петък, 6 ноември 2009 г.

Сутрешно ...

Керамична чаша.
Черно кафе.
Пара.
Въздухът се изпълва с аромат ...
А аз съм празна.
Защо?

.............................................................

Кафето изстина.
Въздухът е пълен с препускащи мисли.

9 коментара:

byrkanica66 каза...

Едно ксфе с дъх на мъжки аромат.

Владимир Иванов (krizt) каза...

Може би умора?

byrkanica66 каза...

Влади малко романтика сутринта да и донесем настроение и на теб де .{} {}

Gloxy-Floxy каза...

:) Руми, май не, благодаря, не днес, не тази сутрин.

Влади, не мисля, не точно. Чувстах се наистина много странно в първия от двата мига, които "запечатах". Беше неестествено дълъг и нямах сила да си вдигна ръката да сипя захар в него.

После отмина. Чудех се, що за животно е туй празнотата, добро ли е, лошо ли е. Емоция няма, ходи го разбери. Мислех си, че най-вероятно е по-добре от това да изпитваш студ, например.

Сега вече не знам как съм, защото не стига, че едвам изчаках детето да стане за да пусна компютъра и да го напечатам, ами влязохме в остър сблъсък. Тя настояваше да изключа компютъра, искала да си почива. А аз? Не съществувам ли? Каква е файдата да напечатам това наобяд?

Понякога наистина не знам

byrkanica66 каза...

Ние всички сме така преди малко се шегувах пускам ти от моето настроение малко.

Gloxy-Floxy каза...

Благодаря, Руми!

Gloxy-Floxy каза...

Май сега научих причината.
Тази нощ или рано сутринта човешкият свят се е разделил с една светла и мъдра душа, която имах привилегията и щастието да познавам.
Мир на праха му!

byrkanica66 каза...

Имаш моята подкрепа.

Gloxy-Floxy каза...

Благодаря, мила, но сега просто трябва да поплача.
Това ще ме пречисти.

Публикуване на коментар