Раждането на тази фраза се свързва с модата, възникнала в Англия през ХІІ в. На големия палец на десния крак на английския крал Хенри ІІ Плантагенет се появил уродлив израстък. Затова той си поръчал обувки с дълги, остри и завити нагоре носове.
Ефектът бил потресаващ. На следващия ден обущарите били затрупани с поръчки за остроноси обувки, като всеки нов клиент се опитвал да задмине предишните по атрактивност. Кралят намерил за благоразумно да ограничи дължината на носовете на обувките по законодателен ред: на обикновените граждани се разрешавало да носят обувки с носове не по-дълги от половин фут ( 15 см ), на рицарите и бароните – до един фут ( 30 см ), а на графовете – до 2 фута.
По този начин дължината на обувките станала отличителен белег за знатност и материално благополучие. За богатите хора започнали да казват: „Живее на широка нога”.
За да не се чупят дългите носове на обувките, модистите се принудили да ги тъпчат със сено. Във Франция, която естествено не била подмината от новата мода, се родил и друг израз - ”да имаш сено в обувките”, което означавало „да живееш охолно”.
0 коментара:
Публикуване на коментар