На село е пролет.
Всичко цъфти и зеленее.
Бълбукат водички.
Хвърчат хеликоптери. Е, тоя в момента е в базата. :D
Словесни и безсловесни твари се радват на живота.
Кипи градински труд.
Готвят се вкуснотии - копривени супички, любимата ми пролетна салатка от яйца и сирене с майонеза. Да не чувам, че не е зелена - има зелен лук и магданоз. :D
И печени картофки във фолио в жарта.
От време на време се шматкаш насам-натам.
Намираш си цъфнали дървета и изсъхнали папури в коварни блатца, дето поглъщат хората до глезените, след което оставаш без най-удобните си обувки за почивката и казваш вечно сбогом на чифт чисто нови бели чорапи.
Като завалят подли, ненавременни дъждове, които искат да ти съкратят ваканцията с цял ден, хич не те е еня, щото се излежаваш до печката и докато гледаш веселите пламъчета, си съчиняваш логически задачи за пирати, за да изтезаваш читателите като се върнеш. :D
След като две години обещавам, най-накрая успявам да докопам една прекрасна кратункова мартеница, за да я покажа на Мария.
НЕ Я КОПИРАЙТЕ! Хората с това си изкарват хляба, а ме е грях да драскам върху снимката предупреждения.
И вечер има ей такива залези. :)
петък, 8 април 2011 г.
Снимките от село
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
Гло,благородно ти завиждам за птичките и тревичките,за аромата полски и от дървената скара,за тихите нощи и за това,че си имаш село,където да зареждаш батериите,че после и такива обезселени,като мен.;)
Радвам се, че ти харесва, Сав! :)
а ние се чудехме кой те отвлече :) <3
Ангелът на милосърдието! :P
Добре си прекарала, далеч от тълпите и шума.има сома едно лошо в тези почивки- че имат край и не могат да продължат вечно.
:D Всичко е относително, Влади. Понякога един комшия стига да замени цял град, а пък на човек по някое време му домъчнява за вкъщи ...
Но хубаво си беше. И най-добре ... да са по-начесто! :)
Публикуване на коментар