Има научни открития, които за относително кратко време променят значително света, в който живеем.
През 1938 г. химиците от компанията DuPont изобретили тефлона, който днес можем да намерим във всяка кухня. Химикът Рой Планкет открил тефлона случайно - за някакви свои цели, той трябвало да охлади газ в някакъв съд. Немарливият му помощник забравил съда в студения склад, където престоял цялата нощ. На сутринта газът, събран в съда, се бил превърнал твърд бял прах-тефлон. Уникалността на тефлон е в това, че е устойчив на киселини и основи, а също и на ниски и високи температури . Но основното качество, което му донесло популярност в производството на домакински съдове (тенджери и тигани) е неговата хлъзгавост - мазнината не се задържа по него.
Както винаги, първи приложение на тефлона намерили военните. Мирното използване на тефлона започнало през 50-те години, когато идеята за покриването на прибори с флоропласти дошла едновременно на французите и американците. Френският физик Марк Грегоар бил запален рибар. Имал сгъваема въдица, която много трудно се сглобявала и разглобявала. Тогава той покрил частите със специалния полимер и проблемът бил решен. Сглобяването и разглобяването вече ставали гладко като по вода. На съпругата му Колет се налагало да пържи улова, а рибата често загаряла в тигана и тя го помолила да сложи същото покритие и на нейния тиган. Полученият продукт бил с отлично качество и то веднага получило патент. През 1956 г. предприемчивият физик създал фирмата "Тефал", която започнала производството на тигани с незагарящо покритие.
вторник, 6 октомври 2009 г.
Как се е появил тефлонът
сряда, 2 септември 2009 г.
Легенда за ... кекса
В стари времена, живял в едно село беден момък. Стара къщурка и късче земя, това било всичко, което притежавал. Трудел се от зори до здрач на полето, за да може да се изхрани. Но реколтата била оскъдна. Един ден намерил на нивата си мъничка птичка. Тя лежала на земята със счупено крилце и загивала.Момъкът я взел вкъщи, стоплил я, нахранил я и започнал да лекува счупеното и крилце. Птичката оздравяла и дошло време да я пусне на свобода. На прощаване тя казала на момъка:
-Виждам колко бедно живееш. Но ти имаш добро сърце и аз ще ти помогна. Ето ти това вълшебно зрънце. Зарови го в земята и кажи вълшебните думи:"Крекс!Пекс!Фекс!" Сутринта ще видиш какво е станало.
С тези думи птичката размахала крила и отлетяла, а на перваза останало да лежи малко пшеничено зрънце. Момъкът го взел внимателно и грижливо го посял в земята.
-Крекс!Пекс!Фекс!-произнесъл магическите слова и се прибрал вкъщи.
На сутринта се събудил, погледнал през прозореца и прошепнал:
-Не може да бъде!
На мястото, където вчера посадил зрънцето, се извисявало огромно дърво, а на клоните му висяли някакви невиждани плодове. Момъкът се приближил и видял, че плодовете са малки кръгли питки, които вдигат пара и излъчват просто възхитителен аромат. Изумен той погледнал надолу и видял под дървото голяма маса, сервирана за чай.
-Как апетитно мирише!-възкликнал младежът.-Ще опитам една питка, трябва да са вкусни!
И той откъснал една питка от най-близкия клон. Едва го направил и на нейно място се появила друга.Момъкът отхапал едно парченце и възкликнал отново:
-Нищо по-вкусно не съм ял през живота си! Сега ще поканя цялото село и ще си направиме пир!
Не минал и час и всички жители на селото седяли около голямата маса, угощавали се с вкусните питки и пиели чай. И колкото и питки да берели, на тяхно място израствали нови, още по-сладки и по-вкусни от предишните.
Когато се заситили, под сянката на разлистеното дърво, момъкът им разказал удивителната история за птичката, зрънцето и вълшебните думи.
-И какви бяха тези думи?-попитал един от старейшините.
-Крекс!Пекс!Фекс!
-Хм!Крекс!Пекс!Фекс!-замислил се старецът.-Нека да не "крекс", да не е "фекс", ... нека да е просто КЕКС! Така от днес ще наричаме тая малка питка, която може да нахрани цялото село.
Всички се съгласили и от тоя ден жителите на селото никога повече не разбрали какво е глад. А на света се появил кексът, който и досега обичат и малки, и големи.
понеделник, 24 август 2009 г.
Приказка за питката ( Римейк )
Функционирали Баба и Дядо – субекти на интензивната пауперизация. Толкова интензивна, че веднъж се наложило Дядото да реквизира екстремалния минимум Брашно – ултимативен фактор за старческа екзистенция. От него с Бабата продуцирали Питка – сферата на техните гастрономически интереси. Но когато я експонирали на Прозореца – локализиран натурален рефрижератор, Питката моментално се дисоциирала.
Ролира Питката акселеративно, а в опозиция срещу нея – Заекът – минимален индивид в неурбанизираните територии.
-Накъде ролираш ? – екзаминира Заека.
Питката риплейва: „ Аз съм продуцирана от екстремален минимум Брашно, като сфера на гастрономически интереси. От Баба се дисоциирах, от Дядо се дисоциирах, а от теб, Зайо, регресирам.”
Ролира питката по-натам. В опозиция се явява Сивият Вълк – ординарен индивид в неурбанизираните територии: „Накъде ролираш?” Риплей: „Аз съм продуцирана от екстремален минимум Брашно, като сфера на гастрономически интереси. От Баба се дисоциирах, от Дядо се дисоциирах, от Зайо се дисоциирах, а от теб Сиви Вълчо по-далеч регресирам.”
Ролира питката по-натам. В опозиция – Мечката – есктраординарен индивид от неурбанизираните територии.
-Какъв курс държиш?
А Питката реагира в привичния си модус: „Аз съм продуцирана от екстремален минимум Брашно, като сфера на гастрономически интереси. От Баба се дисоциирах, от Дядо се дисоциирах, от Зайо се дисоциирах, от Вълчо се дисоциирах и от теб, Мецо, регресирам на максимална дистанция.”
Ролира Питката по-натам, но възниква казус – в опозиция Лиса – неординарен абсорбент на гастрономически кълбенца.
-Накъде ролираш, най-оптимална от всички оптимални питки ?
А Питката реагира натурално: „Аз съм продуцирана от екстремален минимум Брашно, като сфера на гастрономически интереси. От Баба се дисоциирах, от Дядо се дисоциирах, от Зайо се дисоциирах, от Вълчо се дисоциирах, от Меца се дисоциирах. Идентично и от теб, Лисо, регресирам.”
А Лиса постулира: „ Дислоцирай се, Питке, в апроксимация, аудиопотенциите ми не са оптимализирани.”
Дислоцира се Питката в апроксимация и декламира итеративно. А Лиса итеративно постулира: „ Дислоцирай се, Питке, в интимна апроксимация, явно всякаква оптималност на аудиопотенциите си съм загубила.”
Дислоцирала се Питката в интимна апроксимация, а Лиса – неординарният абсорбент на гастрономически кълбенца – я абсорбирала и ликвидирала напълно, без всякакви фрагментарни реликви.
петък, 21 август 2009 г.
1 милион рупии за изобретател на "събирачка" на кокоси
Щастлив притежател на 1 млн. рупии (20 700 долара) може да стане човек, който успее да изобрети машина за събиране на кокосови орехи. Тази сума индийското правителство е обещало за човек, който намери начин да се събира кокосовата реколта без тръскане на палмите.
Необходимостта от подобно изобретение възникнала след като повечето събирачи на орехи решили да си намерят по-престижна работа в офис. Затова промишления департамент на южния щат Керала обявил конкурс "за най-иновативната идея как да се събират кокосови орехи, стоейки на земята". По думите на министъра на промишлеността Еламарама Карима устройството трябва да е просто за употреба, за да може всеки да работи с него, включително старци, жени и деца.
Спадът в популярността на професията "събирач на орехи" започнал след като Керала, който дава най-голямата реколта от кокос, станал независим щат, отхвърлящ древните кастови традиции, според които индиецът е длъжен да се занимава с това, за което е роден.
В Китай създадоха цветни картофи
Китайски специалисти създадоха цветни картофи. Новият продукт е демонстриран в Центъра за изследване на картофите в град Енши, провинция Хубей.
По думите на участниците в проекта, тяхната рожба, освен с привлекателен външен вид, се отличава и с полезни свойства. Новият вид картофи съдържат антиоксиданти, които забавят стареенето на организма.
четвъртък, 20 август 2009 г.
„Да живееш на широка нога ...”
Раждането на тази фраза се свързва с модата, възникнала в Англия през ХІІ в. На големия палец на десния крак на английския крал Хенри ІІ Плантагенет се появил уродлив израстък. Затова той си поръчал обувки с дълги, остри и завити нагоре носове.
Ефектът бил потресаващ. На следващия ден обущарите били затрупани с поръчки за остроноси обувки, като всеки нов клиент се опитвал да задмине предишните по атрактивност. Кралят намерил за благоразумно да ограничи дължината на носовете на обувките по законодателен ред: на обикновените граждани се разрешавало да носят обувки с носове не по-дълги от половин фут ( 15 см ), на рицарите и бароните – до един фут ( 30 см ), а на графовете – до 2 фута.
По този начин дължината на обувките станала отличителен белег за знатност и материално благополучие. За богатите хора започнали да казват: „Живее на широка нога”.
За да не се чупят дългите носове на обувките, модистите се принудили да ги тъпчат със сено. Във Франция, която естествено не била подмината от новата мода, се родил и друг израз - ”да имаш сено в обувките”, което означавало „да живееш охолно”.
