петък, 9 октомври 2009 г.

"Тик-так, тики-така, ставайте дечица!"

Посвещава се на Руми(Змията), която освен много любов , ми даде мотивация и кураж.

Пазите ли този кошмарен спомен от детството?
Вратата се открехва, колкото майка да си провре главата и да пропее усмихнато:"Време е!" При това в стаята нахлува сноп светлина, която движейки се с 300 000 км/с естествено достига до лицето ми още преди да съм чула злокобната фраза. Изправям се безмълвно и сядам зашеметена в леглото. Тогава децата не казваха на майките си:"Защо не ме събуди по-рано?Знаеш ли колко имам да уча!" и то когато са дошли да ги будят за трети път.
В стаята е топло. Стените още излъчват акумулираната от вечерта топлина на нафтовата печка.Надигам се от леглото, само колкото да докопам дрехите и сядам обратно (кой има сила да се крепи прав). При това виновничката за сутрешното ми негодувание, една от десетте книги, скрити под леглото, се забива в крака ми и предизвиква още един безгласен вопъл. Започвам да се обличам ... След секунди или минута се събуждам отново, защото съм заспала седнала с един нахлузен крачол на белия рипсен чорпогащник. Стряскам се и бързо се дообличам. Реша се ... сама. Баня, тоалетна. Кухнята ! Финиширам в дразнещо осветеното помещение точно навреме. Седем без десет, време за сутрешната инквизиция- от радиото се понасят жизнерадостни трели:"У дома часовник трака с лъскави стрелчици. Тик-так, тики-така ставайте дечица!"Забиват се в мозъка ми и ограбват последните остатъци от сладостта на съня. Но за по-сигурен резултат трябва втори път да преживея ледената сутрешна целувка на водата: "Две момченца подранили плискат се с водица. Тик-так, тики-така, ставайте дечица!" Към днешна дата оценявам, че това е било психотропното оръжие на 70-те, ефективно при това. Да ти стане гадно от рано призори. Даже и виещите се от млечната баница, която се мъдри на масата, пари не могат да отровят злоядото ми същество с такава сила. Пеня се, не пеня ... време е да тръгвам.
Чантата на гръб и се потапям в изгряващото утро. Студено е, но ухае толкова прекрасно, че негодуванието ми се размива и се разтапя в рядката мъгла... Детска ми работа!
:) Хайде, ставайте дечица!

7 коментара:

byrkanica66 каза...

Бе стига смоето име.Целувки!

Gloxy-Floxy каза...

:)Спечелих баса със себе си относно репликата за името ти. Сега си дължа още едно кафе и отивам да го глътна.
Обичам те, Руми!

byrkanica66 каза...

И пак целувки!

Анонимен каза...

И що плачеш.Айде стига глезотии.

Gloxy-Floxy каза...

:) Как, за Бога, решихте, че плача?
Това е просто един спомен. Никой не Ви е довел тук насила да четете "плачливи" спомени.
И за анонимността-и аз като Балтазар, представяйте се по някакъв начин, че ще взема да ви трия.

Анонимен каза...

Какво да се представям? Това са мои спомени :)

С обич към спомена и спомнящите си,
Edna

Gloxy-Floxy каза...

:) Благодаря за хубавите думи, Една!

Публикуване на коментар