Плаковският манастир "Свети Пророк Илия" - късче от Рая

Истинските неща в този живот винаги остават встрани и незабелязани. Така е и с това чудесно място. Само на два километра преди Капиновския манастир, към който тече поток от хора, а тук - никой. Ако тръгнете натам, не го пропускайте. Преди мостчето вдясно.
Докато правех подборката от снимки, си дадох сметка, че не разполагам с достатъчно и подходящи за да предам усещанията си ... Вероятно защото, както вече споделих вчера в един коментар, така се прехласнах, че забравих да снимам. Всъщност връчих апарата на мъжа ми. Той е направил доста снимки, но фокусирани върху едни и същи обекти. :)
Така или иначе, снимките едва ли биха могли да предадат приглушения шепот на планината и придрънкването на чановете, чистотата, покоя и безвремието. Един просторен двор, ограден с броеничка от планиски върхове, в който е останал да живее Бог. :)

Да влезем.







Първото, което грабва окото, като влезеш в двора е тази ярка цветна градина пред църквата, окъпана в слънце.



А сред цветята весело наднича по някой зеленчук. :D





Стенописът над входа на църквата.



В църквата влязохме само аз и племенницата ми. Клисарката ни придружи. Добра и търпелива жена. Детето настояваше да си запали само свещта от моята, което продължи толкова дълго, че тя се огъна. :) Малката е много любознателна и наблюдателна. Видяла е стотинките, оставени на иконите и ми поиска и тя да сложи. Само че бях взела съвсем малко дребни и понеже свещите се оказаха по-скъпи, всичките стотинки ги дадох за тях. Клисарката я чу и и обясни, че там не се оставят пари. "Това е грях, - каза тя - не можеш да купиш Бог и светиите с пари, на тях не им трябват. В църквата се влиза с вяра." Събра монетите от иконите и ги даде на племенницата ми да ги пуска в касичката на църквата.
Какво да кажа ... Така се възпитава отношение и църковна култура, каквато ни липсва в голяма степен, честно да си признаем. :)





Мястото е и исторически обект.
Следващите две изображения ги кликнете за увеличение, за да се чете текста.





В двора на манастира, освен цветна и в дясно от нея зеленчукова градина, имат и доста животинки.



Като се влезе от портата вляво е стопанския двор, в който дружно си живеят козички и овчици, птици, а ми се стори, че в една от постройките мернах и едно прасенце. :)



Толкова чист стопански двор през живота си не съм виждала.
Ето и някои обитатели. :)





:) Това е репортажа оттук. В следващия епизод - "селският туризъм" :D