Кламерите са се появили едва преди около век. До тогава, започвайки от ХІІІ в., в продължение на около 600 години чиновниците закрепяли листите един за друг с къси отрязъци лента, прокарана през прорез в горния ляв ъгъл на хартията. Краищата на лентата слепяли с восък или запечатвали с личен печат, за да изглежда по-ефектно. Методът създавал редица неудобства, като се започне от прокъсването на хартията около прореза и се стигне до трудността да бъде добавен нов лист.
През 1835 г. ню-йоркският лекар Джон Айрланд Хоув създал първата машина за шивашки карфици. Карфиците, разбира се, били създадени за закрепване на парчета плат, но скоро започнали да забождат с тях един за друг и листи хартия. Изобретателят не бил и помислял, че неговото творение ще се превърне в слуга на бюрокрацията, но точно така се получило. Скоро всеки себеуважаващ се писар, нотариус или секретар разполагал със запас от поне половин фунт карфици, в каквато разфасофка се продавали по това време в Америка.
Документите забодени с карфици се късали и разпилявали. През 1895 г. Ф.Хасенбрух създал пластинка, която закрепвала листите за ъгъла, но това изобретение не добило популярност. Бурното развитие на икономиката през ХІХ в., довело до необходимостта от по-мащабно деловодство, което от своя страна провокирало създаването на голям брой бюрократични учреждения. Спешно трябвало да бъде създаден безопасен и удобен закрепващ елемент, за да се улесни подреждането и архивирането на документи.
През 1887 г. във Филаделфия Етелберт Мидълтон изобретил стоманената жица. Това бил идеален материал, който прилепвал и скрепял добре. Независимо, че изобретението било създадено с далеч по-мащабни цели, то намерило своето място и в канцеларията. До създаването на кламера оставали 12 години.
Мисълта, жицата да бъде прегъната неколкократно и с полученото приспособление да бъдат закрепени един за друг няколко листа, осенила едновременно трима души. Но само един от тях влязъл в историята като изобретател на кламера. Това бил норвежкия математик Йохан Валер. От младостта си той бил известен с новаторските си идеи. През 1899 г. на 33-годишна възраст той направил ескизи на изобретението си, което нарекъл „палео кламер” и през 1901 г. получил патент. За целта се наложило да пътува до Германия, тъй като по това време в Норвегия нямало съответния закон. До този момент били регистрирани няколко подобни приспособления. Уилям Мидълбрук от Кънектикът запатентовал свой дизайн на кламер през 1899 г. Корнелиус Броснан от Масачусетс запатентовал своя Konaclip през 1900 г. Но конструкцията на кламера на Валер се оказала най-удачна. Почти веднага ученият продал патента на търговец на канцеларски материали. А през 1900 г. английската компания Gem Manufacturing започнала масово производство на кламери.
Кламери от 1877 г.
Галерия на първите кламери
Кламер на Фей.
Патентован - 1867 г. В продажба - от 1899 г. до 1959 г.
Патентован - 1877 г. Продаван - 1877 г.
Патентован - 1894 г. Продаван - от 1899 г. до 1912 г.
Патентът не е открит. В продажба от 1899 г.
Патентован през 1900 г. в Германия и през 1901 г. в САЩ.
Патентован през 1901 г.
В продажба - от 1913г. до 1910 г.
Патентован - 1903 г. В продажба - от 1910 до 1941 г.
В продажба - от 1908 до 1950 г.
Пуснат в продажба през 1908 г.
Паметник на кламера в Осло.По време на Втората световна война Норвегия е била окупирана от Германия. Норвежците започнали да носят забоден кламер на дрехите си като символ на съпротива и независимост.
0 коментара:
Публикуване на коментар