четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Българските символисти за есента: Николай Лилиев

КРЪГОЗОРИ надвесени
и сплътени тъми.
Ръми,
есен е.
В глухи жалби унесени,
ние бродим сами.
Ръми,
есен е.

***

РИДАЯТ скръбни ветрове,
и от потайни долини
вълшебна тайна не звъни,
изгубен друмник не зове,
не мамят призрачни ръце,
забравени полята спят.
На всеки тъмен кръстопът
едно разпънато сърце.

И ти напразно спираш там,
под тези есенни звезди
шумят заключени води,
и сред тъмите, странно сам,
напразно морен ти зовеш
утехата на глъхнал звън
и несънувания сън
на своя нероден копнеж!

6 коментара:

Vaniliya каза...

Красиво

Gloxy-Floxy каза...

:) Благодаря!

Лилия каза...

ОК- но не снимай лице-очите ми кървясват от тепература.Ако залитам -режи...Почвам

Лилия каза...

Ако не се съвзема тази нощ-утре ще остана тук също.

Анонимен каза...

kakvo oznachavat сплътени тъми.

Dimiter Vakarelov каза...

Това стихотворение научих от майка ми. Но нейната версия имаше още един куплет:

А пред нас обезлесени
хълми и равнини.
Ръми.
Есен е.

Някой да знае дали този куплет е на Н.Л.

Публикуване на коментар