяме с бъркане на водна баня, докато стане течен и без зрънца. Не бива да завира в никакъв случай. Оставяме го да изстине, което става много бързо. Междувременно прибавяме с бъркане пюрето от ягоди към белтъчно-сметановата смес. Накрая добавяме желатина, разбъркваме добре и изсипваме сместа във формата върху блата. Пъхаме в хладилник и оставяме парфето да се стегне поне за 2 часа. Когато сме сигурни, че се е стегнало добре, пристъпваме към приготвянето

- на глазурата

Нарязваме плодове по избор и ги редим върху стегналото парфе. По мое мнение с ягодовото парфе добре се съчетават плодове с кисела жилка. Нектарините в случая се вързаха чудесно на вкус.

За желето варим захарта във водата, докато се разтвори и оставяме да се охлади.

Подготвяме желатина по гореописания начин и го добавяме към водата със захарта. Заливаме плодовете.

Ако формата ви позволява и искате слоят желе да е по-висок, можете да удвоите количеството на водата. Аз с това количество буквално я напълних до ръба. Връщаме тортата в хладилника.  Оставяме и желето да се стегне поне за няколко часа, а най-добре до другия ден. Преди да отворим формата, внимателно отлепяме от стените с остър нож.

При мен се получи един гаф  с желето- стана на мехури при заливането и докато се опитам да ги отстраня, те вече се бяха желирали. Набедила съм за виновен д-р Йоткер, но докато не повторя, не мога да твърдя със сигурност.

Но парфето е прекрасно и несравнимо с никое купено парфе, заради което го кръстих и пЕрфе. :)

Бон апети!

Мустаците на дядо и Грамофонът

Да отчета тортоправенето и сладкотворенето от последната седмица в обратен ред.

Мустаците на дядо

са от серията "Интерпретациите на Гло". В оригиналната рецепта тестото е с мая, пече се с плънката, която, освен мармалада за намазване, включва и пласт от орехи, канела и белтък по средата. Но тъй като нито ми се ядеше сладкиш с мая, нито му разбирам на пустия хърватски и можеше да оплескам какво ли не, реших да си направя пандишпанено руло с каквото намерих по бурканите из дома - в случая някакъв конфитюр, който не можах да идентифицирам със сигурност ягодов ли е или къпинов. Намазах го и го завих след изпичане, а на мястото на ореховата плънка, (която ме изкушаваше твърде, но ми се връзваше във фантазиите единствено с шипков или ябълков мармалад, какъвто не ми се намираше в момента или от сини сливи, какъвто недолюбвам), отрязах и сложих парче пандишпан.

Самия пандишпан правих по същата рецепта, която използвах за

Прекрасната торта Грамофон

отпреди няколко дни

по рецептата на новата ми, турска блогоприятелка. В този пост е описана и на български.
Много хубава пандишпанена рецепта. Освен че е успешна, броят на всички продукти е кратен на 6 и лесно ги намалих, защото минифурната ми е с по-малък размер на тавата.
Пандишпаните са ми безглутенови, защото така се налага, знаете, но с най-калпавата, българска безглутенова смес са напълно автентични и съвсем прекрасни. Никакъв проблем! :)

Облизвайте се! (оплез :D )

Нещо вкусно: Спанак с яйца и сирене на фурна

Понеже се получи по-вкусно от всякога, реших да го споделя. Явно, тайната е в съотношението на зелените съставки към млечно-яйчената смес. Както можете да видите на снимката, втората доминира.

Иначе е проста работа - и като продукти, и като изпълнение.

Съставките са спанак, праз лук, яйца, сирене и прясно мляко. Празът е малко, в съотношение със спанака около 1:5.

Задуших зелените съставки в малко олио. Разбих яйцата, разредих ги с прясно мляко, добавих намачкано сирене. Смесих двете в тавичка и ги пекох до зачервяване. Накрая може да се наръси отгоре с настърган кашкавал, което в случая не съм направила. И воала, имаме си леко и "да си оближеш пръстите" ястие. :)

Колкото повече се запролетява, толкова повече ни тегли зеленото. На пазара имаше и коприва, но понеже толкоз големи листа през живота си не бях виждала, а по подразбиране се готвят само връхчетата, се въздържах и заложих на спанака, макар че никак не ми е драго да го чистя.
Ако се прежалите и вие, добър апетит! :)

Панирани воденички

Бях порицана, че съм спряла да готвя публично.И нали съм от отзивчива по-отзивчива, веднага се поправям. :D 

Моля, заповядайте! Панирани воденички. За пръв път произвеждам. Нямам оплаквания, станаха доста крехки. :)
Инак, никаква философия. Сваряват се добре и се панират. Универсалната ми панировка: в разбитите яйца добавям царевично брашно с разбъркване до получаване на гъста каша. Специално за воденичките прочетох, че добавят разни подправки, които не присъстват в моята кухня, така че съвсем естествено си ги спестих.
И това е то! Добър апетит! :)

Обедна гатанка

 Кое е това, което хем сте го виждали, хем не сте го виждали, ммм?

:D Понеже нямате никакъв шанс да се досетите, сама ще ви кажа - рулото ми "Стефани" в нов есенен аранжимент.

Кулинарни идеи за Хелоуин

1. Сандвич "Вещица"

2. Салата "Скелет"

3. "Фенери" от чушки и спагети

4. Макаронени духчета (със сирене на фурна)

5. Кренвиршки "Мумии"


6. Пръстите на вещицата (от маслено тесто с бадеми)

Аз лично ще пропусна, но който желае да се възползва. :)

"От пиле мляко" - една торта с интересна история

Версии Light и Professional  :)

Предтеча на тортата се явяват тези бонбони с неприятен (за мен) вкус, които, ако сте на поне средна възраст, може да помните от детството си. Още се продават, съвсем окалпазанени вече, техни подобия. В Съветския Съюз и Полша са носели това име. Историята на бонбоните не съм проучвала, но смея да предполагам, че са ги нарекли така, за да вменяват подсъзнателно представата за рядък деликатес. Техноложката, създала руския вариант, е станала герой на социалистическия труд за тая разработка.

По-късно, в края на 70-те години на миналия век, ръководителят на сладкарския цех на един московски ресторант, заедно с двама от служителите си, усъвършенства рецептата за суфлето и създава рецепта за торта - първата в СССР,  за която е издаден патент. :)

По негови спомени, в началото продавали 30 парчета на ден, после - 60, после - 600. Тортата набрала такава популярност, че започнали да се извиват огромни опашки, които задръствали движението. Желаещите се самоорганизирали със списъци и талончета (познат маниер :) ) и когато шефът на сладкарския цех излизал от метрото, за да иде на работа, му предлагали да си купи талонче за ред в опашката за собственото му творение.

Толкова за историята. Преди да се хвана да я правя, погледнах в българските страници, за да видя дали е популярна у нас и открих две неща:

1. Грешен превод на името.

Израз "птиче мляко" в българския език няма! "Птичье молоко" е фразеологизъм, който на български е "от пиле мляко"!

2. Всякакви интерпретации на рецептата, които нямат нищо общо с нея освен конструкцията на тортата. Но платките и суфлетата на първите 10 рецепти, които отворих, не съответстват.

Работих дотолкова близо до оригиналната рецепта, доколкото ми позволяват следните  две разлики:

1. В оригинала желиращият агент е агар-агар. В статиите за тортата пише, че на създателят на рецептата му е коствало половин година да открие точно този желиращ агент и че неговата употреба обуславя автентичния вкус на тортата. Аз използвах желатин. Колко голяма е разликата във вкуса за момента няма как да разбера, но е различна технологията на употреба. Агар-агар се вари при фиксирана температура, за да се разтвори, а желатинът се разтваря на водна баня и не бива да завира в никой случай! Така че се включва по различен начин, ще го опиша.

2. В моята олекотена версия направих 2/3 от дозата за суфлето, защото 3 чаши захар за един крем е върла разточителност от моята гледна точка, но ако искате да получите ефектна на вид торта, прежалете ги. :)

И с упоменатите отличия получих тази приятна на вкус торта:

Продукти

За блатовете

100 г масло
100 г захар
2 яйца
140 г брашно
1 ванилия

За суфлето

за пълната доза
2 белтъка
460 г захар
1/2 ч.л. лимонена киселина
140 мл вода
2 ч.л. агар-агар (1 пакетче желатин в моя вариант)
100 г кондензирано мляко
ванилия

За глазурата

75 г шоколад
50 г масло

Ще ви трябва и форма за торта с падащо дъно.

Прочетете внимателно рецептата докрая преди да започнете работа, за да планирате последователността на действията си според собствената си скорост и в зависимост от желиращия агент, който ще ползвате.

Приготвяне

Блатове

Маслото се разбива добре със захарта. Добавят се яйцата, ванилията. Бие се до пълно разтваряне на захарта. Накрая се прибавя брашното и се омесва гладко тесто, което се разделя на две. Разстила се на два кръга(с диаметъра на формата) върху хартия за печене и се пече 10 минути при 230^oС. Можете да видите как тук или във видеото в края на поста.

Аз ги изпекох поотделно пак върху хартия, но върху дъното на формата, за да не сгафя диаметъра. И между другото моите станаха по-апетитни от тия в линка. :)

След като се извадят от фурната, още топли се обрязват стърчащите и препечени крайчета. Отлепят се от хартията след като изстинат.

Много приятно тесто - напомня котешки езичета, без да е толкова твърдо като тях.

Забележка: Моите блатове са с безглутеново брашно, което не касае целокупния български народ, но тия, които касае - работете смело. Както за повечето сладкиши, няма проблем.

Суфле

Разбива се маслото с кондензираното мляко и ванилията. Оставят се на стайна температура.

Ако работим с агар-агар:

Агарът се накисва във водата още преди да започнем да правим блатовете.

Водата с агара се слага да заври при непрекъснато бъркане. Кипва се за минута. Добавя се захарта. Слага се на среден огън при непрекъснато бъркане, докато започне да образува пяна. Сваля се от огъня. Оставя се да изстине до 80^oС.

Ако работим с желатин:

Накисваме желатина в малко вода и го оставяме да набъбне. От водата и захарта варим сироп. Разбъркваме от време на време, по-често в началото, за да се разтвори захарта. Варим, докато започне да прави пяна. Сваляме от огъня и оставяме малко да изстине.

Набъбналият желатин разтваряме на водна баня. След като го разтворим, го добавяме на тънка струйка в горещия сироп. Разбъркваме добре.

Докато варим сиропа, разбиваме белтъците с лимонената киселина на сняг. Започваме да добавяме към тях горещия сироп на тънка струйка при непрекъснато разбиване. Бие се до сгъстяване на сместа и охлаждане до около 35^oС. Накрая се прибавят маслото с кондензираното мляко, като се разбива на по-ниска степен. Суфлето е готово.

Във формата се редят на слоеве платките и крема. Оставя се в хладилника за няколко часа да се стегне суфлето и се залива с глазурата от разтопения с маслото на водна баня шоколад.

И накрая клипа (руско аудио, английски субтитри), както обещах.

Автопортрет

Не съм ли една супер-мупер прекрасна Зеленоока  Глокси, м?! :D

Пълнени чушки с боб

Да, да, знам, че не Коледа. :) Просто никога не бях правила такива, а отдавна се канех да ги пробвам и сега им дошло времето.
Основно работих по тази рецепта, с леки модификации. В зряла възраст не съм особен фен на морковите, но едно от нещата, които не понасям да са ми без моркови е боба. Та сварих един с боба. И при запържването след лука прибавих един малък обелен и нарязан домат. Останалото е, както си е по рецептата.
Ами, честита октомврийска Коледа! А аз отивам да си опитам произведението. :)

Мароканският сладкиш на Ивейн

Казвам "на Ивейн", защото при нея видях рецептата. Странно е да се нарича сладкиш, като е по-скоро крем. Всъщност, тя съвсем точно го е описала - нещо средно между крем-карамел и чийзкейк. Прекрасен е! Лек, деликатен, а в същото време от онези храни, които те повдигат от земята. :) Само от заливка с мед и ядки се въздържах, твърде сладко ще стане за моя вкус.
Доволна! :)

Пълнено хлебче с тиквички и сирена

 Бета версия на "ястие със смес за кюфтета от тиквички'11(или нагоре)". :D
Този път облечена в тесто. В плънката има настъргани тиквички, настърган кромид, пресован чесън, сирена, каквито си намерих в хладилника, - краве и топено, копър и магданоз. Мислех да сложа и кашкавал, но ми се досвидя, защото беше малко.
Тестото (в случая содено, което не ми е любимо и не най-подходящо за случая, но докато не е пристигнала маята, и рака е риба :D) не се разточва твърде тънко, защото плънката е тежка и ще го скъса. Разточих го на кръгове и ги завих като калцоне. Плънката не е обработвана термично предварително. И това е резултата. Мога да кажа, че съм доволна от себе си, без чак да съм изпаднала в екстаз.
М, така става, като идеш да търсиш щастието в кухнята! Какво друго да откриеш, освен някоя нова рецепта?! С други думи, няма да стане човек от мен ..., което не е нова информация. :D
Сега, с ваше позволение, отивам да си доям. :D

Печен боб с бекон

По заявка на Петя - рецептата. :)

Сваряваме боба с моркови, лук и сол. Изцеждаме водата. В глинен гювеч сипваме олио на дъното, отгоре отцедения боб, едно бурканче от прекрасния ми гювеч (ако боба е в количество за двама -трима души, а ако е за пет - шест - 2 бурканчета ), нарязания бекон, 1-2 супени лъжици червен пипер и половин лъжица от доказалата се във времето като най-прекрасна подправка за боб на "Меркюри фуудс". Пъхаме го във фурната и печем със затворен капак. Оставяме соса да побълбука за сгъстяване и накрая печем за кратко на отворен капак, за да хване загар връхния слой, но в никой случай до пълно извиране на течността. Ястието се готви задължително в гювеч. Може и в малки гювечета да се раздели на порции, но не в тава, защото си губи прекрасния, автентичен вкус, каквито и магии да му правите. Два пъти съм преживявала тоя провал на вилата и не че не става за ядене, напротив - хората го харесват, но вярвам е единствено защото не са опитвали този от гювеча. Та се смеехме, че моята работа е като на онзи габровец, дето си дал гювеча назаем на един комшия. Не щеш ли онзи го счупил и му купил нов. "Да, ама моя си беше поел вече мазнината!" - приревал габровецът. Не знам дали това е тайната, но при всички случаи е в гювеча.

Ако обичате люто, може на вкус да подмените част от червения пипер с лют. Друг вариант: когато съм пекла такова ястие в малки гювечета, на любителите на лютото боцвам отгоре по една люта чушка, срязана на 4, преди да ги пъхна във фурната.

А ако нямате от прекрасния ми гювеч (зеленчуковата смес) или още е това време на годината, когато има изобилие от пресни зеленчуци и готвим с тях, 1 бурканче съответства на 2 средни или един голям обелен и нарязан домат, половин нарязана чушка капия, 5-6 бамички (подготвени предварително като за консервата) и малко пресен магданоз.

Най-важното от всичко е, че бобът, приготвен по този начин, не предизвиква никакви неприятни физиологични ефекти. И е една от причините да предпочитам да го готвя печен, независимо дали е постен или с някаква месна добавка. :)

 Само снимката ми не стана хубава, но ... даже и аз не съм съвършена! :D

Зимнина: прекрасният ми, домашен гювеч

Като съм подхванала тая заран темата за собственото производство, да не си разпилявам ума. :)

Тоя гювеч ми е много полезен, защото извън летния сезон си готвя с него всички яхнии, с изключение на лещата, повечето печени на фурна ястия с картофи или ориз. Особено вкусен ми се получава с него боба, печен или яхния. Освен това през зимата от него става една много свежа салатка, просто ако се добави малко нарязан лук и олио.

Прави се в семейството ми откакто се помня. Аз само леко го рационализирах. Оригиналната рецепта е и с патладжан, който съм изхвърлила в моя вариант, защото не увира наравно с останалите зеленчуци и после ми хрупа в манджите.

И тъй, да се захващаме на работа. :)

Произведох 17 бурканчета от лютеница от:
1 касетка домати -не повече от 10 кг
10 средно големи червени чушки капия
250-300 г. бамя
половин връзка магданоз
по 1-2 супени лъжици сол и захар

Най-напред измиваме и почистваме бамята. Отрязваме дръжките, ако бамите са по-големи, ги разрязваме на 2 или 3 парченца. Аз намерих малки бамички и не съм ги разполовявала. Наръсваме ги лекичко със сол и ги оставяме да престоят така, докато подготвим останалите продукти.

Почистваме и нарязваме на парченца чушките.

Доматите се белят и също се режат на парчета. Те са най-трудоемката част. Като приключим с рязането, им отливаме отделената вода, за да не ни се разделя после неестетично на слоеве готовият гювеч. Прибавяме нарязания магданоз и подправяме със сол и захар на вкус. Захарта се слага не за да подслаждаме доматите, а за да убие киселината. Аз добавям, докато спре да ми киселее. (Тук се примъкват членове на домакинството ни, викат: "Ммм, как ухае!" и отмъкват по някоя чашка. :D) Понеже различните сортове домати дават различно фира и е трудно да се определи точното количество домати, които ще ни трябват,  за тая доза напълних догоре с нарязани домати една тенджера от 5 литра.

Започваме да редим зеленчука в бурканчетата. На дъното слагаме един слой бамя, върху него слой чушки и пълним до гърлото на бурканчето с домати. С една виличка изкарваме въздуха отстрани. Запечатваме ги и ги стерилизираме 15 минути. Ако никога не сте варили консерви през живота си, бурканите не се слагат директно на дъното на тенджерата, отдолу постиламе някакъв парцал или скаричка. А стерилизиране 15 минути означава, че трябва да се държат на огъня 15 минути след завиране. Накрая ги вадим внимателно с щипка и ги оставяме обърнати поне докато изстинат, за да "дръпнат въздуха". И, воала! :)

Никакъв мармот не може да спре устрема ми!

В петък следобед Зори тръгна да ми носи една толумбичка, уж! Чаках, чаках ... В събота наобяд се оказа, че тръгнала веднага, но я срещнал един мармот и ми изял толумбичката! Ама давайте им станиоли на тия мармоти да завиват шоколади, не от чудене какво да правят да докарват хората до хипогликемия! :D
Нямаше как, трябваше сама да си я церя. Отворих прастарата книга

                            и изрових рецептата:

Парено тесто от 200 мл вода, 100 г брашно(моето е безглутеново по необходимост), 50 г масло и 3 яйца. Шприцоват се в сгорещена мазнина и се пържат. Единственият накрайник на прастария ми шприц, който е оцелял, не е с достатъчно широк отвор, затова Док Мария оприличи крайния ми резултат на глисти. :D Откровено да си призная не съм се и старала да ги докарвам на форма, защото бързах да изляза от кухнята. Колкото и ентусиазъм да имам, на тая температура ...
След това се вари сироп от чаша вода, чаша захар и щипка лимонтозу. Заливат се като стане хладък.
Угледни или не, почти не останаха. :D Даже не ги оставихме да попият сиропа напълно.

Една от любимите ми салатки

... че нещо огладнях! :)

Печени чушки със сол, оцет и олио  и сос от настърган домат, пресован чесън и магданоз.

Ето това вече са едни правилни тиквички (бюрек)!

Вкусни-превкусни, с плънка от сиренце и кашкавал! :)
Мерси още веднъж на Нейзи за идеята, както и на нейния източник Маги!
Рецептата съм я спазила като никога, е, само дето половината ми бюречета са с плънка от кашкавал. :)

Веселба в кухнята

В моята е задължителна, както практиката е доказала, даже и когато съм откровено отровна, като тоя следобед. Не ме питайте защо, идея си нямам, просто отровата се лее от мен  на талази.
Сутринта се помамих по печените кюфтета от тиквички на Нанита. Не че не готвих друго междувременно, но съм луда по кюфтетата от тиквички, пък и като мога да спестя врътнята от пърженето ... Та измъкнах от камерата  един пакет настъргани, на които им беше крайно време да бъдат оползотворени. Хубаво, обаче замръзнали ми изглеждаха като да се вписват точно в дозата, но като се размразиха - наполовина. Та оттам нататък карах на око. И като стигнах до царевичното брашно, си-и-ипвах, си-и-ипвах с една лъжица, то се не сгъстява. И нали съм "в кондиция", грабнах плика с безглутеновата смес иззад гърба си и направо от него - то е основно оризово, ама поне има вътре някакъв пектин да слепне, щото с царевичното загубих всякаква надежда.
После, нали някой ми е стъпил на опашката сладоледената лъжица ми изглеждаше малка, след като сипах пък голяма ... Но в крайна сметка пъхнах във фурната кюфтета, както може да се види ...

... а извадих ... неизвестен род кулинарно творение ... може би питки, м? :D

Инак са си ароматни-преароматни! Това че не са мазни е допълнителна екстра. Само че тая царевица ми горчи. Следващия път без нея.
Сега ви зарязвам преди кулата от Пиза да се е срутила в мивката ми. Бай!

Кривката ми Зебра :D

... а ла Зори + вечерята, която не знам дали е от особено значение. :D

Булка шета, град бие!

:D Цялата работа беше уж да оползотворя някакъв белтък, останал вчера от правенето на тарталетите, спомняте си ги.

Покрай него и някакво кисело мляко, по-отдавна отворено. А и без това отдавна бях намислила да експериментирам коприва фрикасе, за което Шаренийчето ме подсети преди ден-два с нейната кашичка. За фрикасето ми трябваха пак само жълтъци, та реших да оплзотворя всичкото белтък в питки със сирене. И тъй се завихрих около собствената си ос в кухнята. Разумява се "оползотворяването" глътна сума ти още продукти. И докато вихрено ползотворях, се наложи да отворя нова кутия яйца. Гледам, едното накрая пукнато и намокрило дъното на кутията. Веднага го впрегнах в оползотворителските си планове. А да го потегля, ама от изтеклия белтък залепнало за дъното на кутията и се счупи. При което нещо, нали съм си завихрена, вадя дивен рефлекс и успявам да го уловя в една чашка, която за щастие ми е под ръка. И ужким да го събера по-добре, как наведох кутията ... и изтърсих три! :D :D :D

Та от всичкото оползотворяване се върнах кажи-речи в начално положение с едно пукнато яйце в хладилника. Обаче тържествено обещавам да го оползотворявам, само ако наистина ми потрябва! :D

Ползотворният резултат е копривеното фрикасе, безглутенови питки със сирене и глутенови питки със сирене. Сега съм труп и обещавам да не готвя поне до утре вечер! :D

.... Пък и без това понякога трябва да чистя! :D

Ей ги ползотворностите:

Черна торта против черни мисли :)

Зори искаше да ги задушаваме с коприва, но аз родих по-сладката идея все пак. За Много Специална Торта с Карамелизирани Пуканки. :D
За пръв път в живота си карамелизирам пуканки, голямо приключение! :D Настойчиво ви съветвам, ако правите нещо за пръв път и ползвате рецепта от нета, в която пише "Добър ден!", веднага да погледнете къде е слънцето! В моята пишеше да използвам пуканки, които се правят в микровълновата, ама те са солениии! Станаха прилични, въпреки всичко. :)

Блат (можеше да стане толкоз висок и пухкав за тортата за рождения ден на мъжа ми, ама нейсе!)

Кремове за отвън и отвътре, каквито си намерих в шкафа (и не мога да разбера що не вземат да ги пълнят малко повечко, едвам успях да покрия тортата отгоре, ръбът остана гол). И пуканките посредата, естествено. :D  И се получи ей това:

Междувременно готвех и някакво пиле славянски гювеч, то по-право си се готвеше само през по-голямата част от времето. И накрая така грохнах, че не ми остана никаква мисъл - ни бяла, ни черна! :D Та тортата излезе терапевтична, даже и без да съм я опитала.

След като я опитах, констатирам, че пуканките и придават специфичен, приятен аромат. Но забележката за солеността им остава. А също тъй не е лошо да се натрошат по-надребничко. :)

Ето, заповядай, Зори! Да не плачеш, че само те изкушавам с думи. :D