За "Петъчни задявки" на Руми, подхвърлено ми от Блага.
:) Когато бях на десет пъти по-малко години, отколкото съм сега, перманентната ми "туристическа дестинация" беше "на село при баба", всъщност не само моя, а и на много други деца тогава и днес. Някой психолог вероятно би ви обяснил, че третирана от родителите си по този начин съм се чувствала отхвърляна и излишна и това е имало сериозно отражение върху формирането на психиката ми и върху целия ми живот след това, което ,разбира се, е вярно. Но от друга страна моето "излишество" и тяхното "отхвърляне" ме изпращаха на най-доброто място, където получих максималното количество любов и внимание, най-важното за една детска душа. И в този смисъл не само, че не се чувствам ощетена, а точно обратното - чувствам се благословена, че ми беше дадено всичкото това.
Баба ... какво да говоря? Само едно кратка фраза, изречена от съседка в деня на нейното погребение: "Гале, баба ти град градеше заради теб!" Така си беше. Градеше го по всякакви начини. И това, което ще покажа в тази публикация е една тухличка от него ...
В ранното ми детство, хората от моето поколение и от няколко преди и след помнят добре, имаше само черно-бяла телевизия, предимно или само руски телевизори. Една телевизионна програма и почти никакви детски предавания. Не помня даже да са давали анимация по телевизията. Мисля, че прожектираха такава само в кината. По телевизията много рядко, епизодично даваха игрални детски филми, български, разбира се.
И заради всичкото това "Лека нощ, деца!", което ежедневно се излъчваше от 19:50 до 20 часа се превърна в една от емблемите на нашето детство. Точно в този период, от който имам някои добре запазени визуални, и не само, спомени, всяка вечер бате Климент в предаването "Лека нощ, деца" рисуваше върху стъкло и пееше. Въздействието от това вълшебство, което всяка вечер правеше пред очите ни, беше толкова силно, че ме провокира към една от най-големите бели, които съм правила в ранното си детство. Тя белята, погледната сама по себе си, не беше кой знае каква, но фактът, че бях изключително кротко, послушно, даже покорно дете, я поставя в друга категория.
Една сутрин, явно все още под въздействието на детското предаване от предишната вечер, просто хванах химическия молив и изрисувах бялата, прясно варосана стена на баба от край до край. И въпреки че съм била вече достатъчно голяма, за да ми е било вменено, че по стените не се рисува и тъй също ми е било безпределно ясно, че този ми творчески акт, няма да бъде посрещнат с бурни ръкопляскания, не помня да съм изпитвала в този момент нито капка вина или страх от последствията.
Баба ... ами хвана се за главата и каза: "Олеле Галя, какво си направила!" :). И вароса стената наново :(. Но крайно неочаквания и уникален(защото не помня да се е повтарял) ефект от моя акт на вандализъм беше да ми подарят специална дъска за рисуване, която предполагам в онези години е била рядка и скъпа играчка. Рисуваше се с химически молив и се триеше с парцалче. Излъчваше особена миризма, която помня и до днес, но се затруднявам да я опиша.
Ако проявявате интерес, какви точно сцени са присъствали в моя стенопис, това не помня, но предполагам, че са били от серия, която ще покажа по-долу. Въпреки че не успях да се справя добре с преснимането (съжалявам, нямам скенер) ценителите :) ще могат да си създадат впечатление за уникалния стил, в който са работени тези произведения, в който ме "обучи" прадядо ми, човекът, който най-много, ако не и единствен се е грижил за интелектуалното ми развитие в ранното ми детство. Благодарение на неговите усилия и внимание в съвсем невръстна възраст съм заблуждавала успешно гостите, че мога да чета, рецитирайки и посочвайки точно всяка дума в дълги приказки в стихове от книжката, която ще покажа по-долу и още няколко други. Той ме научи и наистина да чета, доста рано, което ми се върна тъпкано в горните групи на детската градина, защото бяхме само две деца, добили това умение и принуждавани да заместват учителката, когато има някакъв ангажимент.
Предполагам фактът, че долупоказаните картинки са направени на белите страници в книжката, за която споменах, ще ви изпълни с немалка доза възмущение, но тогава на село нямаше книжарница, то и до ден днешен няма всъщност, а явно на никой не му е минало през ума, че може да ми купи и донесе от града тетрадка или блокче. Всъщност, този който ми е дал да пиша и рисувам там беше прадядо ми. И ме е научил на това :) :
В малко по-едър план искам да покажа и фокусирам вниманието ви върху специалната му техника за рисуване на човешка ръка. Извинявам се отново, че е малко размазаничко.
Трябва да има някакъв символизъм в това, ръката да бъде рисувана като вила, но тъй като съм само творец, а не изкуствовед или критик, нямам яснота по въпроса.
И накрая самата книжка, не просто книжка, а и албум на моето детство:
В заключение мога да споделя, че трети път пиша тази публикация. Първият път, когато се опитах да го направя, все още имах някаква вътрешна съпротива да правя съкровените си детски спомени публично достояние. Радвам се, че в крайна сметка успях да я завърша.
Специални благодарности на Крист, за усилията му да ми помогне в намирането на клип-илюстрация с рисунките и песните на бате Климент. :) Всъщност, Крист, тези които помнят предаването от детството си, сигурна съм имат ярки спомени, а тези, които са се родили доста по-късно, дали би им въздействало както на нас?
Благодаря на Руми за зададената тема, защото по този начин ме "принуди" най-накрая да създам тази публикация.
Благодаря на Блага за "подхвърлянето".
