Надявам се Блага да не се сърди, но нейното "Лице" породи "разговор" или по-скоро серия от монолози. Първоначално с публикацията-коментар на Савлена, а сега и моята.
Лице ли?
Аз имам сто.
Лица, а не маски.
В този случай имам ли лице изобщо?
понеделник, 2 ноември 2009 г.
Лице ли? ( :) по стъпките на Блага и Савлена )
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
19 коментара:
Истинското е вътре в теб само трябва някой да го открие!
Никой не ще стоте ми лица заедно :)). Какво да се прави!
Истинското е едно
Всъщност защо му е на човек лице? За да го възприемат по него околните. То е нещо, като дрехите, но се сменя по-трудно. А за дрехите и ума знаеш, какво е казано.
:) Въх, да не би да имам 100 ума, а не лица!
:) Става въпрос за по-дрехите посрещат. По-лицето също те разпознават, но истинското познават само най-близките.
Слушай Влади.
:( Слушкам, слушкам!
Глокси,всъщност опитах да напиша в стихче кратко коментарче към статията на Блага,но нещо блогера се бе сбъгясал и ме вкара в имейлов формат с не повече от 300 символа.Ядосах се/на късмета си и блогера/,копирах първото четиристишие,пейстнах го в Word и го довърших в цяло стихотворение.Та така всъщност "поддех" тази серия от монолози.Ти я продължи,което е добре,защото така стана по-хубаво май?И аз като теб имам едно лице,но с различни "маски" или изражения и същевременно то е моят щит срешу злобата,болката ,грешките и суетата.И все пак е лице-моето лице,твоето лице,нищо ,че се преобразява в 100 емоционални разновидности.
:) Не нося маски, те са чуждо тяло. Лицата са си мои.
:) Но тъй като говорим за себеусещане, то затова е такова, за да си го усещам само аз.
Лицето е само обвивка. Човека е квинтесенция от чувства, размисли, себеусещане. С една дума - душа.
Опаковката не прави Човека.
:) Туй което се опитвах някакси да обясня е, че аз-човекът правя опаковката, но май не се справих добре с обясненията.
Всъщност си права. Душата е многолика.
Целувки!
:) Трябва да работя мнооого над изказа си.
Целувки и от мен!
Наистина е многолика, както и всичко около нас и вътре в нас.
Напомня ми на един коан от дзен:
Издава ли шум падащо листо в гората, ако няма кой да го чуе?
Красиво!На място!Благодаря, Иршад!
Друга гледна точка: Лицето не е ли площта(плоскостта), на която са монтирани зрителни, обонятелни, слухови и вкусови органир че и мимически? Ако Бог беше решил да ги монтира на други места? Не трябва ли да сме благодарни за получената хармония?
:) На Вашето лице може и да е така, както сте го описали.
В публикацията говоря за себе си и тя не съдържа укор към Бог.
Публикуване на коментар