Сукуб

За серията "Метлата" на Савлена.

Сукубите (в Кабала-Лилит) са духове-жени, обладаващи мъжете и смущаващи техните сънища. Заедно с инкубите , те се явяват изкусители и бесове, упоменати в Свещеното Писание, но силата им не се равнява на тази на честните и праведни духове и те не могат да навредят на човек, който е неподвластен на пороци.
Думата "сукуб" произлиза от латинското "succubare", което означава " да лежиш под (някого/нещо)".
Сукубите досаждали на светци и отшелници, но най-вече на млади монаси.
Разбира се, днес можем да предположим, че презрението към плътта, осъждането на земното не са били рожба на съзнанието на шепа фанатици, подчинили на волята си голяма част от човечеството. Презрението към плътта и плътските удоволствия са се родили не от фанатизма, а от лишенията, утвърждавани като норма за хиляди ощетени и неприемането, отхвърлянето на света на удоволствията и развлеченията и "чудовищното сладострастие", където разюздаността и разврата вървели ръка за ръка с произвола и незачитане на човешкото достойнство на света, чиито крехки основи се градели с кръв и страдания. Пикантните скици на нравите по времето на Тиберий, Калигула и Нерон, завещани ни от древноримския писател Светоний, красноречиво говорят за това, какъв точно "плътски, какъв земен живот" са отхвърлили ранните християни.
През Средновековието осъждането на плътта продължило с нова сила. Свещенниците от амвона заклеймявали плътските страсти с такава ярост, че предизвиквали отвръщане от Бога и чувства, доста далечни от кротостта и смирението.
Колкото повече светите отци се опитвали да не мислят за това, което им е забранено, толкова по-натрапчиви сексуални видения получавали. И отговорността, разбира се, приписвали на Дявола.
Така се утвърдило особено отношение към плътска любов, същността на което саркастично е описана от Фридрих Ницше: "Християнството отровило Ерос: вярно,той не умрял, но се превърнал в порок." Порокът е съблазнителен, още повече като пазена, мистериозна тайна.
Така плътските желания били поставени от другата страна на официалния морал. Ето защо толкова яростно били преследвани Сатаната и неговите сподвижници - вещиците.
Безчинствата на Сатаната и очарователните вещици съкрушавали и най-непристъпните мъжки сърца, затвърждавали у представителите на силния пол мисълта, че привличането на жената е дело на Нечестивия. А безспорно най-прелъстителните и желани същества от женски пол били чаровниците-вещици. Силата на мъжете е в способността да устоят на коварството на техния чар. Силата е една мисъл, която приятно ласкае самолюбието.
Вещици ли са нужни или обикновени човешки дъщери са достатъчни за да бъдат провокирани страстите на мъжете? Нима не ни ласкае мисълта, че в нещо можем да бъдем повече от ангелите, пък били те и паднали :) ?

Източник: http://myfhology.narod.ru/