Никакъв мармот не може да спре устрема ми!

В петък следобед Зори тръгна да ми носи една толумбичка, уж! Чаках, чаках ... В събота наобяд се оказа, че тръгнала веднага, но я срещнал един мармот и ми изял толумбичката! Ама давайте им станиоли на тия мармоти да завиват шоколади, не от чудене какво да правят да докарват хората до хипогликемия! :D
Нямаше как, трябваше сама да си я церя. Отворих прастарата книга

                            и изрових рецептата:

Парено тесто от 200 мл вода, 100 г брашно(моето е безглутеново по необходимост), 50 г масло и 3 яйца. Шприцоват се в сгорещена мазнина и се пържат. Единственият накрайник на прастария ми шприц, който е оцелял, не е с достатъчно широк отвор, затова Док Мария оприличи крайния ми резултат на глисти. :D Откровено да си призная не съм се и старала да ги докарвам на форма, защото бързах да изляза от кухнята. Колкото и ентусиазъм да имам, на тая температура ...
След това се вари сироп от чаша вода, чаша захар и щипка лимонтозу. Заливат се като стане хладък.
Угледни или не, почти не останаха. :D Даже не ги оставихме да попият сиропа напълно.