понеделник, 3 септември 2012 г.

Горските циклами цъфнаха, дойде есента


Отново на село. Вярно имахме много работа, но беше толкова прекрасно, че изобщо, ама изобщо не исках да се връщам.
Въпреки хладните нощи и сутрини, бяха прекрасни, слънчеви дни, все още чудесни за плаж. Откраднахме си малко време. Водата вече е студенка, но мен ако питате в пъти по-приятна от помията, в която се превръща в разгара на сезона.
Този път имаше само пилинг рибчоци, по-гладни от всякога, без стресиращи водни влечуги. :)




Когато съм на река, винаги отсрещния бряг ми се вижда по-примамлив, така и не можах да разбера защо. Май повечето места, на които съм била, си приличат - "примамливият" бряг е отвесна скала и това, което виждам, като си лежа на одеялцето, все ме кара на мисли за "Самодивските скали" на Елин Пелин. :)


Вкъщи си имах неотлъчна компания - кучетата на съседа. Тая животинка ми изяде печените чушки. Тя, вярно, не беше виновна, че мъжа ми ги забрави в огнището.


А това е втората прахосмукачка:


Когато дойде време за чувала с чушки



ометоха почти всички люспи. Много обичат и орехи. А вечер до масата са ей така:


Останалото ... е едно безвремие, селско безвремие, прекрасно безвремие и аз наистина не исках да си идвам тук. :)








Мария, доволна? :)


1 коментара:

обяви каза...

Хубаво е да си на село, сред природата и животните, тези снимки ми напомнят за детството, но на село няма обяви за работа.

Публикуване на коментар