неделя, 27 май 2012 г.

Бум!

Ей ме на! :D И понеже много обичате да четете селските ми мемоари, веднага се хващам да ги напиша.
Посрещна ни ей такова временце и кажи-речи такова си и остана.


Сварих последните божури.


Голямата цветна изненада беше БЯЛАТА ми роза от Метро.


По-пембена бяла роза трудно мога да си представя! И мисля да ги съдя за пропуснати ползи, щото, а-а, да ида на чешмата и да "срещна момък във позлата" и с тая пембена роза де да вървя, само да разлайвам кучетата, кх!
Добрата новина е, че в обозримо бъдеще ще мога да си лежа в тревата и да похапвам:


































Пък като свършат джанките, да се местя от прозорец на прозорец.





 Дали става така, не мога да се произнеса със сигурност, преди да му е дошло времето и да съм пробвала. Но дотогава наоколо бродят ей тия черничките и дават много вкусно сиренце.


Да не казвам голяма дума, но може и да беше най-вкусно от целия кулинарен калейдоскоп, който следва.
Комшийката ни приготви ей такива екстри:



Аз по-скромна бях:


Разните по-мимолетни ястия като копривени чорбици и прочие ги пропускам. И най-накрая да кажа защо "бум". Ами защото да не ме гледате, че се смея, а МногоДаВнимаватевКартинката, че съм ей-такава Опасна Жена! :D



Кока-колената бутилка я напълних със сачми, а вие не сте по-малки от нея! :P


Зори, Дънкан Маклауд дали ще ме вземе с пушкЪтЪ, че инак трябва да ми коват алуминиев меч?! :D


Мъжът ми се беше вживял в ролята на ординарец и ми презареждаше оръжието. Ама след като си нямах друга работа да попитам защо не си изпълнява съвестно задълженията докрай и не са ми лъснати маратонките, познайте кой се научи сам да си го презарежда! :D Поради което съм и особено опасна, защото съм независима в  ползването му. :D

 Други опасни субекти из двора. Кой искаше да му снимам пепелянка? Ей му я:

Мъж ми се опита да я мотивира с една пръчка да позира в цял ръст, обаче тя явно току-що беше закусила с някой гущер, както може да се разсъди и от вида на шкембето и, в стил илюстрация от "Малкия принц", та много-много не и се огъваше и му накълва пръчката.

И понеже се уморих, ей ви един залез за довиждане. :) А, щях да забравя, снощи видях светулка. :)


събота, 5 май 2012 г.

Булка шета, град бие!

:D Цялата работа беше уж да оползотворя някакъв белтък, останал вчера от правенето на тарталетите, спомняте си ги.



Покрай него и някакво кисело мляко, по-отдавна отворено. А и без това отдавна бях намислила да експериментирам коприва фрикасе, за което Шаренийчето ме подсети преди ден-два с нейната кашичка. За фрикасето ми трябваха пак само жълтъци, та реших да оплзотворя всичкото белтък в питки със сирене. И тъй се завихрих около собствената си ос в кухнята. Разумява се "оползотворяването" глътна сума ти още продукти. И докато вихрено ползотворях, се наложи да отворя нова кутия яйца. Гледам, едното накрая пукнато и намокрило дъното на кутията. Веднага го впрегнах в оползотворителските си планове. А да го потегля, ама от изтеклия белтък залепнало за дъното на кутията и се счупи. При което нещо, нали съм си завихрена, вадя дивен рефлекс и успявам да го уловя в една чашка, която за щастие ми е под ръка. И ужким да го събера по-добре, как наведох кутията ... и изтърсих три! :D :D :D
Та от всичкото оползотворяване се върнах кажи-речи в начално положение с едно пукнато яйце в хладилника. Обаче тържествено обещавам да го оползотворявам, само ако наистина ми потрябва! :D
Ползотворният резултат е копривеното фрикасе, безглутенови питки със сирене и глутенови питки със сирене. Сега съм труп и обещавам да не готвя поне до утре вечер! :D
.... Пък и без това понякога трябва да чистя! :D

Ей ги ползотворностите:






вторник, 1 май 2012 г.

Терминаторката на глухарчета

Отиваш си на село. Като слезеш от колата - добре, пъстричко ...


... ама дворчето ти ей такова




Щеш - не щеш хващаш оръжието :)


Въобще големи пущиняци, но пък ароматни :)


Другото - обичайно.
Измислих нова манджа "каквотосинамерихвприродатаикъщата". :D
Това е специалният пай на Глокси с подложка и похлупак от сварени картофки, смачкани топлички с малко масълце, и плънка от яйца, сирене, няколко лъжици кисело мляко и коприва, задушена в мазнина с малко зелен чесън накрая. Но чесънът подлежи на ревизия, защото макар на аромат да се усеща твърде леко и колкото трябва, после си дразни стомаха и туй то!
А, има и малко кашкавалче отгоре, което е толкова странно разлято, щото пекох в електрическата тенджера. Мъжът ми така и не сколаса до готварската печка, която е с отрязан кабел след обира.
Това, което се получи в крайна сметка има вкус на нещо между картофено кюфте и баница с коприва. Аз си го харесвам! :D Само пустото чесънче ... м, поне не трябва да е зелено, или да се замени с кромид, или да се кашира въобще.



И какво още ... Любимата ми люлка, разбира се. :)


И още флора ... В един дюлев гъсталак имам един стрък див божур. Не че си нямам други в градината, ама този скритичкият ми е любим. :)




































И фауна ...

Мъжът ми си намери ей тая принцеса. Посъветвах го да не я целува, защото изглежда със съмнителен здравен статус. :)















И алигатор Шпунц, когото трябва да намерите на картинката :D

 И флора, на която и е скрита фауната. :D