Постно и вкусно - боб с кисело зеле на фурна

Топи се в устата! 

И хич да не ме мислите, вече съм вечеряла. Хората не са си тръгнали от работата още ... Ама така ухаеше! :D
Сори за поразмазаните снимки, обаче бях гладна. :D

:) При тоя поток от посетители да взема да допиша и рецептата:

Предварително сваряваме боба с моркови и лук. Отливаме водата, без да го отцеждаме до сухо. Да остане около един-два пръста на дъното.
Киселото зеле го измиваме добре и го нарязваме. В зависимост от това дали е жилаво или мекичко, преценяваме дали да го задушим предварително в мазнина. Ако не го задушаваме, заливаме дъното на гювеча с олио. Слагаме боба с морковите и лука, зелето, домат (обелен и нарязан или от консерва, аз ползвам консервиран доматен сок през зимата), 1-2 супени лъжици червен пипер, сол на вкус(не съм добавяла въобще, защото мъжът ми е направил толкова брутално солено зеле, че никакво миене не помага :) ). И накрая подправки, с които ни е вкусен боба. Последните години ползвам една смесена за боб на "Меркюри фуд", най-добрата по мое мнение.
Слагаме да печем с капак. Капакът се държи до пълно омекване на зелето, което отнема различно време в зависимост от това дали и до каква степен е задушавано предварително. След което махаме капака и оставяме да се позапече отгоре. Не печете до пълно извиране на течността. Хубаво е да остане сос, а и след отнемане от огъня, ястието го "дръпва".

За манджите и битието

Снощи панирах риба и за гарнитура правих картофена салата. За салатата изпаднах в колебание - кромид или праз, зелен лук нямах. И с двете я обичам, но в тоя момент на запролетяване, жаждата за зелено надделя. И освен едно малко, крехко стръкче праз наблъсках вътре и цяла връзка магданоз. Салатата не стана особено естетична на вид, бидейки толкова позеленяла, но за сметка на това менюто се оказа доста тонизиращо, повече от всичко, което се сещам да съм готвила напоследък.

Та за праза се замислих. Допреди няколко години купувах твърде рядко, защото го слагах само в салата от боб с лютеница. И преди време започнах да експериментирам с него, някои неща ми харесаха, други - не. Общо взето непринудено се промъкна в кухнята. :) Но се сетих и за други, които не съм яла с години или през по-голямата част от живота си, които проядох от зор. :D 

Първо зелето. В ранното ми детство влязох в доста сериозен конфликт с едно печено кисело зеле и до студентските си години не близнах повече никакво зеле - ни прясно, ни кисело, ни сготвено, ни сурово. В първите месеци на студентския ни живот, явно още ненаучени да си разпределяме финансите и най-вероятно фалирали в онзи момент, със съквартирантката ми отиваме на роднинско посещение на учтивост (:D) в леля и. И онази жена като готви едно зеле и то като ухае ... Единственият въпрос беше "Няма ли най-накрая да ни даде да ядем?"
След това лещата. Нея я проядох чак в родилния дом. Дотогава не я кусвах, даже без да съм влизала в конфликт. Смърдеше ми ужасно. Но няма такъв глад като тоя в първите дни след раждането! Божествена ми се видя тая леща там. Оттогава и я готвя, и я ям. 

Та в крайна сметка, ако на човек му се струва, че по-скоро би умрял, отколкото да близне някаква храна, просто не е останал гладен, Кет! :D

Истинската памет не е в календара

Истинската памет не е в календара и дитирамбите. Традицията не е в точната историческа дата, а в постоянството.

И в едно българско селце, толкова малко, че има само кметски наместник или каквото там му казват, не през февруари, а през април [на снимките] и винаги всъщност ...

Позитивче

Валентинка - калцоне

Валентинският ми обяд. :)
Пълна е с всичко, което си намерих в хладилника.