Йеросхимонах Спиридон Габровски

За поредицата "1 ноември-Ден На Народните Будители" ("Поради що се срамиш да се наречеш болгарин")

Кратки извадки от "История во кратце о болгарском народе славенском" написана от Иеросхимонах Спиридон Габровски в лето 1792, по тема, която дълго време силно ме интригуваше - намирането на корените на български народни песни, привидно посветени на християнския празник Коледа, в историята на народите, живели по българските земи векове преди възникване на християнската религия.
Искрено съжалявам, че не разполагам и не успях да открия биографични данни за монаха, когото с чиста съвест наричам народен будител.
Честит празник!

На когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа /за товa/ похвала; но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че нито един, и не само от простите, но и от учените хора не знаеше /за товa/. И нито се споменава за българското царство или патриаршество в сегашните векове. Поради това аз съжалих своя народ, и макар да не съм учен, дръзнах и написах кратко и малко, за да не остане в забвение до край. И не се удивлявай ти, възлюблени читателю, понеже аз писах не заради изкуството, а заради любовта си.
..........................
За Колад, трети крал илирически
След Бладилий дойде трети крал на име Колад в годината от сътворението на света 4745 /763 преди Христa/. Той беше много нечестив, зъл, сластолюбив, блудник, суров и, просто да кажа, баща на всяка неправда, а най-много мъчител немилостив. Поради това сатаната го залюби и го постави отдясно на себе си, отдавайки му чест, достойна за делата му. Когато се смесиха с елините и римляните, иллирийците видяха, че те имат кумири и идоли и им се покланят. И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал. И роди два сина: името на първия бе Болг или Боу; и когато се роди първият му син Болг, заповяда на народа си по цялата негова земя да тържествува, сиреч да празнува в месец декември, 24 ден - да ядат и да пият и да пеят песни сиреч "Болг се роди, Коладе, тази вечер, Коладе", и прочие /словa/ повтарящи многократно и споменаващи името Колад. Даже и до днес има такъв празник у българите. Ако и да се покръстиха, българите не забравиха този дяволски обичай. След това Бог го уби с гръм и така измоли окаяната си душа.
За Брем, четвърти крал илирически
След смъртrа на Колад дойдоха синовете му Болг и Брем в годината от сътворението на света 4785 /723 преди Христa/, и защото много крале победиха и много земи завладяха, възгордяха се и не мируваха помежду си: разделиха своята земя на две части, сиреч Брем взе /земите/ на север от Дунав и на запад и завоюва земите даже до Балтийско море до Померания, и се заселиха там и /народа му/ се назова по името на своя крал - бреми или пеми - сегашните чехи. Померания, която е земята Брандбурия и не само Брандбурия, но и Сведия и великата Скандинавия, която сега се нарича Данимарко. И когато се върна отгам, отиде срещу сарматите и русите и ги победи, и град построи в земята им и го нарече Нов-город. До тогава русите нямаха град, ни села: живееха като диви в къщи по полята, сиреч прехождаха от място на място. И когато се върна оттам в Сармация, бе убит от своите.
За Болг, петия крал илирически
Болг беше брат Бремов и завоюва Тракия, Македония, Далмация, /стигнa/ даже до Бяло море и Рим. И той бе подобен на своя баща - голям мъчител: заповяда на народа да се нарича на неговото име болгаре, и от това време иллирийците се наричат болгари, а не както някои мислят, че от река иде /името/ болгари. Гърците като нямат словото "буке" /буквата "Б"/, не могат да кажат болгари; а римляните, имащи буквата "Б" могат да кажат болгари.

Източник: http://ziezi.net/spiridon.html

Моите графити инсайд ... или "Липсваш ми, бабо!"

За "Петъчни задявки" на Руми, подхвърлено ми от Блага.

:) Когато бях на десет пъти по-малко години, отколкото съм сега, перманентната ми "туристическа дестинация" беше "на село при баба", всъщност не само моя, а и на много други деца тогава и днес. Някой психолог вероятно би ви обяснил, че третирана от родителите си по този начин съм се чувствала отхвърляна и излишна и това е имало сериозно отражение върху формирането на психиката ми и върху целия ми живот след това, което ,разбира се, е вярно. Но от друга страна моето "излишество" и тяхното "отхвърляне" ме изпращаха на най-доброто място, където получих максималното количество любов и внимание, най-важното за една детска душа. И в този смисъл не само, че не се чувствам ощетена, а точно обратното - чувствам се благословена, че ми беше дадено всичкото това.
Баба ... какво да говоря? Само едно кратка фраза, изречена от съседка в деня на нейното погребение: "Гале, баба ти град градеше заради теб!" Така си беше. Градеше го по всякакви начини. И това, което ще покажа в тази публикация е една тухличка от него ...

В ранното ми детство, хората от моето поколение и от няколко преди и след помнят добре, имаше само черно-бяла телевизия, предимно или само руски телевизори. Една телевизионна програма и почти никакви детски предавания. Не помня даже да са давали анимация по телевизията. Мисля, че прожектираха такава само в кината. По телевизията много рядко, епизодично даваха игрални детски филми, български, разбира се.
И заради всичкото това "Лека нощ, деца!", което ежедневно се излъчваше от 19:50 до 20 часа се превърна в една от емблемите на нашето детство. Точно в този период, от който имам някои добре запазени визуални, и не само, спомени, всяка вечер бате Климент в предаването "Лека нощ, деца" рисуваше върху стъкло и пееше. Въздействието от това вълшебство, което всяка вечер правеше пред очите ни, беше толкова силно, че ме провокира към една от най-големите бели, които съм правила в ранното си детство. Тя белята, погледната сама по себе си, не беше кой знае каква, но фактът, че бях изключително кротко, послушно, даже покорно дете, я поставя в друга категория.
Една сутрин, явно все още под въздействието на детското предаване от предишната вечер, просто хванах химическия молив и изрисувах бялата, прясно варосана стена на баба от край до край. И въпреки че съм била вече достатъчно голяма, за да ми е било вменено, че по стените не се рисува и тъй също ми е било безпределно ясно, че този ми творчески акт, няма да бъде посрещнат с бурни ръкопляскания, не помня да съм изпитвала в този момент нито капка вина или страх от последствията.
Баба ... ами хвана се за главата и каза: "Олеле Галя, какво си направила!" :). И вароса стената наново :(. Но крайно неочаквания и уникален(защото не помня да се е повтарял) ефект от моя акт на вандализъм беше да ми подарят специална дъска за рисуване, която предполагам в онези години е била рядка и скъпа играчка. Рисуваше се с химически молив и се триеше с парцалче. Излъчваше особена миризма, която помня и до днес, но се затруднявам да я опиша.
Ако проявявате интерес, какви точно сцени са присъствали в моя стенопис, това не помня, но предполагам, че са били от серия, която ще покажа по-долу. Въпреки че не успях да се справя добре с преснимането (съжалявам, нямам скенер) ценителите :) ще могат да си създадат впечатление за уникалния стил, в който са работени тези произведения, в който ме "обучи" прадядо ми, човекът, който най-много, ако не и единствен се е грижил за интелектуалното ми развитие в ранното ми детство. Благодарение на неговите усилия и внимание в съвсем невръстна възраст съм заблуждавала успешно гостите, че мога да чета, рецитирайки и посочвайки точно всяка дума в дълги приказки в стихове от книжката, която ще покажа по-долу и още няколко други. Той ме научи и наистина да чета, доста рано, което ми се върна тъпкано в горните групи на детската градина, защото бяхме само две деца, добили това умение и принуждавани да заместват учителката, когато има някакъв ангажимент.
Предполагам фактът, че долупоказаните картинки са направени на белите страници в книжката, за която споменах, ще ви изпълни с немалка доза възмущение, но тогава на село нямаше книжарница, то и до ден днешен няма всъщност, а явно на никой не му е минало през ума, че може да ми купи и донесе от града тетрадка или блокче. Всъщност, този който ми е дал да пиша и рисувам там беше прадядо ми. И ме е научил на това :) :
















































В малко по-едър план искам да покажа и фокусирам вниманието ви върху специалната му техника за рисуване на човешка ръка. Извинявам се отново, че е малко размазаничко.















Трябва да има някакъв символизъм в това, ръката да бъде рисувана като вила, но тъй като съм само творец, а не изкуствовед или критик, нямам яснота по въпроса.

И накрая самата книжка, не просто книжка, а и албум на моето детство:

























В заключение мога да споделя, че трети път пиша тази публикация. Първият път, когато се опитах да го направя, все още имах някаква вътрешна съпротива да правя съкровените си детски спомени публично достояние. Радвам се, че в крайна сметка успях да я завърша.
Специални благодарности на Крист, за усилията му да ми помогне в намирането на клип-илюстрация с рисунките и песните на бате Климент. :) Всъщност, Крист, тези които помнят предаването от детството си, сигурна съм имат ярки спомени, а тези, които са се родили доста по-късно, дали би им въздействало както на нас?
Благодаря на Руми за зададената тема, защото по този начин ме "принуди" най-накрая да създам тази публикация.
Благодаря на Блага за "подхвърлянето".

Ваня Костова - Палаво Момиче, Палаво Момче

За "Петъчни задявки" на Руми, подхвърлено ми от Блага. Всъщност исках да кача "Старата игра" на Ваня Костова, но не намерих клип. От друга страна ... то и така си играехме :).