Завръщане

... на село

Където и да отидеш, само едни нерви! Най-напред се оказа, че някой ми обрал цвекето. Бяссс! Мъжкото комшийство тутакси беше разпитано дали е вражувало по моми, булки и баби из селото. Естествено всички присъстващи се обявиха за невинни и набедиха единствения отсъстващ. А в последствие той сам си призна в неправ текст, като се жалваше от обвиненията на жена си, че никога не и носел цветя. :D
Бяха ми останали само обикновените сини зюмбюлки и един куп нетърпеливковци да пораснат, ама още зеленки.
Това лаленце

за няколко дни стана ееей толкова голямо

 Даже и майските са  се забързали. И божурчето,

и люляка.

Дрескодът беше зелка. Когато се сменят по 4 сезона в денонощие, няколко чифта анцунГи са си много добра идея, стига да можеш да движиш

... пък и да работиш :)

За радост на тенджерата ми имаше изключително правилна копривка - не повече от 4 листета на стръкче - от крехкичка по-крехкичка!

 И първата чорбичка за годината

Нещо нямам много филмирани спомени тоя път от манджите си, освен тоя боб ...

То и нефилмираните ми се губят, с изключение на тортата за рождения ден на мъжа ми, защото се видях в много голямо приключение.За случая се бях въоръжила със сухи сметани, пудинги и прочие прахообразни кремове за някоя по-автентична торта. Само дето на предния ден дъщеря ми ликвидира кутията с прясно мляко, която носехме, а решително отказа да вземем мляко от обора. Не и допадала хигиената на обитателките.

То в кутиите нали не идва оттам ...
Та се наложи да сътворя 243-тата си интерпретация на "Дамски каприз". Няма да ви отегчавам с поредната белтъчна шапка. Но се получи интересно на вкус, защото подмених блата с тесто за фъч, правено само с жълтъци. По средата сложих сладко от вишни и конфитюр от праскови, защото такива ми се намираха. И резултатът беше нещо като ореховка слепена с целувка с въпросните сладка помежду им.
Толкоз за храната. :)
Какво си намерих в храстите? Един ден, уж само набързо да погледна нещо близо до нас и пак се отплеснах по гората. Сега е най-подходящото време за скитня, докато още не се е съвсем разлистило и не са плъзнали гадините. Та си намерих ей тоя бухал,

последния минзухар,

а в едно запустяло место ей тая китка лулички.

Установила съм, че цветята остават най-дълготрайното свидетелство за човешко присъствие и се огледах дали няма да намеря следи къде е била къщата. Е, открих я. Така преминава световната слава ...

И не стига че се прибрах тъжна, ами пред вратата ме чакаха две човечета на буквата Ф и взеха да ми размахват пръст - не съм ли знаела, че човек се обажда или поне си взима телефона. Ама аз нали само за малко, пък и как можеш да изчезнеш, като се обаждаш и си взимаш телефона?! Много са интересни! Но бяха добри,простиха ми и ме заведоха на друга разходка.
Верният страж  на махалата първо ни изпрати,

после реши да ни съпроводи.
"Я съм питбул - териер! Шегичка, само се прозявам!"

И шляп-шляп през селото,

та до реката.

И за завършек - красивата вечер там. Доста зелен пост се получи, но какво да се прави - такъв е сезона. :)