Вчера ме изкушиха горещите лучено-кашкавалени сандвичи на Пепчо. Пробвах ги в мой интерпретиран вариант - без кромид, с малко зелен лук и повече магданоз вътре. Яйцето си остава. Но не посмях да пека на тиган, докато не видя как се разтича това нещо. Изпекох един на скарата (този от снимките), като вдигнах табличката максимално близо до реотана. Тая филийка се получи с ...ммм, деликатен вкус. И изпекох една в машината за тостове. Естествено че се залепи за горната плоча, но с едно-две деликатни побутвания с лопатката се отлепи изцяло и без проблем. Другото естествено е, че изглеждаше като настъпена с грайфер :D, но това беше правилно изпечената и истински вкусна филийка, защото подправките си бяха пуснали аромата. :)
Следващият път ще рискувам с тигана. :)
Следващият път ще рискувам с тигана. :)
6 коментара:
Ние пък като по-ящни(аз и двете кучки), не си играем на отделни филийки, а нареждаме филиите в Оная плитка, правоъгълна тавичка, дето върви с всички готварски печки, заливаме ги със сместа и става нещо като голяма пица, или баница ...и 20 мин. след като се опече, я няма вече :)
Е, аз ги пробвах де. :)
Ууу, ама сте лакоми, голямата тава! :D
Ами то едно ядене ни остана...(смях) :)
:D Добре, че си ми под ръка да мислиш вместо мен. Аз се чудя откъде тоя завиден апетит, дето ме е обладал напоследък. :D
Глокси-Фокси, първия път, когато ги правих също имах притеснения, че ще се разтече из тигана. Ама не би. Само като бутна с шпатулата и се отлепя от тефлона. А получената коричка е много приятна :)
Привет! Сега ти виждам местенцето и те поздравявам за него! Много е уютно!
Хубави почивни дни!
:) Мерси, Пепчо!
Ще се пробва и с тигана!
Публикуване на коментар