Показват се публикациите с етикет размисли. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет размисли. Показване на всички публикации

вторник, 21 февруари 2012 г.

За манджите и битието

Снощи панирах риба и за гарнитура правих картофена салата. За салатата изпаднах в колебание - кромид или праз, зелен лук нямах. И с двете я обичам, но в тоя момент на запролетяване, жаждата за зелено надделя. И освен едно малко, крехко стръкче праз наблъсках вътре и цяла връзка магданоз. Салатата не стана особено естетична на вид, бидейки толкова позеленяла, но за сметка на това менюто се оказа доста тонизиращо, повече от всичко, което се сещам да съм готвила напоследък.
Та за праза се замислих. Допреди няколко години купувах твърде рядко, защото го слагах само в салата от боб с лютеница. И преди време започнах да експериментирам с него, някои неща ми харесаха, други - не. Общо взето непринудено се промъкна в кухнята. :) Но се сетих и за други, които не съм яла с години или през по-голямата част от живота си, които проядох от зор. :D 
Първо зелето. В ранното ми детство влязох в доста сериозен конфликт с едно печено кисело зеле и до студентските си години не близнах повече никакво зеле - ни прясно, ни кисело, ни сготвено, ни сурово. В първите месеци на студентския ни живот, явно още ненаучени да си разпределяме финансите и най-вероятно фалирали в онзи момент, със съквартирантката ми отиваме на роднинско посещение на учтивост (:D) в леля и. И онази жена като готви едно зеле и то като ухае ... Единственият въпрос беше "Няма ли най-накрая да ни даде да ядем?"
След това лещата. Нея я проядох чак в родилния дом. Дотогава не я кусвах, даже без да съм влизала в конфликт. Смърдеше ми ужасно. Но няма такъв глад като тоя в първите дни след раждането! Божествена ми се видя тая леща там. Оттогава и я готвя, и я ям. 
Та в крайна сметка, ако на човек му се струва, че по-скоро би умрял, отколкото да близне някаква храна, просто не е останал гладен, Кет! :D

петък, 6 ноември 2009 г.

Сутрешно ...

Керамична чаша.
Черно кафе.
Пара.
Въздухът се изпълва с аромат ...
А аз съм празна.
Защо?

.............................................................

Кафето изстина.
Въздухът е пълен с препускащи мисли.

понеделник, 2 ноември 2009 г.

Лице ли? ( :) по стъпките на Блага и Савлена )

Надявам се Блага да не се сърди, но нейното "Лице" породи "разговор" или по-скоро серия от монолози. Първоначално с публикацията-коментар на Савлена, а сега и моята.

Лице ли?
Аз имам сто.
Лица, а не маски.
В този случай имам ли лице изобщо?


неделя, 27 септември 2009 г.

Фреш от портокал - свежото в нета определям Аз

























Край! Стига толкова несправедливост и негодувание! Реших! Ше си направя Собствена Социална Мрежа - "Фреш от портокал". Мото и главна концепция:"Свежото в нета определям Аз!" Логото нали го видяхте-портокал, половината оранжев, половината червен. Дълбоката промисъл, вложена в него, пряко кореспондира с уникалността на моя виртуален щедьовър. Системата за гласуване е свързана със сокоизтисквачка. Когато се гласува положително, авторът получава сладък сок от оранжевата част на портокала. При отрицателен вот-горчив сок от червената половина. По подразбиране сладък сок ще получавам само Аз, за всички останали-горчив. Потребителите, следващото ми креативно умотворение, всички освен мен ще бъдат роботи. Защо ли? На първо място, за да дам път на отколешната си мечта за домашен робот, който да върши всичката слугинска работа вкъщи, при което да ми благодари за тормоза и да казва:"Да, Господарке!"Малко префасонирам идеята и получавам потребители-мечта за всеки администратор. Първо, няма да се оплакват от това, което публикувам Аз, напротив-възторжено ще ме аплодират в коментарите към моите публикации. Второ, няма да се оплакват, че получават само отрицателен вот. А, какво ще промотират роботите ли? Как какво, новини от медиите, разбира се. За да не излизаме съвсем от рамките на общоприетото-едни и същи, по 20 пъти на ден. То пък иначе как ще запомня, че Курникова ще ражда. Може би, когато работата по изкуствения интелект влезе в по-напреднала фаза, ще им разреша да пишат собствени публикации ... с Някои Ограничения.
Какво? Вас дали ще ви взема? Много ясно, че не! Първо, защото сте ми приятели. Колко време мога да издържа да ви гледам да се превивате от спазми в стомаха от горчивия сок. Второ, как да ви взема, като ще ми провалите концепцията:
Най-напред няма да взема Док. Тя може да провокира любопитството и на робот. Представяте ли си само, всичките ми роботи, търчат след нея от публикация на публикация. Е, на мен кой ще ми обръща внимание?! Да не говорим за всички лоши неща, на които без всякакво съмнение ще ги научи. Ще вземе да ги убеди, че имат нагон. После какво ще правя с един куп разгонени роботи?
Няма, разбира се, да взема и Крист. Той с неговите публикации може да провокира размисли и страсти даже и в машина. Моля, моля, роботите не са нито да мислят, нито да чувстват, а да действат ... по заповед, Моя разбира се!
За нищо на света не мога да взема Балтазар! Това пък не искам и да си го представям-след един час ще ги е убедил, че са угнетени, а заслужават свежото в нета да определят те. А сигурна съм с роботите ще му е много по-лесно, отколкото с хората, чиято природа към днешна дата е еволюирала до хибрид между овца и хлебарка. Като е за оплакване-блеят в един глас, като се стигне до действие, разбягват се като хлебарки. А на роботите, природата им е желязна и ако избухне бунт, лошо ми се пише.
И Змийчето и Савлена няма да взема. Те имат Мнение, което е опасно за Моята Тоталитарна Власт. Да не говорим, че могат да се сприятелят даже и с робот, което е друг негативен фактор и потенциален източник на конфликти. Нали виждам какво става, когато потребителите се сприятелят помежду си - защитават се. Само това ми липсва.
И всичките нежни души-Деси, Мая, Тери, Сегмадис,Косе, Юмюгюл - как да ги вземеш? Те са заразни! Въобще представяте ли си нежен робот? Ужас! Роботът трябва да е сервилен, не нежен.
Или пък да взема Страна, каквато е умна! Не, не, никакъв естествен интелект, само изкуствен, да ми е мирна главата.
Потребителите с червените кръстчета няма смисъл да ги взимам, защото Законът за митингите и демонстрациите на Фреш от портокал се изчерпва в член Единствен:"Всякакви прояви на недоволство са строго забранени и се наказват с доживотен бан." Само да си отварям излишна работа, няма смисъл.
И сър Фугас не мога да го взема. Ще вземе да ми черпи роботите с виртуални бири и "пойде коня у реката". Роботи в алкохолен делириум е друго нещо, което просто не желая да си представям.
Ако съм пропуснала някой, да не се чувства засегнат. Със сигурност съществува причина да не стане потребител на Моята Социална Мрежа.
Я да видим сега какво стана? Браво, добра работа свърших! Отивам да си сипя едно сокче от оранжевата половина на портокала и да се погледна в огледалото, каква съм хубава и сгодна!
Хайде до скоро! Какво? Какво ще правя като ми доскучее ли ? Що задавате тъпи въпроси? Много ясно какво-ще се върна при вас :)!

вторник, 25 август 2009 г.

Къде се намира "The Temple Of The King" ?

Открай време се чудя, къде се намира храмът от песента на Rainbow. Къде е мястото, на което дават отговорите?
Имате ли идея? Приемат се всякакви хипотези!

четвъртък, 6 август 2009 г.

Какво ли ще се роди ?

Не знам как е попаднал в торбата с картофите.
Какво ли ще се роди, ако го посадя ?
Любов или омраза? Радост или мъка? Надежда или отчаяние? Съчувствие или безразличие ? Толерантност ли нетърпимост? Болка или екстаз? Смелост или страх? Решителност или примирение? Топлина или студ ? Желание или апатия? Деликатност или грубост ? Откровеност или лицемерие? Доверие или мнителност ? Съдържание или пустота ? Поезия или проза ?
Какво ли има в едно картофено сърце ?
Какво ли ще се роди, ако го посадя ?