Първоюнското ягодово пЕрфе

Първоюнското ми тортотворение е компилация от три рецепти - различни за всеки пласт.

Пандишпанът е от Грамофона, парфето от рецептата на Йоли, желето отгоре - от друг блог, който за срамотите не запомних. Но толкова много рецепти изчетох, че нищо чудно няма в това. :)

В крайна сметка го изкомбинирах така:

Продукти

- за блата

2 яйца

6 с.л. кристална захар

8 с.л. брашно

- за парфето

3 белтъка

400 г заквасена сметана

1 кутийка сладкарска сметана 200 мл

1/2 ч.ч. кристална захар

1/2 ч.ч. пудра захар

1/2 кг ягоди

2 п. желатин на д-р Йоткер

- за глазурата

плодове по избор

100  г вода

80 г захар

1 п. желатин на д-р Йоткер

Приготвяне

- на блата

Тази рецепта за пандишпан, която взех от турския блог, излезе много успешна. Да я похваля пак, защото не всички са.

Разбиваме белтъците на сняг със захарта, като тя се прибавя на 2-3 пъти. Добавяме жълтъците един по един. И накрая брашното на лъжици, чрез наръсване, все едно солим.

Намазваме формата (ясно е, че ни трябва такава с отварящ се обръч) с мазнина, наръсваме с брашно и сипваме тестото. Печем в предварително загрята до 170°С фурна. Понеже блатът е тъничък, аз го сложих по средата. Изпича се изключително бързо, за не повече от 10 мин - наблюдавайте го. Когато стане готов, го оставяме да изстива. Не отваряме формата, защото тепърва ще я пълним. И започва голямото бъркане

- на парфето

Разбиваме белтъците с кристалната захар на сняг. В друг голям съд разбиваме първо течната сметана от кутийката и към нея добавяме на части заквасената сметана и пудрата захар. След като сме избили сметаните до пухкавост, прибавяме към тях с бъркане белтъците, лъжица по лъжица. После ги оставяме настрани и започваме да мачкаме/пасираме ягодите на пюре. За целта е добре да имаме добре узрели ягоди. Не е проблем и да са презрели, но недозрели - да.

Подготвяме желатина. Накисваме го за няколко минути в хладка вода да набъбне. След това го разтапяме с бъркане на водна баня, докато стане течен и без зрънца. Не бива да завира в никакъв случай. Оставяме го да изстине, което става много бързо. Междувременно прибавяме с бъркане пюрето от ягоди към белтъчно-сметановата смес. Накрая добавяме желатина, разбъркваме добре и изсипваме сместа във формата върху блата. Пъхаме в хладилник и оставяме парфето да се стегне поне за 2 часа. Когато сме сигурни, че се е стегнало добре, пристъпваме към приготвянето

- на глазурата

Нарязваме плодове по избор и ги редим върху стегналото парфе. По мое мнение с ягодовото парфе добре се съчетават плодове с кисела жилка. Нектарините в случая се вързаха чудесно на вкус.

За желето варим захарта във водата, докато се разтвори и оставяме да се охлади.

Подготвяме желатина по гореописания начин и го добавяме към водата със захарта. Заливаме плодовете.

Ако формата ви позволява и искате слоят желе да е по-висок, можете да удвоите количеството на водата. Аз с това количество буквално я напълних до ръба. Връщаме тортата в хладилника.  Оставяме и желето да се стегне поне за няколко часа, а най-добре до другия ден. Преди да отворим формата, внимателно отлепяме от стените с остър нож.

При мен се получи един гаф  с желето- стана на мехури при заливането и докато се опитам да ги отстраня, те вече се бяха желирали. Набедила съм за виновен д-р Йоткер, но докато не повторя, не мога да твърдя със сигурност.

Но парфето е прекрасно и несравнимо с никое купено парфе, заради което го кръстих и пЕрфе. :)

Бон апети!

Мустаците на дядо и Грамофонът

Да отчета тортоправенето и сладкотворенето от последната седмица в обратен ред.

Мустаците на дядо

са от серията "Интерпретациите на Гло". В оригиналната рецепта тестото е с мая, пече се с плънката, която, освен мармалада за намазване, включва и пласт от орехи, канела и белтък по средата. Но тъй като нито ми се ядеше сладкиш с мая, нито му разбирам на пустия хърватски и можеше да оплескам какво ли не, реших да си направя пандишпанено руло с каквото намерих по бурканите из дома - в случая някакъв конфитюр, който не можах да идентифицирам със сигурност ягодов ли е или къпинов. Намазах го и го завих след изпичане, а на мястото на ореховата плънка, (която ме изкушаваше твърде, но ми се връзваше във фантазиите единствено с шипков или ябълков мармалад, какъвто не ми се намираше в момента или от сини сливи, какъвто недолюбвам), отрязах и сложих парче пандишпан.

Самия пандишпан правих по същата рецепта, която използвах за

Прекрасната торта Грамофон

отпреди няколко дни

по рецептата на новата ми, турска блогоприятелка. В този пост е описана и на български.
Много хубава пандишпанена рецепта. Освен че е успешна, броят на всички продукти е кратен на 6 и лесно ги намалих, защото минифурната ми е с по-малък размер на тавата.
Пандишпаните са ми безглутенови, защото така се налага, знаете, но с най-калпавата, българска безглутенова смес са напълно автентични и съвсем прекрасни. Никакъв проблем! :)

Облизвайте се! (оплез :D )

"От пиле мляко" - една торта с интересна история

Версии Light и Professional  :)

Предтеча на тортата се явяват тези бонбони с неприятен (за мен) вкус, които, ако сте на поне средна възраст, може да помните от детството си. Още се продават, съвсем окалпазанени вече, техни подобия. В Съветския Съюз и Полша са носели това име. Историята на бонбоните не съм проучвала, но смея да предполагам, че са ги нарекли така, за да вменяват подсъзнателно представата за рядък деликатес. Техноложката, създала руския вариант, е станала герой на социалистическия труд за тая разработка.

По-късно, в края на 70-те години на миналия век, ръководителят на сладкарския цех на един московски ресторант, заедно с двама от служителите си, усъвършенства рецептата за суфлето и създава рецепта за торта - първата в СССР,  за която е издаден патент. :)

По негови спомени, в началото продавали 30 парчета на ден, после - 60, после - 600. Тортата набрала такава популярност, че започнали да се извиват огромни опашки, които задръствали движението. Желаещите се самоорганизирали със списъци и талончета (познат маниер :) ) и когато шефът на сладкарския цех излизал от метрото, за да иде на работа, му предлагали да си купи талонче за ред в опашката за собственото му творение.

Толкова за историята. Преди да се хвана да я правя, погледнах в българските страници, за да видя дали е популярна у нас и открих две неща:

1. Грешен превод на името.

Израз "птиче мляко" в българския език няма! "Птичье молоко" е фразеологизъм, който на български е "от пиле мляко"!

2. Всякакви интерпретации на рецептата, които нямат нищо общо с нея освен конструкцията на тортата. Но платките и суфлетата на първите 10 рецепти, които отворих, не съответстват.

Работих дотолкова близо до оригиналната рецепта, доколкото ми позволяват следните  две разлики:

1. В оригинала желиращият агент е агар-агар. В статиите за тортата пише, че на създателят на рецептата му е коствало половин година да открие точно този желиращ агент и че неговата употреба обуславя автентичния вкус на тортата. Аз използвах желатин. Колко голяма е разликата във вкуса за момента няма как да разбера, но е различна технологията на употреба. Агар-агар се вари при фиксирана температура, за да се разтвори, а желатинът се разтваря на водна баня и не бива да завира в никой случай! Така че се включва по различен начин, ще го опиша.

2. В моята олекотена версия направих 2/3 от дозата за суфлето, защото 3 чаши захар за един крем е върла разточителност от моята гледна точка, но ако искате да получите ефектна на вид торта, прежалете ги. :)

И с упоменатите отличия получих тази приятна на вкус торта:

Продукти

За блатовете

100 г масло
100 г захар
2 яйца
140 г брашно
1 ванилия

За суфлето

за пълната доза
2 белтъка
460 г захар
1/2 ч.л. лимонена киселина
140 мл вода
2 ч.л. агар-агар (1 пакетче желатин в моя вариант)
100 г кондензирано мляко
ванилия

За глазурата

75 г шоколад
50 г масло

Ще ви трябва и форма за торта с падащо дъно.

Прочетете внимателно рецептата докрая преди да започнете работа, за да планирате последователността на действията си според собствената си скорост и в зависимост от желиращия агент, който ще ползвате.

Приготвяне

Блатове

Маслото се разбива добре със захарта. Добавят се яйцата, ванилията. Бие се до пълно разтваряне на захарта. Накрая се прибавя брашното и се омесва гладко тесто, което се разделя на две. Разстила се на два кръга(с диаметъра на формата) върху хартия за печене и се пече 10 минути при 230^oС. Можете да видите как тук или във видеото в края на поста.

Аз ги изпекох поотделно пак върху хартия, но върху дъното на формата, за да не сгафя диаметъра. И между другото моите станаха по-апетитни от тия в линка. :)

След като се извадят от фурната, още топли се обрязват стърчащите и препечени крайчета. Отлепят се от хартията след като изстинат.

Много приятно тесто - напомня котешки езичета, без да е толкова твърдо като тях.

Забележка: Моите блатове са с безглутеново брашно, което не касае целокупния български народ, но тия, които касае - работете смело. Както за повечето сладкиши, няма проблем.

Суфле

Разбива се маслото с кондензираното мляко и ванилията. Оставят се на стайна температура.

Ако работим с агар-агар:

Агарът се накисва във водата още преди да започнем да правим блатовете.

Водата с агара се слага да заври при непрекъснато бъркане. Кипва се за минута. Добавя се захарта. Слага се на среден огън при непрекъснато бъркане, докато започне да образува пяна. Сваля се от огъня. Оставя се да изстине до 80^oС.

Ако работим с желатин:

Накисваме желатина в малко вода и го оставяме да набъбне. От водата и захарта варим сироп. Разбъркваме от време на време, по-често в началото, за да се разтвори захарта. Варим, докато започне да прави пяна. Сваляме от огъня и оставяме малко да изстине.

Набъбналият желатин разтваряме на водна баня. След като го разтворим, го добавяме на тънка струйка в горещия сироп. Разбъркваме добре.

Докато варим сиропа, разбиваме белтъците с лимонената киселина на сняг. Започваме да добавяме към тях горещия сироп на тънка струйка при непрекъснато разбиване. Бие се до сгъстяване на сместа и охлаждане до около 35^oС. Накрая се прибавят маслото с кондензираното мляко, като се разбива на по-ниска степен. Суфлето е готово.

Във формата се редят на слоеве платките и крема. Оставя се в хладилника за няколко часа да се стегне суфлето и се залива с глазурата от разтопения с маслото на водна баня шоколад.

И накрая клипа (руско аудио, английски субтитри), както обещах.

Никакъв мармот не може да спре устрема ми!

В петък следобед Зори тръгна да ми носи една толумбичка, уж! Чаках, чаках ... В събота наобяд се оказа, че тръгнала веднага, но я срещнал един мармот и ми изял толумбичката! Ама давайте им станиоли на тия мармоти да завиват шоколади, не от чудене какво да правят да докарват хората до хипогликемия! :D
Нямаше как, трябваше сама да си я церя. Отворих прастарата книга

                            и изрових рецептата:

Парено тесто от 200 мл вода, 100 г брашно(моето е безглутеново по необходимост), 50 г масло и 3 яйца. Шприцоват се в сгорещена мазнина и се пържат. Единственият накрайник на прастария ми шприц, който е оцелял, не е с достатъчно широк отвор, затова Док Мария оприличи крайния ми резултат на глисти. :D Откровено да си призная не съм се и старала да ги докарвам на форма, защото бързах да изляза от кухнята. Колкото и ентусиазъм да имам, на тая температура ...
След това се вари сироп от чаша вода, чаша захар и щипка лимонтозу. Заливат се като стане хладък.
Угледни или не, почти не останаха. :D Даже не ги оставихме да попият сиропа напълно.

Кифленско ...

... ми беше отзарана и ей таквиз ги втасах. :D
Горните са по заявка на Мел и Рени с шоколад. И по наличност със сладко от къпини. А долните са със сиренце, с кашкавал и с маслини и сиренце.

Безглутенови са, btw.

Солени безглутенови еклерчета

Адаптирах рецептата, която Катерина пусна сутринта, за което има вечната ми благодарност.:)
Използвах българска безглутенова смес, като малко увеличих дозата на брашното. Вместо 100-те мл упоменати в рецептата, сложих 150. Дойде малко множко и доведе дотам, че на топлото разбиване вместо хомогенна смес, получих смес от хомогенни топчета. Но, както си и мислех при разбиването с яйцата се изглади. Пипер и мащерка не съм добавяла, защото моето дете не обича подправки. Като плънка използвах сирене и кашкавал, но не съм ги разбърквала в тестото, а си ги боцках при оформянето в едната лъжица и ги завивах с другата. Никога не съм вярвала, че от безглутеново брашно може да стане парено тесто, но явно до момента не се е намерило кой да ме изкуши достатъчно визуално с домашни еклери. :) И резултатът е това:

Предоволна съм от себе си. И в най-скоро време ще направя и сладки. :)

Никога не се предавай!

... или "Вместо бухти, питки с пълнеж" :D

Окрилена от успеха си с безглутеновите мекици миналата седмица, снощи ми скимва да замеся и безглутенови бухти. И то от тая трагична българска безглутенова смес, защото от нея се получават сравнително прилични содени теста, това едно. И второ, да не си изразходвам скъпоценното италианско брашно.
Та забърквам го набързо по бабината бухтена рецепта( която е за бяло брашно, естествено):
В половин кофичка кисело мляко - чаена лъжичка сода бикарбонат, едно яйце, щипка сол и супена лъжица захар. Заради това, че българската безглутенова смес е сладка, намалявам малко захарта. Разбърквам хубаво с лъжицата да шупне. Сипвам го в съда за месене и започвам да добавям брашно, колкото поеме до средно меко тесто. Пъхам го да втасва в хладилника на студено до сутринта, което не е изискване, на мен така ми е удобно в случая. Иначе и половин-един час е достатъчен.
Сутринта изваждам прекрасното си втасало тестенце, примесвам го с още малко брашно и се устремявам да точа, режа и пържа. До точенето и почти до рязането добре. И оттам нататък пълен срив. Почва да се къса, та едвам ги пренасям до съда за пържене, прегарят, попиват много мазнина, едни корави краища ... Изпържвам една чиния ужаси и решавам да се предам. Също тъй съм и бясна, щото съм напълнила мивката догоре с всякакви лепкавости за тоя дето духа. А ми е останала половинката тесто и първоначалният ми порив е да я метна в боклука, но си казвам: да взема да я прибера в хладилника, току-виж до довечера съм и намерила някакво приложение. Това и правя и се връщам на компютъра да си кача следващия пост и да изчета коментарите. Докато се занимавам с тия работи, съвсем забравям за всякакви злочести бухти и тогава естествено ме осенява как да оползотворя останалото тесто. Разделих го на питки. Сложих им плънка от сирене и кашкавал. Глазирах ги с малко жълтък и бух във фурната. А докато оформях питките, ми изплува и къде е грешката. От българското безглутеново брашно се получават успешни теста със сода и бакпулвер, но когато са по-редки, кексови. А за да се точи ..., какво съм точила ..., едни охлювчета също със солена плънка преди години. Но тестото беше не само содено, ами и маслено. А в това за бухтите няма грам мазнина. Открих грешката!
И изпекох тия прилични питки със солена плънка.




















Ако ви кажа, че е най-успешното печиво през живота ми, откровено ще ви излъжа. Но детенце се оплака само, че плънката била малко. :D

Що се отнася до философската страна на нещата ..., никога не се предавай! :)
Просто забрави неуспеха и умът ти ще ти се отплати за това, че не го травматизираш, като сам намери грешката и ново решение.
:)

Безглутенови мекици

Само да покажа как станаха. :)
С италианското брашно на "Schär" тип В и жива мая по най-обикновена рецепта за бяло брашно. Напълно автентични на вид и вкус. Даже разкъсана отвътре мекицата изглежда по-апетитна и примамлива, отколкото тази от бяло брашно.
Та ако някой се е видял в несгодата да спазва тази диета, да знаете, че можете да си приготвите напълно автентични мекици. :)





По заръка на Здравословно хранене добавям и снимка на наръфана мекичка, за да се види вътрешността, дето толкова я хвалих. :D Кликайте ги, за да ги видите в по-едър план.