понеделник, 30 юли 2012 г.

Нещо усмихнато за понеделник сутрин












събота, 28 юли 2012 г.

Цоп (продължение)

Да си довърша вчерашния пътепис. Това е културно-историческата част, малко пресилено казано. :)

Един ден, прибирайки се от реката, накарах мъжа ми да спре до една крайпътна чешма, за да снимам плочата отстрани. Местността се казва "Крив град". Така наричаме и чешмата.


Де е средновековната крепост, не знам. Някъде нагоре има останки от римска. Но за какво ви показвам плочата - ами заради смехотворния край на надписа, "охранява се от държавата". Държавата така Охранява, че са откраднали коритото на чешмата.
В тая връзка искам да споделя, че в момента е изключително модерно да се краде всичко, дялано от камък. На тая къща до нас, това е стара снимка, и откраднаха стъпалата.


Районът е каменоделски, даже на стотина метра от нашата къща има стара каменна кариера, но когато миналото лято един съсед реши да си ремонтира покрива от плочи, с голяма мъка намери един-единствен майстор, който се оказа над 80-годишен. Така че видите ли такъв покрив,


(снимката е от съседното село), спрете да му се порадвате. Сигурно в следващите няколко години ще изчезнат напълно. Плочите масово се крадат и се изнасят в Италия, по твърдение на местните хора. Убийте ме, ако мога да си представя за какво са им на италианците, но че изчезват е факт. А няма кой да ги прави вече.
Почти веднага, след като направих тази снимка, отидохме в нашето читалище за книги от библиотеката и вътре снимах тези табла. Досмеша ме после като погледнах снимките една след друга. Все едно къщата от предишната е извадена от тях.



Вътре в читалището


са спретнали и един мъничък етнографски кът


А пред читалището има паметна плоча на Левски. И друг път съм качвала нейни снимки. Винаги има цветя, но това което този път първоначално ме разсмя, а после ми стана мило, е че някой беше оставил до нея няколко зрели ябълки. Като дар в църква. :)


Ами май това е репортажа. Имам още някои снимки на трънки и глогинки, но да не прекалявам. :)


петък, 27 юли 2012 г.

Цоп!

Селските ми мемоари, част "откровенонезнамкоя" :)

Най-накрая се докопах до планината, селото и дворчето си. Вече нямах душа. :)


Ако кажа, че съм си починала обаче ..., еееми, вие си решете дали да ми вярвате :D, щото


И като съм почнала с килима, ей това крокодилче ми скъса нервите. Баба му все на персийски килим се е препичала!


Пък като съм почнала с животинки, дето са ми скъсали нервите, една фаворитка:


Видях точно три различни катерици да бракониерстват двата ореха, които по клони свързват двора с околната гора: черна, кафява и рижава. Изглежда работят по график. А съселите се изхранват от ореха пред къщата, откъдето могат да скачат на тавана. Дано докато узреят, ни оставят поне за един таратор. А като казах таратор, тоя път кулинарният калейдоскоп ще е скромен, щото нещо атрактивно не съм готвила. Правих много сладкиши обаче.
Негърче с много орехи и канела


Импровизиран фъч с кафе, защото нямах какао


И шедьовърът ми - дамски каприз с пресни къпини, престояли една нощ оваляни в захар. :)



С мъжа ми се видяхме в приключение да съберем къпини за него, защото като отидохме още властваше великата суша и доколкото се намираха узрели, бяха киселички против настроение. Но с голямо обикаляне се справихме.


Сладкиша стана прекрасен, даже на скромните две парченца, оцелели до следващата сутрин бяха избили прословутите "ангелски сълзи", ама кой да ти чака цял ден. :D През нощта наваля един хубав дъжд и след още ден храстите бяха почернели. :D

И измежду всичките пранета, готвене и намкво си, най-накрая ЦОП! :D

Това е малаче. :D




Спа отвсякъде! :D

Кабинки за хидромасаж



Фиш пилинг


Намирам  за олигофренично, да отбележа мимоходом, човек да си дава парите за такива простоти, които може да намери във всяка река в България. Та откровено не бих, за да ме гъделичкат малки рибички по краката, но да се потопиш сред пасаж от тях е рядко емоционално удоволствие - признавам.:) А най-релаксиращо ми действа да съзерцавам бавната вода.



Единственият нарушител на комфорта ми бяха ей тия гадинки


Уж не били отровни, ама като гледах с каква скорост плуват, много не посмях да се доверявам на слухове. :)
И това! Като видя такава картинка, лудите ме хващат.



Има още няколко снимки, които искам да ви покажа, но се уморих да качвам и ще продължа утре. :)

P.S. Продължението е тук.

неделя, 15 юли 2012 г.

Никакъв мармот не може да спре устрема ми!



В петък следобед Зори тръгна да ми носи една толумбичка, уж! Чаках, чаках ... В събота наобяд се оказа, че тръгнала веднага, но я срещнал един мармот и ми изял толумбичката! Ама давайте им станиоли на тия мармоти да завиват шоколади, не от чудене какво да правят да докарват хората до хипогликемия! :D
Нямаше как, трябваше сама да си я церя. Отворих прастарата книга

                            и изрових рецептата:


Парено тесто от 200 мл вода, 100 г брашно(моето е безглутеново по необходимост), 50 г масло и 3 яйца. Шприцоват се в сгорещена мазнина и се пържат. Единственият накрайник на прастария ми шприц, който е оцелял, не е с достатъчно широк отвор, затова Док Мария оприличи крайния ми резултат на глисти. :D Откровено да си призная не съм се и старала да ги докарвам на форма, защото бързах да изляза от кухнята. Колкото и ентусиазъм да имам, на тая температура ...
След това се вари сироп от чаша вода, чаша захар и щипка лимонтозу. Заливат се като стане хладък.
Угледни или не, почти не останаха. :D Даже не ги оставихме да попият сиропа напълно.


сряда, 11 юли 2012 г.

Една от любимите ми салатки

... че нещо огладнях! :)

Печени чушки със сол, оцет и олио  и сос от настърган домат, пресован чесън и магданоз.







неделя, 8 юли 2012 г.

Ето това вече са едни правилни тиквички (бюрек)!

Вкусни-превкусни, с плънка от сиренце и кашкавал! :)
Мерси още веднъж на Нейзи за идеята, както и на нейния източник Маги!
Рецептата съм я спазила като никога, е, само дето половината ми бюречета са с плънка от кашкавал. :)



събота, 7 юли 2012 г.

Честит, честит, колко пa да е честит тоя ден на шоколада?!

Ванчето каза "Наздраве!" по случай деня на шоколада и като си нямах друга работа да споделя, че имам 2 в 1, кутия с шоколадови бонбонки, пълни с алкохол, веднага бях възнаградена с дълбока загриженост да не се опия, да не ми стане лошо и да ме мъчи махмурлук. :D
Ето, и последният бонбон ми вземете, (ненаситници такива!), пък аз ще чакам Възраждането!
Честит шоколадов ден! :(((