По поръчка на Рени, малко снимки от село.
:) На тоя дъждовен климат нямаше кой знае какво да се прави и съответно да се снима, но поне някои обитатели на естествения ми терариум.
Като си влязох вкъщи в белия ми леген се настанил ей тоз:
Както и предполагах, след няколкомесечно отсъствие, се бяха примъкнали някои нежелани обитатели :( :
Един ден, както си бях полегнала следобед на втория етаж, шумул-шумул, поглеждам - от перваза на прозореца ми се облещила една люспеста главица. Любопитко се беше оплел в пердето. На любезния си въпрос, желае ли по-удобно да се настани в леглото ми, получих следния нелюбезен отговор :) :
Но бебе-гущер дава да го гушкаш, защото е още неориентираничко :) :
Толкоз за животинките. Не можах да снимам гадната катерица, която опосква единия орех и съсела, който се е заел с опустошаването на другия ... Снимах орехчетата за спомен, защото, докато узреят, дали ще заваря някой още на дървото е много съмнително:
Естествено, любимата ми чешма и мостчето. Мога да си направя серия "Четири сезона". :)
Понеже все си ме тегли към старинките, реших да снимам и табелата на читалището:
И последни старинки - любимата ми люлка и аз в нея :D :
понеделник, 9 август 2010 г.
Няколко гадинки и аз
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Добре си прекарала, въпреки че някои от животинките не са безопасни.
Добре дошла!
:) Добре заварила!
Само от пепеляниците ме е страх. :)
А мен ме е страх от всички пълзящи.:(
:) О, когато Симо, така кръщавам всички смокове, се засели под площадката, съм си рахат, защото заедно с пепелянката не обитават едновременно ограничено пространство... или поне не се е случвало при нас.
Той е пъзльо и не ми създава никакви грижи. :)
Публикуване на коментар