Керамична чаша.
Черно кафе.
Пара.
Въздухът се изпълва с аромат ...
А аз съм празна.
Защо?
.............................................................
Кафето изстина.
Въздухът е пълен с препускащи мисли.
петък, 6 ноември 2009 г.
Сутрешно ...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
9 коментара:
Едно ксфе с дъх на мъжки аромат.
Може би умора?
Влади малко романтика сутринта да и донесем настроение и на теб де .{} {}
:) Руми, май не, благодаря, не днес, не тази сутрин.
Влади, не мисля, не точно. Чувстах се наистина много странно в първия от двата мига, които "запечатах". Беше неестествено дълъг и нямах сила да си вдигна ръката да сипя захар в него.
После отмина. Чудех се, що за животно е туй празнотата, добро ли е, лошо ли е. Емоция няма, ходи го разбери. Мислех си, че най-вероятно е по-добре от това да изпитваш студ, например.
Сега вече не знам как съм, защото не стига, че едвам изчаках детето да стане за да пусна компютъра и да го напечатам, ами влязохме в остър сблъсък. Тя настояваше да изключа компютъра, искала да си почива. А аз? Не съществувам ли? Каква е файдата да напечатам това наобяд?
Понякога наистина не знам
Ние всички сме така преди малко се шегувах пускам ти от моето настроение малко.
Благодаря, Руми!
Май сега научих причината.
Тази нощ или рано сутринта човешкият свят се е разделил с една светла и мъдра душа, която имах привилегията и щастието да познавам.
Мир на праха му!
Имаш моята подкрепа.
Благодаря, мила, но сега просто трябва да поплача.
Това ще ме пречисти.
Публикуване на коментар