Мароканският сладкиш на Ивейн

Казвам "на Ивейн", защото при нея видях рецептата. Странно е да се нарича сладкиш, като е по-скоро крем. Всъщност, тя съвсем точно го е описала - нещо средно между крем-карамел и чийзкейк. Прекрасен е! Лек, деликатен, а в същото време от онези храни, които те повдигат от земята. :) Само от заливка с мед и ядки се въздържах, твърде сладко ще стане за моя вкус.
Доволна! :)

Пълнено хлебче с тиквички и сирена

 Бета версия на "ястие със смес за кюфтета от тиквички'11(или нагоре)". :D
Този път облечена в тесто. В плънката има настъргани тиквички, настърган кромид, пресован чесън, сирена, каквито си намерих в хладилника, - краве и топено, копър и магданоз. Мислех да сложа и кашкавал, но ми се досвидя, защото беше малко.
Тестото (в случая содено, което не ми е любимо и не най-подходящо за случая, но докато не е пристигнала маята, и рака е риба :D) не се разточва твърде тънко, защото плънката е тежка и ще го скъса. Разточих го на кръгове и ги завих като калцоне. Плънката не е обработвана термично предварително. И това е резултата. Мога да кажа, че съм доволна от себе си, без чак да съм изпаднала в екстаз.
М, така става, като идеш да търсиш щастието в кухнята! Какво друго да откриеш, освен някоя нова рецепта?! С други думи, няма да стане човек от мен ..., което не е нова информация. :D
Сега, с ваше позволение, отивам да си доям. :D

Горските циклами цъфнаха, дойде есента

Отново на село. Вярно имахме много работа, но беше толкова прекрасно, че изобщо, ама изобщо не исках да се връщам.

Въпреки хладните нощи и сутрини, бяха прекрасни, слънчеви дни, все още чудесни за плаж. Откраднахме си малко време. Водата вече е студенка, но мен ако питате в пъти по-приятна от помията, в която се превръща в разгара на сезона.

Този път имаше само пилинг рибчоци, по-гладни от всякога, без стресиращи водни влечуги. :)

Когато съм на река, винаги отсрещния бряг ми се вижда по-примамлив, така и не можах да разбера защо. Май повечето места, на които съм била, си приличат - "примамливият" бряг е отвесна скала и това, което виждам, като си лежа на одеялцето, все ме кара на мисли за "Самодивските скали" на Елин Пелин. :)

Вкъщи си имах неотлъчна компания - кучетата на съседа. Тая животинка ми изяде печените чушки. Тя, вярно, не беше виновна, че мъжа ми ги забрави в огнището.

А това е втората прахосмукачка:

Когато дойде време за чувала с чушки

ометоха почти всички люспи. Много обичат и орехи. А вечер до масата са ей така:

Останалото ... е едно безвремие, селско безвремие, прекрасно безвремие и аз наистина не исках да си идвам тук. :)

Мария, доволна? :)