Ей те това не го бяхме правили отдавна - да грачим посред нощ с пълно гърло революционни песни от рода на "Москва, Калькутта, Лос-АнджелОс объединились в один колхоз". Всъщност, изкарахме целия репертоар, та до 3 часа сутринта. :D
Някои от роднините ми са развили лошия маниер да гостуват без предупреждение и да се самонастаняват. Този за назидание прекара нощта в купичка и сутринта го изпроводих поживо-поздраво. :D
Тук, по заръка на мъжа ми, трябваше да се опитам да спра слънцето да не залезе, но види се, не ми се отдаде особено.
Упс, забравих да си кажа дежурната реплика: "Кликайте на снимките за увеличение".
Смея да твърдя, че съм стопанка на цивилизован двор. Всеки си знае шезлонга. :D
Време за обяд. Тоя сладурко си донесе едно черничево плодче и кротко си го заръфа. Не знаех, че си падат и по плодове, освен по насекоми.
На връщане минахме по черния път, за да си наберем къпинки вече.
Малко гледки от пътя.
Тоя прекрасен Малък Искър!
Въжен мост в съседното село. Не ми е известно да има друг път до другия бряг, а има доста къщи там.
Планините по подразбиране са зелени, ама май скоро всичките ще закафенеят. Голямо сечене пада!
Най-сетне заветните къпинаци! Както виждате и другата седмица не е късно да идете за къпини.
Кофичката взе да се пълни много бързо.
Още пасторални картини по пътя.
И ми се разредиха батериите. :D
Но ако някой ви каже, че има по-красива от Стара планина, не му вярвайте! :D
понеделник, 8 август 2011 г.
Още едно кратко бягство до село в снимки
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Глокси, как ти даде сърце да изпроводиш това мило същественце? М`чи то при теб си е истински рай, що не остави тази миниатюрна част от ада, да плашиш с него :Р
:D Че какво му е страшното, Дивенце? Е, малко дискомфорт създават, когато откриеш някой мумифициран в някоя купичка, но ако си отместил креватите на един пръст от стената, нямаш грижи, те си пълзят по нея. Въпреки което бих предпочела всеки да обитава собственото си гнездо и тяхното да не е в моето. :D
Публикуване на коментар