понеделник, 9 януари 2012 г.

Поличби

Ставам в 5:45 тая сутрин и полусляпа се затътрям в кухнята, защото ваканцията свърши, детето пак е на училище и трябва да правя закуска. След 5 минути отнасям закуската и най-накрая докопвам заветната чаша кафе. Започвам да сипвам вътре захар. "Бре, - казвам си - кога почти се изпразни тая кутия, сякаш вчера сипах и тая лъжица защо ми изглежда толкова голяма ..." С усилие успявам да си фокусирам погледа върху надписа на кутията - "СОЛ"! Първата ми, скъпоценна, жадувана чаша кафе отива в мивката. Втората, разбира се, е прекрасна, но ми остава дълбокото неудовлетворение от такова начало на седмицата и си мисля, като включа компютъра, да пусна един въпросителен статус във фейса, какво, аджеба, вещае това. Когато го пускам, вече не ми се занимава. Хващам се с подбор на някакви по-традиционни притчи, щото камарите потребители, дето влизат от Гугъл да търсят "prit4i", да не правят кръгом на входа, като видят куп драконови приказки и "Честит имен ден, Иване!", "Честит имен ден, Йордане!" ... Потъвам в материята, докато не се натъквам на някаква фраза, която ми връща съня, за който при други обстоятелства смятам не бих се сетила ... 
Сънувах широко отворения прозорец на вилата и пред него се спускат клонки разцъфнал, кремав (какъвто в действителност не вярвах, че съществува) люляк, огромни цветове. Оказва се, че го имало, а аз го сънувах ей така:
Само дето цветовете бяха неестествено големи. Вдишвах дълбоко и се бях размазала от възхита ... :)
За протокола, пред този прозорец расте голям орех, ако има някакво значение.
И не знам за вас, но мен емоцията от сънищата дълго ме държи, половин ден поне. Съжалявам за "prit4i"-търсачите, но и днес не им е ден. Е, поне сутринта не е със сигурност. Такъв им бил късмета, тръгнах на лов за притчи, а хванах изгубения си, прекрасен сън. Дълбоко изумена съм, че в хроничната си, напоследъшна подтиснатост мога да сънувам ... щастие, но ни най-малко не се оплаквам, разбира се. А още по-хубавото е, че седмицата ми не е започнала с чаша пресолено кафе, а с клонки разцъфнали цветове с аромат на пролет.
В съновника срещу "разцъфнал люляк" пише "Хората ти вярват".
Щом ми вярвате, вдишайте аромата на люляка и имайте прекрасен ден! По-добро начало на седмицата е от поученията! :)

сряда, 4 януари 2012 г.

В страната на слънчево-снежните зайчета

Здраво е сковал студа (умерено)
сняг е до колене (до глезените)
а в елховата гора
всичко е зелено! (чат-пат бяло :D )

















неделя, 1 януари 2012 г.

Будешь ты в декабре вновь со мной дорогая ...

Кой знае защо, не мога да спра да я слушам от един час насам, вместо да взема да се устремя към светлото бъдеще! :D



Как узор на окне
Снова прошлое рядом,
Кто-то пел песню мне
В зимний вечер когда-то.
Словно в прошлом ожило
Чьих-то бережных рук тепло,
Вальс изысканных гостей
И бег лихих коней.
Вальс кружил и нёс меня,
Словно в сказку свою маня,
Первый бал и первый вальс
Звучат во мне сейчас.
Зеркала в янтаре
Мой восторг отражают,
Кто-то пел на заре
Дом родной покидая.
Будешь ты в декабре
Вновь со мной дорогая….