петък, 30 март 2012 г.

Небет шекер

От снощи си отглеждам успешно някакъв вирус. Болеше ме гърлото. Сега вече не, щото си имам температура :D, но снощи, докато бях с тия изживявания и хрусках от лакомия, не с терапевтична цел, една сладка-прасковка обилно окъпана в захар, се сетих, че когато бях малка прадядо ми даваше против гърлобол небет шекер. Тогава в сладкарницата на село, пък и по градовете все още, имаше над витрината, която гледах отдолу-нагоре онези големи стъклени балони с насипни бонбони. Но помня само лукчетата в автентичните им хартийки и небет шекера. Потърсих снимка в нета, но масово е показан на идеално прозрачни бучки, а тогавашния беше на неравни плочки и леко де белееше, де жълтееше. Има само една такава снимка, обаче много размазана.
Това, което категорично не си спомням, е дали помагаше. Но сега, докато си мисля за него, се сещам за Осцилококцинума и всичките хомеопатични дръндрънки. Едва ли е бил по-нискоефективен. :)



неделя, 25 март 2012 г.

Цветя и дармадани

Хубаво е да тръгнеш на път, даже когато отиваш да си разтребиш разбитата вила. По горите на Витиня има още доста островчета сняг, които създават едно такова прохладно усещане след възтопличкото време напоследък. И Правешкото езеро така красиво беше блеснало на утринното слънце.
Като стана по-селски пейзажа се ширнаха едни свежи зелени ливади и разорана земя.























А някои предприемчиви селски стопани са си посадили ... фотоволтаици. :D





















По хорските градинки видях само някой-друг нарцис, но при мен беше по-пъстро и най-вече синьо.




















Е, и аз си имам кокорко-нарцис де.









































И други жълтавинки.












































Беше изумително минзухарено и кукурячено навсякъде.






















Но най-голямата радост в градината ми бяха ей тия увехнали кокиченца. Мел, не ги е изхрупало всичките къртичето. Четири гнезда открих. :D






























Друга дребна радост, за която откраднахме време, беше да уважим поканата за обяд на съседа и да се люшна на люлката им. :D





























Събирането на дармадани естествено не е кой знае каква радост. Само ей тая мазилка изринах от разбитата стена.





















Събрах с метла и лопата обратно чувал пясък. И въобще всякак си играх на Пепеляшка, докато станах ей такваз.

























:D Както сами виждате ни принц, ни тиква, ни рокля, ни стъклена пантофка. Но какво може да значи това, освен че най-хубавото тепърва предстои! :D
Въобще, животът е прекрасен ..., даже когато не е чак толкова! :D

сряда, 21 март 2012 г.

Омлет на филийка

Вчера ме изкушиха горещите лучено-кашкавалени сандвичи на Пепчо. Пробвах ги в мой интерпретиран вариант - без кромид, с малко зелен лук и повече магданоз вътре. Яйцето си остава. Но не посмях да пека на тиган, докато не видя как се разтича това нещо. Изпекох един на скарата (този от снимките), като вдигнах табличката максимално близо до реотана. Тая филийка се получи с ...ммм, деликатен вкус. И изпекох една в машината за тостове. Естествено че се залепи за горната плоча, но с едно-две деликатни побутвания с лопатката се отлепи изцяло и без проблем. Другото естествено е, че изглеждаше като настъпена с грайфер :D, но това беше правилно изпечената и истински вкусна филийка, защото подправките си бяха пуснали аромата. :)
Следващият път ще рискувам с тигана. :)





събота, 17 март 2012 г.

Просто си се чудя

Когато си се размазал в кревата и никак, ама никак не ти се ще да изпълзиш изпод лаптопа ..., какво му викат на това? М? :D

четвъртък, 15 март 2012 г.

Ще ми накривите гребена!





вторник, 13 март 2012 г.

Голи сърми

Официално по готварските книги това е име на друга манджа, дето, като я гледам по картинките, не бих я близнала. Но хвърлих едно око из нета, преди да си напиша заглавието - и други казват така на тази и споделят мнението ми, че е в пъти по-вкусна от "облечените". Заради печенето най-вероятно. 
Във всеки случай това кисело зеленце, колкото повече му се нервя, че няма свършване, толкова по-вкусни работи стават от него. :D


сряда, 7 март 2012 г.

Осмомартенска филийка

Сега вярно, че за експеримента трябваше веднага да я опитам, ама утре пак ще си направя. :D


събота, 3 март 2012 г.

Бел кон

Прекрасна песен, но никой не може да ме убеди, че като резнем индо-кришнарските откровения, сменим "запад" със "север" и "Германия" с "Румъния", става българска, още по-малко хъшовска ...
Но да си честитим Конския Великден става. Как звучи "Свети Тодор коня кове, омле, домле!" и без това няма откъде да разберем.

Ами да ни е честит! :)


"Бел кон" - Влатко Стефановски & Теодосий Спасов