четвъртък, 17 септември 2009 г.

Приказка за ряпата (в стил Дж.Х.Чейс)

-С удоволствие бих Ви помогнала,-каза тя, докосвайки с пръсти челото си,-но нека да помисля! Смътно си спомням, че съм срещала подобно момиче, хубавичко такова ... Да, сега си я спомних!
Тя се прикриваше умело, но не толкова, че да ме заблуди. Сигурен бях, че си спомни веднага, след като споменах за ряпата. Защо моят блъф я накара да се разкрие?
Тя вдигна глава и за момент в очите и проблесна злост.
-Това момиче се явяваше внучка на един фермер-полуидиот, обсебен от отглеждането на репи. Струва ми се, че по обяд цялото семейство се опитваше да извади една от тия джунджурии. Да, спомних си. Те не можеха да се справят, нищо не се получаваше. Аз им помогнах. Да, така беше.
Ето къде тя разкри чудовищната си лъжа. Вече се налагаше да се напрягам, за да запазя хладнокръвието си.
Бях изпълнен с триумф. Знаех този фермер. За него неведнъж бяха писали във вестниците.
-Искате да кажете, че Вие също теглихте ряпата?-зададох и въпрос, на който вече знаех отговора, както и това, че нейният отговор ще бъде лъжа.

0 коментара:

Публикуване на коментар