От снощи си отглеждам успешно някакъв вирус. Болеше ме гърлото. Сега вече не, щото си имам температура :D, но снощи, докато бях с тия изживявания и хрусках от лакомия, не с терапевтична цел, една сладка-прасковка обилно окъпана в захар, се сетих, че когато бях малка прадядо ми даваше против гърлобол небет шекер. Тогава в сладкарницата на село, пък и по градовете все още, имаше над витрината, която гледах отдолу-нагоре онези големи стъклени балони с насипни бонбони. Но помня само лукчетата в автентичните им хартийки и небет шекера. Потърсих снимка в нета, но масово е показан на идеално прозрачни бучки, а тогавашния беше на неравни плочки и леко де белееше, де жълтееше. Има само една такава снимка, обаче много размазана.
Това, което категорично не си спомням, е дали помагаше. Но сега, докато си мисля за него, се сещам за Осцилококцинума и всичките хомеопатични дръндрънки. Едва ли е бил по-нискоефективен. :)
0 коментара:
Публикуване на коментар