Българските символисти за есента: Христо Ясенов

:) Стори ми се, че моята есенна серия за символистите адекватно би се вписала в серията "Българщина", посветена на Деня на народните будители, в която вече ви поканих да участвате тук.

Есенен сън

3

Погасна слънцето на запад в море от пурпур и позлата,
и вятър есенен понесе плача на горестно сираче;
надвисна облак над полето и болна скръб приспа цветята.
Аз искам радости и слънце, а колко много ми се плаче!

Мъгла и болка безначална препълни всички небосклони
и аз - неволник безприютен - помъкнах свойто тежко бреме...
Притисна морен сън земята и мокра есен заромони...
Аз искам буден да живея, а колко много ми се дреме!

4

Над безкрайното поле
дъжд подранил завале...
Дъжд подранил завале
над безкрайното поле.

Бог въздъхна уморен
и безтрепетно разкри,
и безтрепетно разкри
ден безбрежен и студен.

Ден безбрежен и лъчист
грейна в сънните гори
и в нерадост озари
всеки клон и всеки лист.

Всеки клон и всеки лист
свойто щастие прокле-
че над родното поле
есен багри разпиле.