Последна дестинация. :)
Въпреки че това за мен е най-неприятният от всичките ни търновски манастири, а пък след това посещение триж, май тук са се получили най-хубавите снимки.
Влизаме. :)
И аз съм дотук. Защото измежду цветенцата изскача баба калугерка, може да я видите като кликнете снимката за увеличение, аз усмихнато и казвам "Добър ден!", а тя си насочва костеливия пръст към деколтето ми и назидателно ме информира, че не мога да вляза "така" в църквата. Да ида при сестрата да ми даде шал да се завия. При което можете да се сетите как ми увисва ченето. :D
Естествено че не се увивам в никакъв шал, а цялото ми семейство по хайдутски се изнася през долната порта към моста над реката. И всичкото това при положение, че умишлено не съм си обула къси панталони, защото ще влизам в църква, с рокля под коляно съм, тя пък била с деколте ... И в главата ми се завърта порой от мисли. ...Връщат те от църквата, при положение, че в Килифарево едва третият човек, когото попитахме можа да ни каже откъде е пътя за манастира. ... "Господ е благ и милостив"..., пък служителите му формалисти.
Преди да влезем през портата една лъчезарна 50-60 годишна жена ни пита разбрали ли сме каква е цената на нощувката вътре. Ние, освен че още не бяхме влизали, не се и интересувахме. Тя влезе да пита, срещнахме я като се връщаше. Нещо беше сменила фасона. Явно и нея я бяха насмели. А веднага след като влязохме детето изтича напред, с което си спечели лошия поглед на друга прастара баба калугерка, седнала морно под асмата. ... "Оставете децата да дойдат при мен"..., "но невиждани и нечути" допълваше нейния поглед. Въобще в този двор жизнерадостта не е на почит. И с прискърбие заключавам, че персоналът на Църквата се амортизира, като всички човешки същества единствено, и нещо ми се струва неуместно да служат доживот или поне след определена възраст да им преосмислят функциите ..., знам ли!
Това че не съм влязла в църквата не е проблем разбира се. Първо, била съм в нея достатъчно много пъти, второ - за три дни съм била в три манастира и най-вече, не ми е нужна специална сграда за да си приказвам с Бог.
Но това е вратата, през която не влязох.
Така или иначе в църкви не снимам. Попълваме загубите от стария соц справочник.
И така, през долната порта през мостчето минаваме отвъд реката.
Пухчето на леля! :D
От другата страна е манастирската градина. Доста обширна и съдейки по шума, вътре кипи усилен труд. Май имат арендатори.
Сериозна охранителна техника. :)
После бяхме на пикник край реката.
На тръгване пихме кафенце в старата кръчма преди манастира, ..."Шумите","Буките", "Яворът", тъй и не и запомних името. :D
И хващаме пътя обратно към Търново, но се отбиваме в Килифарево, където сутринта разбрахме, че ще имат събор.
Сергиите не съм ги снимала. :D
Имат приятен и чист център.
Сладурка се сдоби с нова руса кукла, която получи името Хари Потър, независимо от опитите ни за влияние, че не е подходящо име за момиченце. :D
Чао! :)
Въпреки че това за мен е най-неприятният от всичките ни търновски манастири, а пък след това посещение триж, май тук са се получили най-хубавите снимки.
Влизаме. :)
И аз съм дотук. Защото измежду цветенцата изскача баба калугерка, може да я видите като кликнете снимката за увеличение, аз усмихнато и казвам "Добър ден!", а тя си насочва костеливия пръст към деколтето ми и назидателно ме информира, че не мога да вляза "така" в църквата. Да ида при сестрата да ми даде шал да се завия. При което можете да се сетите как ми увисва ченето. :D
Естествено че не се увивам в никакъв шал, а цялото ми семейство по хайдутски се изнася през долната порта към моста над реката. И всичкото това при положение, че умишлено не съм си обула къси панталони, защото ще влизам в църква, с рокля под коляно съм, тя пък била с деколте ... И в главата ми се завърта порой от мисли. ...Връщат те от църквата, при положение, че в Килифарево едва третият човек, когото попитахме можа да ни каже откъде е пътя за манастира. ... "Господ е благ и милостив"..., пък служителите му формалисти.
Преди да влезем през портата една лъчезарна 50-60 годишна жена ни пита разбрали ли сме каква е цената на нощувката вътре. Ние, освен че още не бяхме влизали, не се и интересувахме. Тя влезе да пита, срещнахме я като се връщаше. Нещо беше сменила фасона. Явно и нея я бяха насмели. А веднага след като влязохме детето изтича напред, с което си спечели лошия поглед на друга прастара баба калугерка, седнала морно под асмата. ... "Оставете децата да дойдат при мен"..., "но невиждани и нечути" допълваше нейния поглед. Въобще в този двор жизнерадостта не е на почит. И с прискърбие заключавам, че персоналът на Църквата се амортизира, като всички човешки същества единствено, и нещо ми се струва неуместно да служат доживот или поне след определена възраст да им преосмислят функциите ..., знам ли!
Това че не съм влязла в църквата не е проблем разбира се. Първо, била съм в нея достатъчно много пъти, второ - за три дни съм била в три манастира и най-вече, не ми е нужна специална сграда за да си приказвам с Бог.
Но това е вратата, през която не влязох.
Така или иначе в църкви не снимам. Попълваме загубите от стария соц справочник.
И така, през долната порта през мостчето минаваме отвъд реката.
Пухчето на леля! :D
От другата страна е манастирската градина. Доста обширна и съдейки по шума, вътре кипи усилен труд. Май имат арендатори.
Сериозна охранителна техника. :)
После бяхме на пикник край реката.
На тръгване пихме кафенце в старата кръчма преди манастира, ..."Шумите","Буките", "Яворът", тъй и не и запомних името. :D
И хващаме пътя обратно към Търново, но се отбиваме в Килифарево, където сутринта разбрахме, че ще имат събор.
Сергиите не съм ги снимала. :D
Имат приятен и чист център.
Сладурка се сдоби с нова руса кукла, която получи името Хари Потър, независимо от опитите ни за влияние, че не е подходящо име за момиченце. :D
Чао! :)
