петък, 27 юли 2012 г.

Цоп!

Селските ми мемоари, част "откровенонезнамкоя" :)

Най-накрая се докопах до планината, селото и дворчето си. Вече нямах душа. :)


Ако кажа, че съм си починала обаче ..., еееми, вие си решете дали да ми вярвате :D, щото


И като съм почнала с килима, ей това крокодилче ми скъса нервите. Баба му все на персийски килим се е препичала!


Пък като съм почнала с животинки, дето са ми скъсали нервите, една фаворитка:


Видях точно три различни катерици да бракониерстват двата ореха, които по клони свързват двора с околната гора: черна, кафява и рижава. Изглежда работят по график. А съселите се изхранват от ореха пред къщата, откъдето могат да скачат на тавана. Дано докато узреят, ни оставят поне за един таратор. А като казах таратор, тоя път кулинарният калейдоскоп ще е скромен, щото нещо атрактивно не съм готвила. Правих много сладкиши обаче.
Негърче с много орехи и канела


Импровизиран фъч с кафе, защото нямах какао


И шедьовърът ми - дамски каприз с пресни къпини, престояли една нощ оваляни в захар. :)



С мъжа ми се видяхме в приключение да съберем къпини за него, защото като отидохме още властваше великата суша и доколкото се намираха узрели, бяха киселички против настроение. Но с голямо обикаляне се справихме.


Сладкиша стана прекрасен, даже на скромните две парченца, оцелели до следващата сутрин бяха избили прословутите "ангелски сълзи", ама кой да ти чака цял ден. :D През нощта наваля един хубав дъжд и след още ден храстите бяха почернели. :D

И измежду всичките пранета, готвене и намкво си, най-накрая ЦОП! :D

Това е малаче. :D




Спа отвсякъде! :D

Кабинки за хидромасаж



Фиш пилинг


Намирам  за олигофренично, да отбележа мимоходом, човек да си дава парите за такива простоти, които може да намери във всяка река в България. Та откровено не бих, за да ме гъделичкат малки рибички по краката, но да се потопиш сред пасаж от тях е рядко емоционално удоволствие - признавам.:) А най-релаксиращо ми действа да съзерцавам бавната вода.



Единственият нарушител на комфорта ми бяха ей тия гадинки


Уж не били отровни, ама като гледах с каква скорост плуват, много не посмях да се доверявам на слухове. :)
И това! Като видя такава картинка, лудите ме хващат.



Има още няколко снимки, които искам да ви покажа, но се уморих да качвам и ще продължа утре. :)

P.S. Продължението е тук.

0 коментара:

Публикуване на коментар