сряда, 17 август 2011 г.

Никога не се предавай!

... или "Вместо бухти, питки с пълнеж" :D

Окрилена от успеха си с безглутеновите мекици миналата седмица, снощи ми скимва да замеся и безглутенови бухти. И то от тая трагична българска безглутенова смес, защото от нея се получават сравнително прилични содени теста, това едно. И второ, да не си изразходвам скъпоценното италианско брашно.
Та забърквам го набързо по бабината бухтена рецепта( която е за бяло брашно, естествено):
В половин кофичка кисело мляко - чаена лъжичка сода бикарбонат, едно яйце, щипка сол и супена лъжица захар. Заради това, че българската безглутенова смес е сладка, намалявам малко захарта. Разбърквам хубаво с лъжицата да шупне. Сипвам го в съда за месене и започвам да добавям брашно, колкото поеме до средно меко тесто. Пъхам го да втасва в хладилника на студено до сутринта, което не е изискване, на мен така ми е удобно в случая. Иначе и половин-един час е достатъчен.
Сутринта изваждам прекрасното си втасало тестенце, примесвам го с още малко брашно и се устремявам да точа, режа и пържа. До точенето и почти до рязането добре. И оттам нататък пълен срив. Почва да се къса, та едвам ги пренасям до съда за пържене, прегарят, попиват много мазнина, едни корави краища ... Изпържвам една чиния ужаси и решавам да се предам. Също тъй съм и бясна, щото съм напълнила мивката догоре с всякакви лепкавости за тоя дето духа. А ми е останала половинката тесто и първоначалният ми порив е да я метна в боклука, но си казвам: да взема да я прибера в хладилника, току-виж до довечера съм и намерила някакво приложение. Това и правя и се връщам на компютъра да си кача следващия пост и да изчета коментарите. Докато се занимавам с тия работи, съвсем забравям за всякакви злочести бухти и тогава естествено ме осенява как да оползотворя останалото тесто. Разделих го на питки. Сложих им плънка от сирене и кашкавал. Глазирах ги с малко жълтък и бух във фурната. А докато оформях питките, ми изплува и къде е грешката. От българското безглутеново брашно се получават успешни теста със сода и бакпулвер, но когато са по-редки, кексови. А за да се точи ..., какво съм точила ..., едни охлювчета също със солена плънка преди години. Но тестото беше не само содено, ами и маслено. А в това за бухтите няма грам мазнина. Открих грешката!
И изпекох тия прилични питки със солена плънка.




















Ако ви кажа, че е най-успешното печиво през живота ми, откровено ще ви излъжа. Но детенце се оплака само, че плънката била малко. :D

Що се отнася до философската страна на нещата ..., никога не се предавай! :)
Просто забрави неуспеха и умът ти ще ти се отплати за това, че не го травматизираш, като сам намери грешката и ново решение.
:)

6 коментара:

Руми66 каза...

само да питам защо готвиш с безглотеиново :)

Gloxy-Floxy каза...

Защото детето е болно от целиакия.

Руми66 каза...

извинявам се не съм гледала наред

Gloxy-Floxy каза...

Нищо, не се притеснявай. :)

Iliana каза...

Че как ще се предаваш? Ти да не мислиш, че аз винаги съм искала да направя това, което съм показала? :))) {}

Gloxy-Floxy каза...

:D Разсмя ме от сърце! {}

Публикуване на коментар