сряда, 30 септември 2009 г.

За мен, Руми и всички любители на италианската музика

вторник, 29 септември 2009 г.

Носталгия по детството

Незнайно как сравнително безобидна публикация - "Туристите търсят нови знания вместо плаж" провокира някакви ретроградни мисли в мен. В чужбина не ходя, но в България определено предпочитам, когато съм на място, където мога да разгледам някакви забележителности, да правя това, вместо да вися в някоя кръчма или да се гърча под чадъра на плажа, в безплоден опит да не се изрина от виолетовото слънце. И не само обичам да разглеждам, но развих и някаква алчност, да разгледам колкото се може повече, което затормозява семейството ми. После се замислих алчност ли е наистина или поредния негативен ефект на времето, в което живеем. Времето не стига. Все по-рядко пътуваме, а когато го правим искаме с един куршум да убием стадо зайци, което ако въобще е възможно, неутрализира удоволствието от посещението, било то на историческо място или някаква културна забележителност.
А в детството ми беше друго ... Родена съм и съм отраснала в Търново. Общоизвестен факт е, че най-голямата историческа забележителност там е Царевец. Посещавала съм го безброй пъти от ранното си детство. В ученическите ми години е имало и много посещения по задължение във връзка с различни поводи, но на това място обичах да ходя и за удоволствие. Била съм на години, на които днес не бих пуснала дъщеря си да си подаде носа от къщи без придружител, но го посещавах сама. Тогава за педофили не бяхме чували . Децата се развиваха самостоятелно, а родителския контрол беше проформа. Надали някой е разбрал, че съм пътешествала до другия край на града, където като минеш по моста зад портите, се озоваваш в друг свят. Бяха слънчеви, топли, летаргични дни. С онова особено жужене във въздуха и ароматите, които правеха душата ефирна и лека и създаваха едно усещане за спокойствие, което отдавна загубихме. Това, за което съм благодарна е че поне спомена не съм загубила и понякога мога чрез него да се връщам назад във времето и да преживявам отново удоволствието от отдавна преминалите дни. Катерех се на Балдуиновата кула, представях си злощастната съдба на затворника, битки, царе, велможи. Всякакви приказни фантазии, които оживяваха от гледката на стръмната пропаст и лениво извиващата се под нея зелена река. И онова присвиване в стомаха, така присъщо на детството, когато изкачиш някоя плашеща височина. Често съм си мислила, че съм била тъжно и самотно дете, но сега разбирам колко съм била щастлива във всички самотни пътешествия, които съм преживяла. Не съм от хората, които жадуват младостта им да се върне, защото всяка възраст има своята красота. Но спомените за детството ми са вечните зрънца щастие, които вятърът понякога носи в душата ми, където покълват и я хранят отново с маната на младостта.

Понякога ...

понеделник, 28 септември 2009 г.

Дамски дуели

Дуелите се считат за прерогатив на мъжете, но това е погрешно мнение. Жените също са влизали в схватки помежду си и въпреки че дамските дуели са били много по-редки, обикновено протичали много по-кърваво и жестоко.













Пикът в модата на дамските дуели бил през средата на ХVІІ в. Във Франция, Италия, Англия и Германия жените са кръстосвали шпаги или вдигали пистолети по всевъзможни поводи-еднакви рокли, любовници или един лош поглед. От десет дуела между жени, осем са били със смъртен изход. За сравнение, при мъжките дуели четири от десет са завършвали със летален изход. Женските дуели са били без правила. В хода на битката често към сражаващите се съперници се присъединявали и техните секундантки. Често мажели остриетата на шпагите със съставки, които да причиняват жестоки болки, дори при леко убождане. Когато дуелите били с пистолети, стреляли дотогава, докато едната не падне мъртва.
За най-известен женски дуел по някаква причина се счита този между маркиза дьо Несл и графиня де Полиняк през есента на 1624 година. Тъй като не успели да разделят благосклонността на херцог де Ришельо, който по-късно станал кардинал, дамите се въоръжили със шпаги, поканили секундантки и се отправили към Булонския лес. Двубоят завършил с победа за графинята, които ранила своята съперница в ухото. Тази победа не била особено значителна, но благодарение на Ришельо, който я описал в спомените си, влязла в историята.
Дуел с нокти.
Приятелството на известната френска писателка Жорж Санд с великия композитор Лист довело до жесток двубой. Мария д'Аге, любимата на композитора, проявила ревност към него и призовала Санд на дуел, избирайки за оръжие остри нокти. Съперниците се срещнали в дома на Лист, който се заключил в кабинета си и излязъл едва когато жените се умирили. Победа в тази битка не спечелила нито една от тях, но Жорж Санд решила да се оттегли от пътя на темпераментната графиня.
Дуел с джобни ножчета.
Пролетта на 1894-та, Санкт Петербург. Две млади продавачка реши да изяснят своите отношения чрез дуел. Въоръжени с джобни ножчета, те се отправили към градския парк. Боят завършил за едната с три рани в гръдния кош, а за противничката и с рани в областта на врата и рамото. И двете оцелели, но предметът на спора им, млад франт, изчезнал от града в неизвестна посока.

неделя, 27 септември 2009 г.

Фреш от портокал - свежото в нета определям Аз

























Край! Стига толкова несправедливост и негодувание! Реших! Ше си направя Собствена Социална Мрежа - "Фреш от портокал". Мото и главна концепция:"Свежото в нета определям Аз!" Логото нали го видяхте-портокал, половината оранжев, половината червен. Дълбоката промисъл, вложена в него, пряко кореспондира с уникалността на моя виртуален щедьовър. Системата за гласуване е свързана със сокоизтисквачка. Когато се гласува положително, авторът получава сладък сок от оранжевата част на портокала. При отрицателен вот-горчив сок от червената половина. По подразбиране сладък сок ще получавам само Аз, за всички останали-горчив. Потребителите, следващото ми креативно умотворение, всички освен мен ще бъдат роботи. Защо ли? На първо място, за да дам път на отколешната си мечта за домашен робот, който да върши всичката слугинска работа вкъщи, при което да ми благодари за тормоза и да казва:"Да, Господарке!"Малко префасонирам идеята и получавам потребители-мечта за всеки администратор. Първо, няма да се оплакват от това, което публикувам Аз, напротив-възторжено ще ме аплодират в коментарите към моите публикации. Второ, няма да се оплакват, че получават само отрицателен вот. А, какво ще промотират роботите ли? Как какво, новини от медиите, разбира се. За да не излизаме съвсем от рамките на общоприетото-едни и същи, по 20 пъти на ден. То пък иначе как ще запомня, че Курникова ще ражда. Може би, когато работата по изкуствения интелект влезе в по-напреднала фаза, ще им разреша да пишат собствени публикации ... с Някои Ограничения.
Какво? Вас дали ще ви взема? Много ясно, че не! Първо, защото сте ми приятели. Колко време мога да издържа да ви гледам да се превивате от спазми в стомаха от горчивия сок. Второ, как да ви взема, като ще ми провалите концепцията:
Най-напред няма да взема Док. Тя може да провокира любопитството и на робот. Представяте ли си само, всичките ми роботи, търчат след нея от публикация на публикация. Е, на мен кой ще ми обръща внимание?! Да не говорим за всички лоши неща, на които без всякакво съмнение ще ги научи. Ще вземе да ги убеди, че имат нагон. После какво ще правя с един куп разгонени роботи?
Няма, разбира се, да взема и Крист. Той с неговите публикации може да провокира размисли и страсти даже и в машина. Моля, моля, роботите не са нито да мислят, нито да чувстват, а да действат ... по заповед, Моя разбира се!
За нищо на света не мога да взема Балтазар! Това пък не искам и да си го представям-след един час ще ги е убедил, че са угнетени, а заслужават свежото в нета да определят те. А сигурна съм с роботите ще му е много по-лесно, отколкото с хората, чиято природа към днешна дата е еволюирала до хибрид между овца и хлебарка. Като е за оплакване-блеят в един глас, като се стигне до действие, разбягват се като хлебарки. А на роботите, природата им е желязна и ако избухне бунт, лошо ми се пише.
И Змийчето и Савлена няма да взема. Те имат Мнение, което е опасно за Моята Тоталитарна Власт. Да не говорим, че могат да се сприятелят даже и с робот, което е друг негативен фактор и потенциален източник на конфликти. Нали виждам какво става, когато потребителите се сприятелят помежду си - защитават се. Само това ми липсва.
И всичките нежни души-Деси, Мая, Тери, Сегмадис,Косе, Юмюгюл - как да ги вземеш? Те са заразни! Въобще представяте ли си нежен робот? Ужас! Роботът трябва да е сервилен, не нежен.
Или пък да взема Страна, каквато е умна! Не, не, никакъв естествен интелект, само изкуствен, да ми е мирна главата.
Потребителите с червените кръстчета няма смисъл да ги взимам, защото Законът за митингите и демонстрациите на Фреш от портокал се изчерпва в член Единствен:"Всякакви прояви на недоволство са строго забранени и се наказват с доживотен бан." Само да си отварям излишна работа, няма смисъл.
И сър Фугас не мога да го взема. Ще вземе да ми черпи роботите с виртуални бири и "пойде коня у реката". Роботи в алкохолен делириум е друго нещо, което просто не желая да си представям.
Ако съм пропуснала някой, да не се чувства засегнат. Със сигурност съществува причина да не стане потребител на Моята Социална Мрежа.
Я да видим сега какво стана? Браво, добра работа свърших! Отивам да си сипя едно сокче от оранжевата половина на портокала и да се погледна в огледалото, каква съм хубава и сгодна!
Хайде до скоро! Какво? Какво ще правя като ми доскучее ли ? Що задавате тъпи въпроси? Много ясно какво-ще се върна при вас :)!

Ладо ле, Ладо

събота, 26 септември 2009 г.

Знаете ли, че ...

Калмикия е единствената европейска страна, в която официалната религия е будизъм.
Калмикия е република, която влиза в състава на Руската Федерация.Разположена е в югоизточната част на Европейска Русия между реките Волга и Дон.
В столицата Елиста се намира най-големият в Европа будистки храм (хурул)-"Златната обител на Буда Шакямуни" и най-високата статуя на Буда(9м). Храмът е една от главните забележителности на града, място за молитви, ритуали и поклонение. Около хурула са разположени 17 пагоди със статуи на будистки светци. В подножието на стълбите е скулптурата на Белия старец (Цаган Аав) - покровител на областта. Хурулът се състои от 7 нива. На първото са разположени библиотека, музей и конферентна зала. Второто ниво - е основната зала (дуган) с 9-метровата статуя на Буда Шакямуни. Вътре в статуя са положени свещени предмети - мантри, тамян, бижута, шепи пръст от всички части на републиката, растящи на територията на Калмикия треви и билки. На третото ниво са стаите за индивидуален прием на лекари и лами и администрацията. Четвърто ниво - резиденцията на върховния лама в Калмикия Тело Тулку Ринпоче и малка конферентна зала. На петото ниво е резиденцията на Негово Светейшество Далай Лама XIV. Шестото ниво е отдадено под наем, а на седмото е разположена стая за медитация, само за монаси и лами. Сградата на храма е оградена отвън с редуващи се през пет метра белоснежни статуи. Южната порта се явява главен вход. В допълнение към нея, дворът на храма има входове от всяка една от останалите три страни на света.



















Златната обител на Буда
























Статуята на Белия старец (Цаган Аав)-покровител на местността.
























9-метровата статуя на Буда в главната зала на храма

петък, 25 септември 2009 г.

Формулата на здравето и дълголетието

Един крайно отрицателен ефект от глобализацията, който ежедневно изпитвам на гърба си, е да се давя в медийна помия. Това, което вчера беше полезно и необходимо, днес е патогенно и опасно, утре пак ще бъде полезно и необходимо, вдругиден ...
Писна ми!
Познавах една мъдра старица. За съжаление, от една година тя вече не е между нас. За щастие, все още помня голяма част от историите, които разказваше. Една от тях, която има отношение към темата:
Репортери отишли да интервюират столетник в планината. Надълго и нашироко го заразпитвали за това как е живял, с какво се е хранел, какво е пиел, колко часа дневно се е трудел, колко е почивал, за всичко, което би могло да обясни неговото дълголетие. Отговорът бил кратък:
-От нищо не съм се лишавал, с нищо не съм прекалявал.

За едно нежно и надеждно утро :)

четвъртък, 24 септември 2009 г.

Страдате ли от излишни килограми?

Личната ми позиция в един много кратък и много стар виц:

-Страдате ли от излишни килограми?
-Не, наслаждавам им се!

Писна ми от догми!

Алла Пугачова-Айсберг

:) Специален поздрав за Крист, който втори ден умело се придвижва в сенките и бяга от кръжока по руски.

Матрьошките

Кога и къде за първи път са се появили матрьошките, кой ги е изобретил? Защо дървените кукли-играчки са наречена "матрьошки"? Какво символизират?
Според най-популярната версия матрьошката се е появила в Русия в края на 19-ти век. Измислена е от художника Малютин. Първите матрьошки са изработени от стругаря Звездочкин в работилницата"Детско възпитание" на Мамонтов. Като прототип на играчката е послужила фигурката на едно от седемте японски божества на успеха Фукурума.














Японската кукла Фукурума


Според друга версия матрьошката има индийски корени и за неин прототип е послужила японската дървена кукла-ниваляшка Дарума. Тя е изображение на древния индийски мъдрец Дарума (Bodhidharma на санскрит) . Учението му през Средновековието е било широко разпространено в Япония. Дарума призовавал за разбиране на истината чрез безшумно съзерцание и според легендите като отшелник в пещера, краката му били отнети заради неподвижността. Затова той е изобразяван по този начин.



















Дарума



















Първите руски матрьошки са изглеждали така.

Защо оригиналната дървена играчка- кукла е била наречена "матрьошка"?
Почти единодушно е прието мнението, че "матрьошка" произлиза от разпространеното по това време в Русия женско име Матрёна. От своя страна Матрёна произлиза от латинското Matrona, което означава "знатна жена".

На световното изложение в Париж през 1900 г. Мамонтов, притежателят на работилницата за играчки, в която са произведени първите матрьошки, получил бронзов медал.

Съществува поверие, че ако вътре в матрьошка сложите бележка с желание, то със сигурност ще се изпълни и колкото повече труд е вложен при изработването и, толкова по-скоро ще стане това. Матрьошката е символ на топлотата и уюта в дома.

Класически руски матрьошки:































































































































И някои алтернативи:
































































































Сказка о сисадмине и его сыне (по А.С.Пушкин)

Секретарши за компом
Заигрались вечерком.
"Каб мне быть женой Админа, -
Говорит одна фемина, -
Я б сидела в интернете
Круглый год, как на диете".
- "Каб мне выйти за Админа, -
Говорит друга фемина, -
Я б узнала все пассворды
И запомнила б их твёрдо".
- "Кабы вышла за Админа, -
Третья молвила фемина, -
Я б ему за все дела
Программиста родила".

Только вымолвить успела,
Дверь коряво заскрипела -
Поедая мандарин,
В дверь вломился Сисадмин.
Во всё время разговора
Он таился хуже вора.
Речь последней по всему
Полюбилася ему.
"Ну, здорово, ламерица, -
Говорит, - давай жениться!
И роди программаря
Мне к исходу сентября.
Остальным хочу сказать:
С солитёром завязать!
Раскатили вы губень -
интернет, пассворды - лень.
Поезжайте вслед за мной
И герлой моей крутой.
Будь одна из вас ткачиха,
А другая - повариха".

Их оставил Сисадмин -
И за пивом в магазин.
Он не долго собирался,
В тот же вечер накачался.
Накачался и проспался,
И назавтра обвенчался.
Сисадмин за пир честной
Сел с Админшей молодой,
А потом бухие гости,
Побросав в Админа кости,
Поразъехались домой,
В DООМ пинаться сетевой.
На DXе повариха,
На DXе-2 ткачиха,
И завидуют оне
Сисадминовой жене.
Сисадминша молодая,
Дела вдаль не отлагая,
С первой ночи понесла.

В те поры Cimdex была,
Сисадмин с женой простился,
Взял ноутбук, поел, побрился
И сказал жене любя:
Intel пусть хранит тебя!
Между тем, как он далёко
Юзеров лечил жестоко,
Из случайных величин
Сына бог им дал в аршин.
Сисадминша над сынишкой,
Как Билл Гейтс над золотишком;
Шлёт по IRC гонца,
Чтоб обрадовать отца.
А ткачиха с поварихой,
С сватьей бабой Флопарихой
Прокси-сервер тормозят
И нахально лезут в чат,
Шлют они гонца другого
Содержания такого:
"Родила Админша в ночь
Не то сына, не то дочь;
Не тулзу и не игрушку,
А неведому монструшку".

Как прочёл сие Админ,
Не доев свой мандарин,
В гневе начал хулиганить
И успел гонца забанить;
Но, смягчившись на сей раз,
Дал гонцу такой указ:
"Знать, у нас судьба такая -
На Ресет не нажимая,
Ждать Админа возвращенья
До законного решенья".

Прочитать хотел гонец -
Да коннекшену конец.
То ткачиха с поварихой
С сватьей бабой Флопарихой
Все модемы отрубили,
Ложный месседж запустили:
"Сисадмин вменяет "крыше",
Не тяня за хвостик мыши,
Сисадминшу и приплод
Тайно бросить в бездну вод".
Делать нечего, и "крыша",
Поразмыслив о бакшише
И о жизни молодой,
Вдруг наехала толпой,
Объявив Админа волю -
Ей и сыну злую долю,
Распечатали приказ
И Админшу в тот же час
В VAXа с сыном погрузили,
КрАЗом VAX тот оттащили,
Бросив в глубь морских стремнин -
Так велел-де Сисадмин.

Звёзды как скринсейвер блещут,
Волны словно шотган хлещут,
Туча как в Виндах идёт,
VAX наш по морю плывёт.
В нём Админша бьётся, плачет,
Словно имп по лужам скачет,
И растёт программер там
Не по дням, а по часам.
День прошёл, Админша вопит,
А дитя волну торопит:
Ты, волна моя, волна!
Ты как C++ мощна;
Неужель ты нас замочишь?
Форматни мой винт, коль хочешь,
Иль забей мои Винды,
Только выкинь из воды.
Зухель свой тебе отдам,
Только помоги ты нам!
И купилася волна,
Тут же на берег она
VAXa вынесла легонько
И свалила потихоньку.
Мать с младенцем спасена,
Землю чувствует она.
Но из VAXa кто их вынет?
Хелп им кто теперь подкинет?
Тут программер поднялся,
В дно ноутбуком уперся,
Поднатужился немножко:
"Здесь бы как в Виндах окошко
Нам проделать..." - молвил он,
Вышиб дно и вышел вон.

Мать и сын теперь на воле;
Видят холм в широком поле;
Хлам компьютерный кругом,
Тара, семечки - разгром.
Сын подумал: ящик пива
Щас мне нужен особливо.
Глядь - уже 16 RAMa
Достаёт пацан из хлама:
Вот продам я этот RAM,
И на пиво хватит нам!
Глядь - и хард нашёл на гиг:
Оторвут с руками, в миг.
И пошёл на край долины
У моря искать купчины.

К морю лишь подходит он,
Слышит, будто монстра стон...
Чувствует - на море стрёмно,
Смотрит - и совсем обломно:
Бьётся лебедь средь зыбей,
Коршун носится над ней;
Та бедняжка так и плещет,
Напоследок водку хлещет...
Тот уж когти распустил,
Шестистволку навострил...
Свистнул SIMM и полетел,
В шею коршуна задел,
Взвизгнул хард, взмывая ввысь -
Только перья разнеслись.
SIMM и хард - буль-буль, хоть плачь,
Да, программер наш меткач!
Смотрит: коршун в море тонет,
По-английски что-то стонет.
Лебедь около плывёт,
В злого коршуна плюёт,
Гибель близкую торопит,
Мазербордом в море топит -
И программеру потом
Молвит русским языком:
"Ты программер, мой спаситель,
Мой Дюк Нюкем распылитель,
Не тужи, что за меня,
Пить не будешь ты три дня,
Что хардваре на дне моря;
Это горе - всё не горе.
Отплачу тебе добром,
Окажу суппорт потом:
Ты не лебедь ведь избавил,
Девицу в живых оставил;
Ты не ламера убил,
Билла Гейтса замочил.
Ввек тебя я не забуду:
Слать е-мэйлы часто буду,
А теперь ты воротись,
Жми шатдаун и спать ложись".

"Мама, я позорный ламер! -
Так, придя, сказал программер, -
Я же трезвый как стекло,
А уж время спать пришло!"
Вот продрал программер очи,
Будто в DOOM играл три ночи,
И дивясь, перед собой
Видит он ВЦ большой,
ММХ стоят рядами
С золотыми тауэрами,
DVD сверкают в них.
Зал так светел и так тих!
Он скорей Админшу будит.
Та как ахнет!.. "То ли будет!
Рулез! Рулез! Вижу я,
Лебедь тешится моя!"
Мать и сын к компам подходят,
Логин с пассвордом заводят.
Угадали! Тут трезвон
Поднялся со всех сторон:
Юзеры навстречу валят,
Программисты Unix хвалят,
С блюдом яблок золотых
Сам Стив Джобс встречает их,
Главным гуру величает
Он программера, вручает
Банку пива и бычок,
И ещё для мух сачок.
Для MacOSa улучшенья,
С Сисадминши разрешенья,
Тут же стал программить он
И нарёкся: Монстр Глюкон.

Вирус по хардам гуляет
И программы расчленяет,
И весь остров на ушах.
Глядь - корабль бежит в волнах.
Корабельщики дивятся,
На кораблике толпятся,
Думают - поймали глюк,
И теперь им всем каюк:
Раньше остров юзан не был -
Вдруг возник ВЦ под небо!
С брега DOOMеры палят
Кораблю пристать велят.
Пристают к заставе гости;
Монстр Глюкон зовёт их в гости,
BFG наверх задрал
И тихонько зашептал:
"Вируса убить смогёте -
Значит, целы уплывёте".
Корабельщики в ответ:
"Мы объехали весь свет,
Торговали Доктор Вебом,
Вирус - мёртв, клянёмся небом!
А теперь нам вышел срок,
Едем прямо на восток,
И на то одна причина:
Навестить хотим Админа".
Монстр им вымолвил тогда:
"Сенкс эа Веб вам, господа,
Я ещё вам таск подкину -
Передайте Сисадмину
От меня тройной бурбон".
Гости в путь, а Монстр Глюкон
У моря заквасил сильно
И расплакался обильно.
Глядь - согнувшись кнопкой "Ввод",
Лебедь белая плывёт.
"Здравствуй, Глюк ты мой прекрасный!
Что ж как Windows ты несчастный?
Подвисаешь почему?" -
Говорит она ему.
Монстр с тоской ей отвечает:
"Баги софт мой разъедают,
Погубили молодца!
Нужен мне совет отца".
Лебедь Монстру: "Вот в чём горе!
Хочешь, словно кулер, в море
Полететь за кораблём?
Будь же, Монстр, комаром".
И крылами замахала,
Новый картридж разломала
И обсыпала его
Чёрным тонером всего.
Тут он в пиксель уменьшился,
Комаром оборотился,
Словно бипер запищал,
Судно на море догнал,
На корабль опустился,
В боцманский флопарь забился.

Капитан в Starcraft'a бьётся,
Судно по волнам несётся
Мимо острова Байтина,
К фирме славного Админа,
Виден сервер из окна,
А за ним и сеть видна.
Скинули на берег кости;
Сисадмин зовёт их в гости,
А за ними внутрь проник
И наш Монстр-озорник.
Видит: на системной плате
Сисадмин сидит в халате.
На лице застыло горе,
Duke3D на мониторе;
А ткачиха с поварихой,
С сватьей бабой Флопарихой
Сзади, ламеры, сидят,
В монитор ему глядят.
Сисадмин гостей сажает
В Quake сыграть и вопрошает:
"Ой вы, гости-господа,
Что логинились сюда?
Как ваш Виндовс? Так же худо?
И какое в свете чудо?"
Корабельщики в ответ:
"В день 15 раз Reset
Нажимаем - это худо!
В свете ж вот какое чудо:
В море остров был тупой,
Неюзабельный такой,
Жили ламеры-дубины,
Был на нём БК единый;
А теперь лежит на нём
Нетворк с новым серверьём,
С золотыми тауэрами
И вторыми пеньтюхами.
А сидит там Монстр Глюкон,
Он прислал тебе бурбон".
Сисадмин дивится чуду,
Говорит: "Коль трезвым буду,
Ламеров тех навещу,
У Глюкона погощу".
А ткачиха с поварихой,
С сватьей бабой Флопарихой
Не хотят его пустить
Сабджект чата навестить.
"Будто чайники вы, право, -
Броузер открыв, лукаво
Повариха говорит, -
У моря ВЦ стоит!
Знаю сайт, там не безделка,
Фотка: ель, под елью белка,
Белка шишки собирает
И харды из них клепает,
А харды-то не простые,
Все дорожки золотые,
Все головки - изумруд;
Вот что чудом-то зовут".
Чуду Сисадмин дивится,
Монстр злобой аж дымится -
Зашвырнул Глюкон как раз
Тётке UPSoм прямо в глаз.
UPS сотряс разрядом тело,
Повариха окривела.
Сватья, жертва, юзера -
Все плюсуют комара.
"Однобитовая мошка!
Мы тебя!.." А он в окошко
И терзать HTML
На homepage свой полетел.

Монстр Глюкон у моря ходит
И с ноутбука глаз не сводит.
Глядь - шурша, как дисковод,
Лебедь Белая плывёт.
"Здравствуй, Монстр мой прекрасный.
Что ж ты как NT несчастный,
Тормозишь ты почему?" -
Говорит она ему.
Монстр Нетскейп тут запускает,
Сайт заветный открывает.
"Фичер рулезный завесть
Мне б хотелось. Видишь, есть
Ель в лесу, под елью белка -
Рулз форева, не безделка!
Белка шишки собирает
И харды из них лабает,
А харды-то не простые,
Все дорожки золотые,
Все головки - изумруд,
Но, быть может, это флуд".
Монстру лебедь так реплаит:
"Сеть про белку правду бает,
Эту фичу знаю я,
Ладно, Монстр, душа моя,
Без базаров, рада службу
Оказать тебе я в дружбу".
Добрый, будто из пивной,
Монстр потёк к себе домой;
Лишь вошёл в ВЦ родимый,
Глядь - на сервере любимом
Белка толстая сидит,
Шишки злобно теребит
И винчестеры клепает,
Сразу в корпус закрывает,
Штабелями их кладёт
И про Microsoft поёт,
Да при всём честном народе:
Windows - дьявол на свободе.
"Кул! - промолвил Монстр Глюкон. -
Мне в оттяг, - добавил он. -
Ай да лебедь, дай ей Боже
Кайф поймать неслабый тоже".
Монстр белочке взамен
Сбацал Primary Domain.
10 юзеров приставил,
С белки пыль сдувать заставил
И учёт девайсам весть:
Монстру прибыль, белке честь.

Мэйлы по Сети гуляют
И все диски забивают;
И сервак повергло в прах.
Глядь - корабль бежит в волнах
Мимо острова крутого,
Мимо сервера больного.
С брега DOOМеры палят,
Кораблю пристать велят.
Пристают к заставе гости;
Монстр Глюкон зовёт их в гости,
Чрез прицел на них глядит
И с угрозой говорит:
"Сервер мой поднять смогёте,
Значит, целы уплывёте".
Корабельщики в ответ:
"Мы объехали весь свет,
Торговали серваками,
Sun'ами да Compaq'ами.
Нам понятен твой намёк,
Мы слабаем серверок.
Плыть позволь - на то причина -
Навестить хотим Админа..."
Говорит им Монстр тогда:
"Сенкс за хелп вам, господа!
Я ещё вам таск подкину:
Передайте Сисадмину
От меня "Наполеон" -
Пусть напьётся, охламон".

Гости часик поDООМились,
Вышли вон и в путь пустились.
К морю Монстр, а лебедь там
Спирт пьёт с чаем пополам.
Монстр заныл: душа-де просит,
Так и тянет, и уносит...
И чернилами всего
Облила она его:
В муху монстр оборотился,
На корабль опустился,
В цикле повторя процесс,
К боцману во флоп залез.

Боцман с коком в Mortal бьётся,
Судно чёрт-те как несётся
Мимо острова Дубина,
К фирме славного Админа.
Виден Desktop из окна,
А на нём бачок вина.
Заоблизывались гости,
Тут Админ зовёт их в гости.
А за ними по пятам
И наш Монстр - пить "Агдам".
Глядь - на груде жёстких дисков
Сисадмин - кривой в сосиску.
На лице застыло горе,
Heretic на мониторе.
А ткачиха с поварихой,
С сватьей бабой Флопарихой
Сзади трезвые сидят,
На бачок вина глядят.
Сисадмин гостей сажает
У бачка и вопрошает:
"Ой вы, гости-господа,
Что коннектились сюда?
Как ваш Windows? Так же худо?
И какое в свете чудо?"
Корабельщики в ответ:
"В день по 20 раз Reset
Нажимаем - это худо!
В свете ж вот какое чудо:
Остров на море лежит,
А на нём ВЦ стоит,
С золотыми тауэрами
И вторыми пеньтюхами.
Есть там комп размером с дом,
Белка обитает в нём,
Шишки где-то собирает
И харды из них клепает.
А харды те не простые,
Все пластины золотые,
Все головки - изумруд.
Белку юзеры стригут
Под фасон своеобразный,
И поставлен кент отвязный
Чтоб не смели к белке лезть,
А иначе можно сесть.
А харды - надёжней нету!
Хвалят их по всему свету.
Даже IBM, и тот,
Их в бранднейм свои суёт.
Все на острове поддаты
Коньяком, не суррогатом!
А сидит там Монстр Глюкон,
Он прислал "Наполеон".

Сисадмин дивится чуду:
"Если не с похмелья буду,
Алкашей тех навещу,
Пива с ними похлещу".
А ткачиха с поварихой,
С сватьей бабой Флопарихой
Не хотят его пустить
Рай наземный навестить.
По Сети порыскав тихо,
Сайт нашарила ткачиха:
"Чем вас это удивляет?
Белка шишки собирает
И хардов лабает груды -
Это ламерство, не чудо!
Нас таким не зафлудишь,
Правду, нет ли говоришь.
В свете есть иное диво:
Море вспенится, как пиво,
Зашипит, подымет вой,
Как живот давно пустой,
Вдруг зависнет в шумном беге,
И очутятся на бреге,
От похмелья все горя,
33 программаря,
Алконавты удалые,
Психопаты молодые,
Все страшны, как на подбор,
Смолят дружно "Беломор".
Это диво так уж диво,
Так сказать, потянет с пивом!"
Гости умные молчат,
Не хотят вступать с ней в чат.
Чуду Сисадмин дивится,
Монстр от ярости искрится.
Бипнул злобно пару раз
И винчестером ей а глаз.
И ткачиха окривела,
Кибердемоном взревела.
Все кричат: "Летит, смотри!
Да чмари её, чмари!
Баг! Мастдаевская блошка!
Погоди..." А Монстр в окошко
И, настроивши прицел,
В Quake играться полетел.

Монстр у моря трезвый ходит,
Но с бутылки глаз не сводит.
Глядь, моргая как диод,
Лебедь белая плывёт.
"Здравствуй, Монстр мой прекрасный,
Что ж как Unix ты несчастный?
Весь зелёный почему?" -
Говорит она ему.
Монстр Глюкон ей отвечает:
"Ламерство меня съедает,
Диво б дивное хотел
Заинсталлить в мой удел".
- "Что ж за ламерское диво?"
- "Где-то вздуется как пиво
Окиян, подымет вой,
Словно CD-ROM плохой,
Вдруг зависнет в шумном беге,
И очутятся на бреге,
С похмелюги все горя,
33 программаря,
Пивоглоты удалые,
Обормоты молодые,
Все страшны, как на подбор,
Смолят дружно "Беломор".
Монстру лебедь так реплаит:
"Всякая фигня бывает.
Не жужжи, душа моя,
Этих кадров знаю я.
Эти чудища лесные -
Братья все мои родные.
Так не висни тут, ступай,
С пивом братцев поджидай".

Монстр пришёл, заливши горе,
Сел за комп свой, но на море
Стал глядеть он. Море вдруг
Вздулось как свап-файл вокруг,
Вдруг зависло в шумном беге,
И оставило на бреге
33 программаря;
От похмелья все горя,
Гуру шествуют четами,
Все плешивы и с горбами.
Запах пива из ворот
В гости к Монстру их ведёт.
Бочку Монстр Глюкон вскрывает,
"Гиннесом" гостей встречает;
Отовсюду пипл бежит,
Юзать сей ресурс спешит.
Банда гуру так вещала:
"Лебедь нас к тебе послала
Славный твой ВЦ хранить,
Злобно вирусы глушить.
Мы отныне ежеденно
"Гиннес" будем непременно
Из загашников твоих
Пить ходить из вод морских.
Так что снова пьянка вскоре,
А теперь мы лучше в море
Помаленьку поползли;
Тяжек воздух нам земли".

Байты в памяти гуляют,
Злобно стэк переполняют,
У системы Монстра - крах.
Глядь - корабль бежит в волнах
Мимо острова крутого,
Мимо стэка озорного.
С брега DOOMеры палят,
Кораблю пристать велят.
Пристают к заставе гости,
Монстр Глюкон зовёт их в гости,
Сам двустволкой шевелит
И ответ держать велит:
"Баг пофиксить мой смогёте -
Значит, целы уплывете".
Корабельщики в ответ:
"Мы объехали весь свет,
Продавали мы дебаггер,
Нас хвалил заморский хакер.
Так что баги все - мастдай!
Уж пофиксили, считай".
Говорит им Монстр тогда:
"Сенкс за хелп вам, господа!
Я ещё вам таск подкину:
Передайте Сисадмину
Сей тройной одеколон,
Для приёма внутрь он".

Гости хорошо залились,
Вышли вон и в путь пустились.
К морю Монстр, а лебедь там
Спирт пьёт с пивом пополам.
Монстр опять: душа-де просит...
К Сисадмину всё уносит...
Облила она его
Кровью юзеров всего.
Вмиг он кабелем скрутился
И шмелём оборотился,
Судно быстренько догнал,
К боцману в флопарь упал.

Штурман с юнгой в Tetris бьётся,
Судно абы как несётся
Мимо воблы и сардины,
К фирме славного Админа.
Бочку видно из окна,
Бочка "Гиннеса" полна.
В предвкушеньи мнутся гости.
Вот Админ зовёт их в гости,
Монстр за ними по пятам,
Раз уж наливают там.
Видит: на модемов куче
Сисадмин сидит как туча,
На лице застыло горе,
Гнусный Blood на мониторе.
А ткачиха с поварихой,
С сватьей бабой Флопарихой
За спиной его сидят,
Хищно в монитор глядят.
Сисадмин гостей сажает
"Гиннес" пить и вопрошает:
"Ой вы, гости-господа,
Что за рут вас вёл сюда?
Как ваш Windows? Так же худо?
И какое в свете чудо?"
Корабельщики в ответ:
"В день по 30 раз Reset
Нажимаем - это худо!
В свете ж вот какое чудо:
Остров на море лежит,
А на нём ВЦ стоит.
Проинсталлили там диво:
Море вздуется как пиво,
Забурчит, подымет вой,
Что студент голодный твой,
Вдруг зависнет в скором беге -
И останутся на бреге
33 программаря,
От поллитры все горя,
Все мутанты молодые,
Инвалиды удалые,
Все грязны как на подбор,
Смолят дружно "Беломор".
С кружками они выходят,
"Гиннес" бочками изводят.
Всё б им досуха слизать!
После сил нет уползать.
Нету пиплов безмятежней,
Нету в мире брюх безбрежней.
А сидит там Монстр Глюкон,
Он прислал одеколон".
Сисадмин дивится чуду:
"Если не в офлайне буду,
Пиплов этих навещу,
У Глюкона погощу".

Повариха и ткачиха
Ни гу-гу - но Флопариха,
Кликнув броузер, говорит:
"Кто ж нас этим зафлудит?
Программисты ходят-бродят,
Спьяну места не находят!
Правду ль бают или лгут,
Рулезов не вижу тут.
В Web'е есть такие ль дива?
Вот, идёт молва правдива:
За морем Чикага есть,
Что не можно глаз отвесть:
Днём свет божий затмевает,
Ночью юзеров пугает,
Весь волпейпер аж блестит,
Ничего не тормозит.
Не какая-то халява,
Не глумлива, не корява;
Через спикер говорит,
Словно бластер там стоит.
Флэймы ходят справедливо -
Это диво так уж диво".
Гости умные молчат:
С ламерами вреден чат.
Чуду Сисадмин дивится,
Монстр от злобы гоношится,
Но жалеет он дисплей
Старой бабушки своей:
Он над ней кружит, глумится -
Прямо на нос к ней садится,
Нос заюзал наш упырь:
На носу вскочил волдырь.
- "Варнинг! Это баг! Тревога!
Что-то развелось их много!
Контрол-Це его! Лови,
Да дебаггером дави!
Мы Ассемблер знаем, мошка,
Погоди!.." А шмель в окошко,
И играться в NHL
С 3DFx'ом полетел.

Снова Монстр у моря бродит
Злой и даже трезвый вроде.
Глядь - прекрасна, как соурс-код,
Лебедь белая плывёт.
"Здравствуй, Монстр мой прекрасный,
Что как полуось несчастный?
Полумёртвый почему?" -
Говорит она ему.
Монстр Глюкон ей отвечает:
"Зависть глупая съедает:
ОСи новые; гляжу,
Я со старой лишь сижу".
- "А какую ж на примете
Ты имеешь?" - "Да на свете,
Говорят, Чикага есть,
Что не можно глаз отвесть.
Днём свет божий затмевает,
Ночью юзверей пугает,
Багов нет - всё аж блестит,
Ничего не тормозит.
Не как раньше, не халява,
Не глумлива, не корява;
Через спикер говорит,
Словно бластер там стоит.
Только, IMHO, враки это,
Байки, сплетни Интернета".

Лебедь белая молчит
И, подумав, говорит:
"Да! Такая есть система.
Проинсталлить - не проблема,
Но всю жизнь, хоть будешь выть,
Верность должен ей хранить.
Ты задумайся над риском,
Ведь её же и FDISK'ом
Ты с винта не уберёшь,
Вот така едрёна вошь!"
Монстр модемом стал божиться,
Что готов он инсталлиться
Хоть с дискеток, хоть с винта,
Раз система так крута!
Мой workstation жаждет страстно
За Виндузою прекрасной
Хоть пешком пилить отсель
Аж до Гейтсовских земель.
Лебедь, отсвапив немного,
Молвила: "Зачем далёко?
Та система уж твоя,
Ведь Чикага эта - я!"
Тут она, взмахнув крылами,
Стала небом с облаками,
И на юзеров винты
Опустилась с высоты.
Встрепенулась, отряхнулась
И Мастдаем обернулась:
Весь волпейпер аж блестит,
Ничего не тормозит;
Не какая-то халява,
Не глумлива, не корява;
Через спикер говорит,
Словно бластер там стоит.
Монстр восторг не унимает,
Все иконки нажимает
И мессагу шлёт скорей
В офис матери своей.
Плачет Монстр, умоляя:
"Сисадминша дорогая,
Выбрал ОС я по себе
И советую тебе.
И прошу я позволенья
Эры Виндовс объявленья.
Сервер наш благослови,
Чтоб с Чикагой жил в любви".
С инсталляшкой чудотворной
Над главой его покорной
Сисадминша говорит:
"Microsoft вас наградит!"
Монстр недолго собирался
И с Виндузой побратался.
Стали жить да поживать,
Новых тулзов поджидать.

По ВЦ кошмар гуляет -
Вновь Виндуза зависает.
И наводит жуть в умах.
Глядь - корабль бежит в волнах.
Мимо города большого,
Мимо Виндовса чумного;
С брега DOOMеры палят,
Кораблю пристать велят.
Пристают к заставе гости.
Монстр Глюкон зовёт их в гости.
В них дискетами кидает
И серьёзно заявляет:
"Windows мой вернуть смогёте -
Значит, целы уплывёте".
Корабельщики в ответ:
"Мы объехали весь свет,
Торговали мы недаром
Добрым верным DOS'ом старым.
Windows твой уж не ходок...
Реинсталь его, браток!
Отпусти нас, есть причина:
Навестить хотим Админа".
Монстр вымолвил тогда:
"Сенкс за хинт вам, господа.
Так плывите вы, купчины,
К фирме славного Админа,
Да напомните ему,
Сисадмину своему:
К нам он квасить обещался,
А доселе не собрался.
Шлю ему "Дом Периньон".
Гости в путь, а Монстр Глюкон
Дома на сей раз остался
И с Виндузой не расстался.

Крыса в трюме в Wolf'a бьётся,
Судно словно бес несётся
Мимо острова Слотина,
К фирме славного Админа.
Он свисает из окна,
Видно, перепил вина.
Вот зашли в контору гости.
Сисадмин зовёт их в гости,
Те дивятся: на полу
Сисадмин сидит в углу.
Он гостей своих сажает
Тоже на пол. Вопрошает:
Ой вы, гости-господа,
Зачастили вы сюда!
Как ваш Виндовс? Так же худо?
И какое в свете чудо?"
Корабельщики в ответ:
"В день по 40 раз Reset
Нажимаем - это худо!
В свете ж вот какое чудо:
Остров на море лежит,
А на нём ВЦ стоит
С золотыми тауэрами
И вторыми пеньтюхами.
Есть там комп размером с дом,
Белка обитает в нём,
Шишки где-то собирает
И харды из них клепает.
А харды-то непростые,
Все пластины золотые,
Все головки - изумруд;
Белку юзеры стригут.
Там ещё другое диво:
Море вздуется как пиво,
Закипит, подымет вой,
Словно чайник за стеной,
Вдруг зависнет в скором беге,
И останутся на бреге,
От перцовки все горя,
33 программаря,
Все пропойцы удалые,
Дебоширы молодые,
Все лохматы на подбор,
Смолят дружно "Беломор".
Нету пиплов безмятежней,
Нету в мире брюх безбрежней.
А у Монстра Windows есть,
Что не можно глаз отвесть:
Днём свет божий затмевает,
Ночью юзеров пугает.
Весь волпейпер аж блестит,
Ничего не тормозит.
Монстр Глюкон в ВЦ том ставит,
Всяк его усердно славит.
Он прислал "Дом Периньон",
Да тебя плюсует он:
К нам бухать-де собирался,
А доселе не собрался".

Тут Админ не утерпел,
Яхту снарядить велел.
А ткачиха с поварихой,
C сватьей бабой Флопарихой
Не хотят его пустить
Рульный остров навестить.
Но Админ их всех деопит:
"Ламеры! Мастдаи! - вопит. -
Я Админ? Или дитя? -
Говорит он, не шутя. -
Нынче ж еду!" - Тут он топнул
И мышой о сервер грохнул.

В кабаке Глюкон сидит,
Сквозь стакан в окно глядит.
Море не шумит, не плещет,
Словно винт едва трепещет.
В кружке пива вдруг вдали
Появились корабли:
Это Сисадмин по пьяни
Рассекает в Окияне.
Монстр Глюкон тогда вскочил,
Побежал, компы включил.
"Сисадминша дорогая!
Ты, Виндозушка родная!
Ты, со скрипом кейборда:
Едет фазер мой сюда!"
Яхта к острову подходит,
Видео Глюкон наводит:
Вот Админ как сыч сидит,
В виртуальный шлем глядит;
С ним ткачиха с поварихой,
С сватьей бабой Флопарихой;
Минимайзнулись оне
В незнакомой стороне.
Разом все колонки взвыли,
Megadeath вдруг зарядили;
К морю сам идёт Глюкон;
Там Админа видит он
С поварихой и ткачихой,
C сватьей бабой Флопарихой;
"Хай! - сказал им Монстр Глюкон, -
Это типа мой притон".

Все гуртом в ВЦшку чешут,
У ворот блистают плеши -
33 программаря,
От похмелья все горя,
Все ленивцы молодые,
Тунеядцы удалые,
С животом - как на подбор,
Смолят дружно "Беломор".
Вот Админ в ВЦ заходит:
Комп там с дом размером вроде,
Белка в нём орехи жрёт
И хардами выдаёт,
Сразу в корпус закрывает,
Мелким оптом отпускает,
И засеян пол простой
Дисками, как скорлупой.
Гости дальше - торопливо
Смотрят - что ж? Виндуза - диво,
Весь волпейпер аж блестит,
Ничего не тормозит,
Не какая-то халява,
Не глумлива, не корява,
Тут Админша в зал идёт,
И Админ вдруг узнаёт...
"Зависанье сетевое!
Что я вижу? Что такое?
Как?" - портвейн в нём занялся...
Он слезами залился
И Админшу обнимает,
И стаканы наполняет...
Все попадали под стол;
Так неслабо пир прошёл.
А ткачиха с поварихой,
С сватьей бабой Флопарихой
Воровать ходили RAM,
Вот их и поймали там.
Тут они во всём признались,
И со всеми накирялись;
Но Админ, хоть и кривой,
Разогнал всех трёх домой.
День прошёл - про Сисадмина
Так закончилась былина.
Я там был; В DOOM-Quake рубил -
Фрагов триста получил.

Сутрешен поздрав със загадка

Добро утро, уважаеми потребители!
Вчера решихме да проведем седмица на руската култура в Свежо.нет, която откривам с тази публикация. Надяваме се всеки от вас да намери нещо приятно и интригуващо за себе си в предложените материали.
Пожелавам ви една изключително свежа сутрин с песничката "Чунга-Чанга"!
А сега загадката:
Какво означава Чунга-Чанга?
За да не ви затруднявам безкрайно, предварително ще елиминирам дистракторите.Чунга НЕ Е остров. Също така отговорът на загадката НЕ Е адекватен към преживяванията на руски студент в Мозамбик, които можете да прочетете във всяка втора руска страница в Интернет.
Всъщност, отговорът лежи в книга с приказки от цял свят,преразказани от Ангел Каралийчев. Книгата се нарича "Съкровищница", въздебеличка,голям формат, с цикламени корици, издадена в края на 70-те.
И най-накрая поздравът:

сряда, 23 септември 2009 г.

Музикален привет за групата по руски

Превод на песента "Нане цоха", саундтрак към "Таборът отива към небето"


Нанэ цоха

Нанэ цоха, нанэ гад,

Мэ кинэл мангэ ё дад!

- Сыр выджява палором,

Мэ кинэл мангэ ё ром!

Припев:

Най на на на на на на на на....

Дадо, кин мангэ ченя,

О ченя сумнакунэ.

На кинэса о ченя,

На бэшава дро чяя.

Припев.

Загэём мэ дрэ 'да садо,

Зрискирдём мэ цвэто,

Прикэрдём лэс кэ шэро -

Тэ камэс миро ило.

Припев.

Нанэ цоха, нанэ гад,

Мэ кинэл мангэ ё дад!

- Сыр выджява палором,

Мэ кинэл мангэ ё ром!

Припев


Превод на руски


Юбки нет, рубашки нет,

Ты отец, купи их мне!

- Выйдешь замуж, а потом

Мужа спрашивай о том!

Припев:

Най на на на на на на на на...

Серьги-кольца дай, отец,

Как цыганке без колец?

Коль тебя не упрошу,

В девках дня не усижу.

Припев.

Захожу я во лесок,

Сорвала я там цветок,

Приколола к голове,

Чтоб понравиться тебе.

Припев.

Юбки нет, рубашки нет,

Ты отец, купи их мне!

- Выйдешь замуж, а потом

Мужа спрашивай о том!

Припев.


Превод на български

Пола нямам, риза нямам.

Купи ми, татко!

Ще се омъжиш и тогава

мъжът си питай за това!


Дай ми, татко, обеци!

Какво е циганката без халки?!

И да не ги измоля аз от теб,

стара мома няма да остана!


Отидох в горичката,

откъснах си цветче,

забодох го в косите си,

за да ти се харесам!

Добро утро :) !

И успешна седмица!


Червена страничка на изчезващите български думи

Бях на село. Звуците и ароматите ме върнаха към детството, а с него и към речта на баба. Осъзнах, че някои от думите, които използваше, не съм чувала от години. И реших да създам тази страничка за да запазя спомените си, да запазя думите. Помогнете ми да я допълним!

Аз започвам с думички от Великотърновско:

Артък-излишък,остатък.
Аргасвам-цапам, боядисвам.
Буля и калина-буля е съпругата, а калина-мъжовата сестра, зълва.
Бунар, геран- кладенец.
Гаяносвам-избелвам, избелвам си лицето.
Гръцмул-гръклян.
Гювендия-разтурена жена.
Дам-селскостопанска постройка.
Дамга-клеймо или леке,което не може да се почисти.
Джамал-зидана стайна печка. Джамалът не се пали, той е продължение на пещта в стая, която е от другата страна на стената. Когато се пали пещта, се отоплява и стаята, в която е джамала.
Икиндия-ранен следобед. Турцизъм.
Калеври-обувки.
Мамул-царевица.
Мющерия-кандидат,купувач.
Падушка-възглавница.
Пендара-златна монета.
Пещник-дневна стая в селска къща, централна и преходна стая.
Пош-кърпа.
Сафирясвам-съвземам се, усещам се, осъзнавам се.
Соба-стая за спане.
Харания-голям бакърен съд във формата на котле с дръжка.
Чаршия-център или централна улица на селище.
Шийгун-шията на птица.

Това са думите, които успях да си спомня първоначално. Когато от съзнанието ми изплуват други, ще запиша и тях.
Чакам и вашите думички!

Добавено от Фугас:
Пцувисъл- лошо разположение на духа, произход-Ихтиман.
Пипка(хваща ме пипката)-намирам се в състояние на лошо душевно и телесно здраве.
Вапцал-буквално боядисал, в преносен смисъл-напил съм се или закъсал съм.


петък, 18 септември 2009 г.

Необичайни паметници: Паметник на клизмата

:) По заявка на Док

Паметник на клизмата в Ставропол

Необичайни завещания (Част1)




Нека тя пуши


Самуел Брат използвал последната си воля за отмъщение. Приживе съпругата му не разрешавала да пуши. Затова в завещанието си, което било изпълнено през 1960 година, той разпоредил жена му да получи 330 000 фунта, но при едно условие-да пуши по пет пури на ден.


Ожени се отново

























През 1841 г. немският поет Хайнрих Хайне сключил брак с Евгения Мират, груба и необразована продавачка в магазин за обувки. Социалната и интелектуална разлика между тях била толкова голяма, че съжителството им било нещастие и за двамата. В завещанието си Хайне оставил цялото си имущество на съпругата си, при условие, че се омъжи отново.Последните думи в документа били:"Искам да съм уверен, че поне един мъж ще съжалява за смъртта ми".

четвъртък, 17 септември 2009 г.

История на дамските хигиенни средства

Богатият асортимент от материали за интимна женска хигиена е нещо естествено днес. Нашите предшественички не са били така облагодетелствани, но нуждата от комфорт и защита в "критични" дни е съществувала и преди хилядолетия. Жените се опитвали да я задоволят с подръчни средства, с каквито са разполагали в зависимост от времето, в което са живели, региона, който са обитавали и материалното си положение.
Богатите жителки на Египет, Сирия и Вавилон отдавали предпочитание на първите тампони-рулца от мек папирус. По-бедните трябвало да се задоволят с далеч по-твърдата и неудобна тръстика. В египетски ръкописи от второто хилядолетие пр.н.е. се съдържат сведения за тампони от по-близки до съвременните материали, ленени влакна, които "се въвеждали в плътта" по време на менструация.
В древна Гърция също отдавали предпочитание на вътрешната форма на защита. Използвали или навитити на руло тъкани, или дървени тампони, обвити в абсорбиращ материал. Подобни средства, разбира се, трудно биха могли да осигурят нужния комфорт и често предизвиквали увреждания на вътрешните стени на влагалището.
Древните римлянки използвали по-щадящи, от гледна точка на тактилните усещания, тампони, изработени от мека вълна и леко намазани с масло. Византийските аристократки избирали за тази цел най-качествената вълна, специално доставяна от Кавказ.
Японките правели топчета с големината на орех от тънки листи хартия.
Европейските жени отдавали предпочитание на прототипа на съвременната превръзка-парчета плат, прегънати неколкократно и закрепени към колана на полата. Но това средство освен ненадеждно, било и отлична среда за размножаване на бактерии, което водело до лоша миризма и инфекции. Превръзките били за многократна употреба. Макар и несъвършени, те били привилегия на богатите жени. Бедните и селските жени в някои европейски държави използвали ... сено.
Ескимоските използвали животински кожи и лишеи. А тези, които живеели по морското крайбрежие-водорасли.
В началото на ХХ в. били изобретени нови материали, с уникални за времето си свойства. От тях били създадени нови продукти.
Първите промишлено произведени превръзки имали обвивка от мека тъкан с добра попиваемост или тънка хартия. Пълнежът бил от раздробена целулоза, под която бил поставен целофан, за да се предотврати протичането. По-късно долните слоеве били слепени, за по-голяма сигурност при работа и движение.
Пионер в промишлено производство на дамски превръзки станала американската фирма "Кимбърли-Кларк" през 1920 г. В началото жените изпитвали голямо неудобство да купуват новия продукт. Затова в магазините били отворени специални стаи от рода на пробните, където те взимали стоката и пускали парите в специална кутия. Никой не проверявал дали са заплатили, всичко било на доверие.
Първите съвременни тампони били създадени малко по-късно, през 30-те години на ХХв.
Съпругата на американския хирург Ърл Хаас обичала да язди и "критичните" дни я откъсвали принудително от нейното хоби. Изход от положението намерил грижовният и съпруг, който създал тампон от хирургична вата. По цялата дължина на тампона било прокарано щнурче и той бил поставен в картонена тръбичка(апликатор). Своето произведение Хаас нарекъл "Tampax", от английските думи "tampon"(тампон) и "pack"(опаковка). Три години по-късно тампаксът бил признат за откритие в областта на хигиената. В резултат на това, днес около 100 милиона жени използват тампони като най-удобното и сигурно средство за хигиена на менструацията.

Приказка за ряпата (в стил Дж.Х.Чейс)

-С удоволствие бих Ви помогнала,-каза тя, докосвайки с пръсти челото си,-но нека да помисля! Смътно си спомням, че съм срещала подобно момиче, хубавичко такова ... Да, сега си я спомних!
Тя се прикриваше умело, но не толкова, че да ме заблуди. Сигурен бях, че си спомни веднага, след като споменах за ряпата. Защо моят блъф я накара да се разкрие?
Тя вдигна глава и за момент в очите и проблесна злост.
-Това момиче се явяваше внучка на един фермер-полуидиот, обсебен от отглеждането на репи. Струва ми се, че по обяд цялото семейство се опитваше да извади една от тия джунджурии. Да, спомних си. Те не можеха да се справят, нищо не се получаваше. Аз им помогнах. Да, така беше.
Ето къде тя разкри чудовищната си лъжа. Вече се налагаше да се напрягам, за да запазя хладнокръвието си.
Бях изпълнен с триумф. Знаех този фермер. За него неведнъж бяха писали във вестниците.
-Искате да кажете, че Вие също теглихте ряпата?-зададох и въпрос, на който вече знаех отговора, както и това, че нейният отговор ще бъде лъжа.

сряда, 16 септември 2009 г.

Парадоксът на изчезналото чорапче
















Хората носят чорапи. Повечето чорапи са за многократна употреба. За да се употребяват многократно, те трябва да бъдат изпрани. Тук възниква парадоксът, който не веднъж е вадил не една домакиня от равновесие-слагате в пералнята чифт, а вадите овдовял чорап.
Къде изчезват чорапите?
Това е въпрос, който съм си задавала многократно. Понеже не успях да намеря собствено логично обяснение, проучих обстойно информацията, която намерих в Интернет.
Ето някои от любимите ми хипотези:
1.Еволюция.
Ако сред изпраните си дрехи намирате чорапи, които никога до момента не сте виждали, това не са нечии чужди чорапи. Това са Вашите собствени чорапи, които под въздействие на инстинкта за самосъхранение, са придобили свойството мимикрия и просто се опитват да Ви заблудят, че не са тези,които са в действителност. Ако те продължават да изглеждат като чорапите, които Вие искате да носите, рискуват да получат големи дупки в петите и да бъдат изхвърлени.
Отбранителна тактика: Перете ги на ръка и ги сушете на видно място. Те не биха се променили, докато са под наблюдение. Това би било противоестествено.
2.Тунели във времето.
Добре известно е, че тези тунели свързват различни места в пространството и времето. По-малко известно е, че много от тях водят началото си от перални и сушилни. Едноминутна флуктуация на енталпията може да доведе до отваряне на тунела и захвърляне на чорапите 600 години назад във времето.
Отбранителна тактика: Няма добра отбранителна тактика за този случай!
Можете да потърсите в магазините за техника устройство за предотвратяване отварянето на тунели, но много малко магазини зареждат такива по простата причина, че преди употреба подлежат на специфична настройка от лица,които едновременно са квалифицирани парамедици и имат магистратура по квантова физика.
3.Шрьодингер.
За тези, които не са запознати с историята за котката на Шрьодингер, идеята накратко се свежда до следното: Когато оставите колата си на паркинга пред магазина и влезете да пазарувате, Вие няма откъде да знаете какво е състоянието на Вашата кола в момента. Тя може да е все още на паркинга; може вече да е частично разфасована в заключен гараж на автоморга и точно в този момент да заличават серийните номера от уязвимите нейни части или пък да е отнесена от паяка на КАТ.
Специалната теория на Шрьодингер за чорапите гласи, че пуснати в пералнята, те биха могли да съществуват не само във всички възможни за чорапи състояния, но и в състояния възможни за други обекти.
Тази теория е доста полезна, защото може да обясни частни случаи, в които чорапите са изчезнали, но от пералнята изваждате предмети, които не сте поставяли там.
Отбранителна тактика: Съществуват няколко. Най-уместното предложение според мен е с машина на времето да се върнете няколко десетилетия назад и да убиете Шрьодингер, като по този начин го лишите от възможността да създаде куп шантави теории.

Съществуват и хипотези, които се базират на митологията(гноми) и езотериката (черна магия). Изложих горните три ,защото имам по-голям афинитет към точните науки.

Натъжих се!

неделя, 13 септември 2009 г.

Необичайни паметници: Книги

Берлин



















Оман
















ОАЕ























Полша




















Ангарск



















Санкт Петербург


















събота, 12 септември 2009 г.

И другата седмица на училище :)

Защо туарегите покриват лицата си



















По религия туарегите са мюсюлмани-сунити. Но те са съхранили и много доислямски традиции,например матрилинейната родова организация и матрилокално брачно заселване.
Причината за културното своеобразие на туарегите е в особения статут на жените. Родството се води по майчина линия, независимо че наследяването е по бащина. Това е ярко проявление на древните традиции на матриархата. Към тази традиция се отнася и обичаят, младите съпрузи да се заселват в близост до роднините на майката на съпругата. В първобитния свят са вярвали, че духът на непознатия и неговите роднини може да им навреди. Силата на духа е съсредоточена в главата на човека и може да излезе навън през устата, носа или ушите. Затова при туарегите до ден днешен мъжете, явявайки се пришълци от друг род, са длъжни да покриват лицата си. При болшинството мюсюлмани покривала носят жените, които отиват да живеят при роднините на мъжа си. При туарегите е точно обратното, жените са в привилегировано положение. Това е еднствения народ в света, в който мъжете, а не жените покриват лицата си. Длъжни са да остават покрити, даже в домашен кръг. И досега юноша, достигнал зрелост, получава традиционно две неща-лицево покривало и остър меч. Да се покажат непокрити се смята за крайно неприлично, като покривалата не се свалят даже по време на хранене и на сън.

Денят започна ...

петък, 11 септември 2009 г.

Запазено място

И все пак ще ми липсва !

четвъртък, 10 септември 2009 г.

Необичайни паметници: Дрехи,обувки и аксесоари

Хонгконг























Паметник на дънките в Китай



















Франкфурт на Майн
























Прага

























"Обувката на Буш" в Ирак

















Берлин














Аризона

Необичайни паметници: Монети












































































сряда, 9 септември 2009 г.

Необичайни паметници: Sceletons&Skulls