Хубаво е да тръгнеш на път, даже когато отиваш да си разтребиш разбитата вила. По горите на Витиня има още доста островчета сняг, които създават едно такова прохладно усещане след възтопличкото време напоследък. И Правешкото езеро така красиво беше блеснало на утринното слънце.
Като стана по-селски пейзажа се ширнаха едни свежи зелени ливади и разорана земя.
А някои предприемчиви селски стопани са си посадили ... фотоволтаици. :D
По хорските градинки видях само някой-друг нарцис, но при мен беше по-пъстро и най-вече синьо.
Е, и аз си имам кокорко-нарцис де.
И други жълтавинки.
Беше изумително минзухарено и кукурячено навсякъде.
Но най-голямата радост в градината ми бяха ей тия увехнали кокиченца. Мел, не ги е изхрупало всичките къртичето. Четири гнезда открих. :D
Друга дребна радост, за която откраднахме време, беше да уважим поканата за обяд на съседа и да се люшна на люлката им. :D
Събирането на дармадани естествено не е кой знае каква радост. Само ей тая мазилка изринах от разбитата стена.
Събрах с метла и лопата обратно чувал пясък. И въобще всякак си играх на Пепеляшка, докато станах ей такваз.
:D Както сами виждате ни принц, ни тиква, ни рокля, ни стъклена пантофка. Но какво може да значи това, освен че най-хубавото тепърва предстои! :D
Въобще, животът е прекрасен ..., даже когато не е чак толкова! :D
0 коментара:
Публикуване на коментар