Червена страничка на изчезващите български думи

Бях на село. Звуците и ароматите ме върнаха към детството, а с него и към речта на баба. Осъзнах, че някои от думите, които използваше, не съм чувала от години. И реших да създам тази страничка за да запазя спомените си, да запазя думите. Помогнете ми да я допълним!

Аз започвам с думички от Великотърновско:

Артък-излишък,остатък.
Аргасвам-цапам, боядисвам.
Буля и калина-буля е съпругата, а калина-мъжовата сестра, зълва.
Бунар, геран- кладенец.
Гаяносвам-избелвам, избелвам си лицето.
Гръцмул-гръклян.
Гювендия-разтурена жена.
Дам-селскостопанска постройка.
Дамга-клеймо или леке,което не може да се почисти.
Джамал-зидана стайна печка. Джамалът не се пали, той е продължение на пещта в стая, която е от другата страна на стената. Когато се пали пещта, се отоплява и стаята, в която е джамала.
Икиндия-ранен следобед. Турцизъм.
Калеври-обувки.
Мамул-царевица.
Мющерия-кандидат,купувач.
Падушка-възглавница.
Пендара-златна монета.
Пещник-дневна стая в селска къща, централна и преходна стая.
Пош-кърпа.
Сафирясвам-съвземам се, усещам се, осъзнавам се.
Соба-стая за спане.
Харания-голям бакърен съд във формата на котле с дръжка.
Чаршия-център или централна улица на селище.
Шийгун-шията на птица.

Това са думите, които успях да си спомня първоначално. Когато от съзнанието ми изплуват други, ще запиша и тях.
Чакам и вашите думички!

Добавено от Фугас:
Пцувисъл- лошо разположение на духа, произход-Ихтиман.
Пипка(хваща ме пипката)-намирам се в състояние на лошо душевно и телесно здраве.
Вапцал-буквално боядисал, в преносен смисъл-напил съм се или закъсал съм.