... ама дворчето ти ей такова
Щеш - не щеш хващаш оръжието :)
Въобще големи пущиняци, но пък ароматни :)
Другото - обичайно.
Измислих нова манджа "каквотосинамерихвприродатаикъщата". :D
Това е специалният пай на Глокси с подложка и похлупак от сварени картофки, смачкани топлички с малко масълце, и плънка от яйца, сирене, няколко лъжици кисело мляко и коприва, задушена в мазнина с малко зелен чесън накрая. Но чесънът подлежи на ревизия, защото макар на аромат да се усеща твърде леко и колкото трябва, после си дразни стомаха и туй то!
А, има и малко кашкавалче отгоре, което е толкова странно разлято, щото пекох в електрическата тенджера. Мъжът ми така и не сколаса до готварската печка, която е с отрязан кабел след обира.
Това, което се получи в крайна сметка има вкус на нещо между картофено кюфте и баница с коприва. Аз си го харесвам! :D Само пустото чесънче ... м, поне не трябва да е зелено, или да се замени с кромид, или да се кашира въобще.
И какво още ... Любимата ми люлка, разбира се. :)
И още флора ... В един дюлев гъсталак имам един стрък див божур. Не че си нямам други в градината, ама този скритичкият ми е любим. :)
И фауна ...
И алигатор Шпунц, когото трябва да намерите на картинката :D
11 коментара:
Сега се чудя по кое повече си падам, по кучо, Шпунц или по онези, росни бели, дето сте ги заронили посред бял ден...на букетче :D
... кеф ти момини, кеф ти момкови! :D
Алигаторът е свиреп.
Ама този тример реже ли такива високи треви, щот и мен ме чака същото упражнение.:)))
:D Иии, ми да не мислиш, че съм ги скубала със зъби, ма Кексе! Реже, стига да не са ти поникнали некви палми твърде жилави там. Ама много вибрира това, паркинсон хванах, егати! :D
Щпунц е пъзльо, Док! 4 пъти е по-голям от обикновените гущери сигурно и толкоз пъти по-страхлив. :)
За чесъна и кромида си права...щитни го въобще... и Галка,ти си герой-с токчета косиш тревата...или ти само се снима с резачката,а друг свърши работа? ;)
:D По изключение може и да приема експертно антилучено мнение. :Р
Де видя тия токчета, Кет? С маратонки съм. А където съм с рокля - с джапанки, не че съм косила по феерично облекло. Инак се сменяхме с мъжа ми за косенето, то малко пишман работа с това тримерче, ама при обира като му отнесоха саморъчно сътворената косачка ... Но пък преди нямах удоволствието да участвам в тая дейност. :D
не видях алигатора, бях заета да въздишам по белите ароматни момини сълзи и по картофено-копривената вкусотия ... романтика отвсейде, еле от божуря :)
Така романтично бях увиснала на една къпина, докато се протягах към него. Как па улучих точно оная от приказката, дето с прилепа взели заем да търгуват с дрехи и потънал кораба със стоката, та тя се снишква по ниско да не я видят кредиторите, ама дърпа хората за дрехите да види да не са от ония, които натоварили на кораба! Мисля, че изключително много настояваше, че роклята е нейна, съдейки по туй колко пъти ме набоде. :D
Очарователно!
:) Благодаря!
Публикуване на коментар