Ей ме на! :D И понеже много обичате да четете селските ми мемоари, веднага се хващам да ги напиша.
Посрещна ни ей такова временце и кажи-речи такова си и остана.
Сварих последните божури.
Голямата цветна изненада беше БЯЛАТА ми роза от Метро.
По-пембена бяла роза трудно мога да си представя! И мисля да ги съдя за пропуснати ползи, щото, а-а, да ида на чешмата и да "срещна момък във позлата" и с тая пембена роза де да вървя, само да разлайвам кучетата, кх!
Добрата новина е, че в обозримо бъдеще ще мога да си лежа в тревата и да похапвам:
Пък като свършат джанките, да се местя от прозорец на прозорец.
Дали става така, не мога да се произнеса със сигурност, преди да му е дошло времето и да съм пробвала. Но дотогава наоколо бродят ей тия черничките и дават много вкусно сиренце.
Да не казвам голяма дума, но може и да беше най-вкусно от целия кулинарен калейдоскоп, който следва.
Комшийката ни приготви ей такива екстри:
Аз по-скромна бях:
Разните по-мимолетни ястия като копривени чорбици и прочие ги пропускам. И най-накрая да кажа защо "бум". Ами защото да не ме гледате, че се смея, а МногоДаВнимаватевКартинката, че съм ей-такава Опасна Жена! :D
Кока-колената бутилка я напълних със сачми, а вие не сте по-малки от нея! :P
Зори, Дънкан Маклауд дали ще ме вземе с пушкЪтЪ, че инак трябва да ми коват алуминиев меч?! :D
Други опасни субекти из двора. Кой искаше да му снимам пепелянка? Ей му я:
Мъж ми се опита да я мотивира с една пръчка да позира в цял ръст, обаче тя явно току-що беше закусила с някой гущер, както може да се разсъди и от вида на шкембето и, в стил илюстрация от "Малкия принц", та много-много не и се огъваше и му накълва пръчката.
И понеже се уморих, ей ви един залез за довиждане. :) А, щях да забравя, снощи видях светулка. :)